"Новите българи": Джеймс Хюз, банскалия
Преди 17 години Джеймс Хюз потегля на околосветско странствуване, което най-после го води в България. Днес той приказва съвършен български и развива няколко бизнеса из страната, а огромната му обич е Банско.
Той ни посреща в дребния си фамилен хотел в центъра на града. Това е неговият дом в последните 17 години. За да стигне дотук обаче, той прекосява първо Европа, а по-късно и целия свят. През 2003г. той минава през България по път за Делхи, Индия. Първата му мисъл била „ Каква бедна и неприятна страна! “.
Снимка: bTV
" Минах с влака от София до Истанбул. Спомням си, когато минавах през Пловдив, беше индустриална бедност. След това ми се обади сестра ми, когато бях в Турция и ми предложи да работим дружно в България, искаше да влага тук. Тогава се сетих за Пловдив и си споделих „ Ааа, не! “. Тя обаче ми сподели, че нещата се трансформират, строи се нов ски курорт в планината и това ме убеди! Казах „ Да! “ без да се възнамерявам. ", спомня си той.
Джеймс е роден в югозападния завършек на Англия и към момента носи хубавите моменти от там в сърцето си. С носталгия си спомня за тихите зелени поляни и гори, разходките с баба му през лятото и най-много океана. Въпреки това, споделя че не би се върнал още веднъж да живее в родината си.
Снимка: Джеймс Хюз
" Нямам предпочитание да пребивавам непрекъснато в Англия. Мисля че е доста елементарно да гледаме Англия, Франция и Германия отдалеко и да мислим, че е райско място – високи заплати, съвършен стандарт, няма корупция, няма проблеми… Но действително Англия не е съвършена страна за живеене. Времето е гадно, хората са малко студени, има много отрицателни неща. А тук в Банско се усещам вкъщи. " споделя Джеймс.
Въпреки това, споделя че всяка културна смяна е сложна в начало. Спомня си, че първоначално е бил шокиран от България. Когато наел кола чартърен на летището и тръгнал към Банско. По пътя обаче видял единствено автомагистрала, която той разказва като " след война ", никакви пътни знаци и доста малко коли. Едно нещо обаче му направило доста положително усещане.
Снимка: Джеймс Хюз
" Силата на хората! Всички мъже в Банско бяха едри, мощни, мъжкари. Банскалии с големи ръце. Хората тук са живели доста сложен живот. Помня цяла зима сме яли фасул, зеле, картофи, фасул, зеле, картофи… Нямаше друго, малко суджук, смъкнах им шапка тогава. Държавата беше тотално развалена 2003г., само че българите бяха здрави и смели и се гордееха с тяхната страна! " споделя той.
Макар и към този момент да се усеща българин, Джеймс не стопира да следи събитията в родината си и е извънредно отчаян от протичащото се там през последните няколко години.
" За мен целият диалог за Брекзит е драматичен! Мисля че сме доста по-добре в Европа, дружно сме по-силни, дружно можем да работим по-добре. Да си тръгне Англия, беше голяма неточност. Бъдещето на Англия отново ще бъде в Европа, само че в този момент би трябвало още веднъж да учим хората, че дружно сме по-силни. Малко ме е позор като англичанин, когато хората ми питат за Брекзит, само че по този начин е... това е народна власт. ", споделя англичанинът.
Снимка: Джеймс Хюз
В България той научава и някои значими уроци. Най-важният от които е търпението.
" Най-големият урок от България е да бъдем спокойни. Особено пред държавни служители… Да дишаш и да си спокоен пред бюрокрацията. Гостоприемството тук е нещо неповторимо. Ако отидеш на посетители при някой, си тръгваш с чанти цялостни с буркани и вино. Когато си посетител в България ти си цар и това е доста прекрасен метод на живеене. Опитвам се и аз да бъда подобен. ", споделя Джеймс.
Той остава правилен на България и огромната си обич – Банско. И споделя, че няма никакво желание да напуща втората си татковина.
" Фактът, че пребивавам към момента тук е, тъй като обичам тази страна. Всяка година ме питат дали не желая да си потеглям, да продам хотела и да пребивавам в чужбина, не аз съм доста удовлетворен тук. За мен това е парадайс. Само не знам за какво и българите не виждат какъв брой е хубаво в България. ", споделя той.
Той ни посреща в дребния си фамилен хотел в центъра на града. Това е неговият дом в последните 17 години. За да стигне дотук обаче, той прекосява първо Европа, а по-късно и целия свят. През 2003г. той минава през България по път за Делхи, Индия. Първата му мисъл била „ Каква бедна и неприятна страна! “.
Снимка: bTV
" Минах с влака от София до Истанбул. Спомням си, когато минавах през Пловдив, беше индустриална бедност. След това ми се обади сестра ми, когато бях в Турция и ми предложи да работим дружно в България, искаше да влага тук. Тогава се сетих за Пловдив и си споделих „ Ааа, не! “. Тя обаче ми сподели, че нещата се трансформират, строи се нов ски курорт в планината и това ме убеди! Казах „ Да! “ без да се възнамерявам. ", спомня си той.
Джеймс е роден в югозападния завършек на Англия и към момента носи хубавите моменти от там в сърцето си. С носталгия си спомня за тихите зелени поляни и гори, разходките с баба му през лятото и най-много океана. Въпреки това, споделя че не би се върнал още веднъж да живее в родината си.
Снимка: Джеймс Хюз
" Нямам предпочитание да пребивавам непрекъснато в Англия. Мисля че е доста елементарно да гледаме Англия, Франция и Германия отдалеко и да мислим, че е райско място – високи заплати, съвършен стандарт, няма корупция, няма проблеми… Но действително Англия не е съвършена страна за живеене. Времето е гадно, хората са малко студени, има много отрицателни неща. А тук в Банско се усещам вкъщи. " споделя Джеймс.
Въпреки това, споделя че всяка културна смяна е сложна в начало. Спомня си, че първоначално е бил шокиран от България. Когато наел кола чартърен на летището и тръгнал към Банско. По пътя обаче видял единствено автомагистрала, която той разказва като " след война ", никакви пътни знаци и доста малко коли. Едно нещо обаче му направило доста положително усещане.
Снимка: Джеймс Хюз
" Силата на хората! Всички мъже в Банско бяха едри, мощни, мъжкари. Банскалии с големи ръце. Хората тук са живели доста сложен живот. Помня цяла зима сме яли фасул, зеле, картофи, фасул, зеле, картофи… Нямаше друго, малко суджук, смъкнах им шапка тогава. Държавата беше тотално развалена 2003г., само че българите бяха здрави и смели и се гордееха с тяхната страна! " споделя той.
Макар и към този момент да се усеща българин, Джеймс не стопира да следи събитията в родината си и е извънредно отчаян от протичащото се там през последните няколко години.
" За мен целият диалог за Брекзит е драматичен! Мисля че сме доста по-добре в Европа, дружно сме по-силни, дружно можем да работим по-добре. Да си тръгне Англия, беше голяма неточност. Бъдещето на Англия отново ще бъде в Европа, само че в този момент би трябвало още веднъж да учим хората, че дружно сме по-силни. Малко ме е позор като англичанин, когато хората ми питат за Брекзит, само че по този начин е... това е народна власт. ", споделя англичанинът.
Снимка: Джеймс Хюз
В България той научава и някои значими уроци. Най-важният от които е търпението.
" Най-големият урок от България е да бъдем спокойни. Особено пред държавни служители… Да дишаш и да си спокоен пред бюрокрацията. Гостоприемството тук е нещо неповторимо. Ако отидеш на посетители при някой, си тръгваш с чанти цялостни с буркани и вино. Когато си посетител в България ти си цар и това е доста прекрасен метод на живеене. Опитвам се и аз да бъда подобен. ", споделя Джеймс.
Той остава правилен на България и огромната си обич – Банско. И споделя, че няма никакво желание да напуща втората си татковина.
" Фактът, че пребивавам към момента тук е, тъй като обичам тази страна. Всяка година ме питат дали не желая да си потеглям, да продам хотела и да пребивавам в чужбина, не аз съм доста удовлетворен тук. За мен това е парадайс. Само не знам за какво и българите не виждат какъв брой е хубаво в България. ", споделя той.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ