Музеят на Армани – чист, безупречен, вечен
Преди 40 години Джорджо Армани основава едноименната си фешън къща , която от дълго време се е трансформирала в синоним на безупречния италиански жанр – отлични кройки и пастелни цветове. Миналата година, във връзка юбилея на фешън къща Armani и осемдесетия рожден ден на дизайнера, в Милано беше открит музеят Armani/Silos – пространство, отдадено на творчеството на дизайнера от 80-те години до наши дни.
Музеят е ситуиран в постройката на някогашен склад за зърно – силоз . Самият Армани споделя, че решението му да резервира това име е изцяло умишлено – както житото е жизненоважна част от човешкия живот, по този начин и облеклата са неотменна част от него. На четири етажа са показани повече от 600 тоалета и над 200 аксесоара от сбирките на дизайнера. И в случай че множеството от тях наподобяват неясно познати или не чак толкоз впечатляващи, то е тъй като сме ги виждали десетки пъти в киното или на аления килим, само че най-много тъй като са станали част от живота ни и към този момент не си даваме сметка, че този достоен белокос италианец ги е измислил и направил за първи път.Неговият женски костюм от панталон и сако, наименуван красноречиво “power suit ”, е знак на еманципацията през 80-те. Армани олекотява мъжките сака и основава концепцията за сакото като част от ежедневния дрешник – освен публична дреха, а просто връхна, която може да се носи с всичко. За задачата дизайнерът прави опити, създавайки преднамерено „ износени “ материи в пастелни цветове, които стават негова запазена марка. Целият първи етаж на музея е с експонати в фамозната сиво-бежова гама, поради която стилните критици измислят нова дума, композиция от двата цвята.
Армани е обичаният дизайнер на Холивуд. Още през 1978 година Даян Кийтън получава своя „ Оскар “ за кино лентата „ Ани Хол “, облечена в негов костюм. От тогава до през днешния ден безчет са филмите, за които Армани основава костюмите и десетки актьорите, избрали да облекат негови облекла на аления килим. Джоди Фостър, Шарън Стоун, Кейт Бланшет, Леонардо Ди Каприо са единствено някои от тях – всички са и персонални другари на дизайнера, а носените от тях тоалети са показани в музея.
Експозицията се простира на голяма повърхност и заема четири етажа. Цялото пространство е построено особено за декор на облеклата – стените са от небоядисан цимент, няма прозорци, а всеки експонат е самостоятелно осветлен. Подреждането не е хронологично, а по тематики. Това не пречи да се виждат повтарящите се претекстове – обичаните ми мъжки елеци с двойно закопчаване, дискретните деколтета, затворени на врата и с прорез надолу, покритите с тюл бродерии, с цел да се потуши прекомерно лъскавия резултат, и прелестно ушитите вечерни рокли, с които всяка жена би изглеждала кинозвезда.
Това не е музей, от който стопира дъхът. Но това в никакъв случай не е била задачата на творенията на Армани. Този музей е удостоверение за систематичния труд на един надарен дизайнер, чиято диря в модата е забележима.
И не на последно място – това е галерия на последния към момента жив, работещ и ръководещ владенията си фешън император.
Музеят е ситуиран в постройката на някогашен склад за зърно – силоз . Самият Армани споделя, че решението му да резервира това име е изцяло умишлено – както житото е жизненоважна част от човешкия живот, по този начин и облеклата са неотменна част от него. На четири етажа са показани повече от 600 тоалета и над 200 аксесоара от сбирките на дизайнера. И в случай че множеството от тях наподобяват неясно познати или не чак толкоз впечатляващи, то е тъй като сме ги виждали десетки пъти в киното или на аления килим, само че най-много тъй като са станали част от живота ни и към този момент не си даваме сметка, че този достоен белокос италианец ги е измислил и направил за първи път.Неговият женски костюм от панталон и сако, наименуван красноречиво “power suit ”, е знак на еманципацията през 80-те. Армани олекотява мъжките сака и основава концепцията за сакото като част от ежедневния дрешник – освен публична дреха, а просто връхна, която може да се носи с всичко. За задачата дизайнерът прави опити, създавайки преднамерено „ износени “ материи в пастелни цветове, които стават негова запазена марка. Целият първи етаж на музея е с експонати в фамозната сиво-бежова гама, поради която стилните критици измислят нова дума, композиция от двата цвята.
Армани е обичаният дизайнер на Холивуд. Още през 1978 година Даян Кийтън получава своя „ Оскар “ за кино лентата „ Ани Хол “, облечена в негов костюм. От тогава до през днешния ден безчет са филмите, за които Армани основава костюмите и десетки актьорите, избрали да облекат негови облекла на аления килим. Джоди Фостър, Шарън Стоун, Кейт Бланшет, Леонардо Ди Каприо са единствено някои от тях – всички са и персонални другари на дизайнера, а носените от тях тоалети са показани в музея.
Експозицията се простира на голяма повърхност и заема четири етажа. Цялото пространство е построено особено за декор на облеклата – стените са от небоядисан цимент, няма прозорци, а всеки експонат е самостоятелно осветлен. Подреждането не е хронологично, а по тематики. Това не пречи да се виждат повтарящите се претекстове – обичаните ми мъжки елеци с двойно закопчаване, дискретните деколтета, затворени на врата и с прорез надолу, покритите с тюл бродерии, с цел да се потуши прекомерно лъскавия резултат, и прелестно ушитите вечерни рокли, с които всяка жена би изглеждала кинозвезда.
Това не е музей, от който стопира дъхът. Но това в никакъв случай не е била задачата на творенията на Армани. Този музей е удостоверение за систематичния труд на един надарен дизайнер, чиято диря в модата е забележима.
И не на последно място – това е галерия на последния към момента жив, работещ и ръководещ владенията си фешън император.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ