Преданието за Шах Маран се е зародило в историческата област

...
Преданието за Шах Маран се е зародило в историческата област
Коментари Харесай

Приказка за Шах Маран

Преданието за Шах Маран се е зародило в историческата област Киликия (сегашна Турция), в градовете Мардин и Тарс – земи, обитаеми през днешния ден най-вече с кюрди и араби. На персийски и кюрдски език „ шах “ значи „ цар “, а „ мар “ – змия. А съгласно откривателя Павел Серафимов думата „ мар, марут “ от тракийски се превежда като „ светлина, топлота, зной “. Така, в случай че прибавим едно „ я “ към името на Шах Маран, на български език то би прозвучало като Сияйната кралица. Тя е богиня, митично създание с глава на жена и тяло на змия. И бидейки стопанка на змиите, локалните хора я смятат за владетелка на мъдростта и пазителка на тайните.

Сказанието мълви, че младежът Камасб, или Джамсаб, както още е прочут, решил да краде мед със свои другари. Но по пътя си попаднали в пещера и се изгубили. Приятелите на Камасб съумели да намерят изхода и се върнали, а него изоставили в пещерата. Останал самичък, той решил да я изследва и по този начин ненадейно попаднал в чудно красива градина, цялостна с бели змии, които живеели в единение. Сред тях той разпознал царицата, която имала змийско тяло и глава на красива госпожица. Двамата се влюбили и тя почнала да го учи по какъв начин да лекува с билки.
Минало време, момъкът затъгувал по дома си и поискал да се върне назад. Шах Маран доста се натъжила, само че не можела да го задържи принудително. Само го помолила да й обещае, че няма да загатва на никого за нея и царството й. Младежът дал дума и тя му посочила по какъв начин да излезе от пещерата.Когато се прибрал вкъщи, до него стигнала новина, че царят на родния му град Тарс се разболял тежко и бил на смъртно ложе. Както и че оповестил премия за този, който му докара Шах Маран, защото неговият популярен везир го уверил, че в случай че изяде тялото й, ще оздравее.

Камасб трябвало да избира сред обичта си към обичаната и верността към своя стопанин. Избрал второто – довел Шах Маран. Царицата на змиите, като схванала, че е обречена, поискала да нарежат тялото й на части и да го сварят в глинен съд. Царят трябвало да изяде частите, везирът – да погълне отварата, а обичаният й – да изпие кръвта. След като всички изпълнили заръката, царят излекуван, везирът починал, а младежът придобил качества на врач и влъхва. Останал без съветника си, царят назначил Камасб за собствен популярен везир, който да заеме мястото на остарелия. Но тази приказка се споделя и с друг край, съгласно който змиите от пещерата на Шах Маран, когато научили за гибелта на своята кралица, нахапали хората.

 град Мардин град Мардин
Докато слушахме тази история, разказана ни от нашия другар Туран, когато бяхме в Мардин, си дадохме сметка, че Шах Маран е признакът на Познанието по тези земи. Ние знаехме, че Познанието в действителност е информацията, наречена Истина, с която Творецът е основал живота. Затова хората тук считат Шах Маран за знак на мъдростта. Решихме да потърсим нейно допустимо най-красиво изображение и го открихме върху паница във фабриката за керамика в градчето Аванос в Кападокия. Там попаднахме в един замайващ свят от цветове и форми, наследили античните хетски обичаи отпреди хиляди години. Рисунката на Шах Маран беше възхитителна!
А това прелестно поверие пази и доста мъдрост, скрита в символиката на думите и облиците. Например медът – той не е определен инцидентно. Като едно от най-съвършените богатства на природата можем да го съпоставим с Познанието. От всички младежи, дръзнали да го търсят, единствено този, който разкрил владетелката на змиите (символ на мъдростта и в доста други учения), съумял да стигне до него. Затова и когато Камасб изпил кръвта й, се трансформирал в врач и влъхва, а царят на Тарс излекуван, вкусвайки тялото й.
Освен това Шах Маран се изобразява с две глави, едната от които е на опашката й. Първата от тях символизира действителното ни схващане, което не е защитено от неточности – по тази причина и тази глава е с рога. От тях висят четири цветчета. Те ни подсказват, че мъдростта би трябвало да бъде реализирана във всяка от четерите направления на света. Но както казахме, тази ни „ глава “ не е безгрешна. Затова човек би трябвало да се стреми също и към силата на съвестта, която е същинската бариера пред грешките и преддверие към Истината.
Втората глава, увенчана с короната на триединството, символизира подсъзнанието ни. То в никакъв случай не бърка, тъй като е в директна връзка с Истината посредством нашето ДНК и третото око. И в случай че съзнанието ни сбърка в нещо, то подсъзнанието, или интуицията ни, постоянно ще ни подскаже правилния отговор. Вероятно се питате за какво младежът е избрал верността към господаря си пред любовта и за какво точно великият везир умира? За да разберем посланието, дано си отговорим на въпроса кое е по-важно – да си жив или да си влюбен?! Не знаем дали ще реализираме единодушие, само че дано приемем, че до момента в който си жив, би могъл да се влюбиш още доста пъти, само че в случай че си мъртъв – нито един път! Камасб избрал живота пред любовта, тъй като животът е най-висшата полезност.
Нека не забравяме също, че везирът е оня, който знаел какво ще излекува господаря му. Логично е тогава да е бил наясно и че в случай че изпие отварата, ще загине. Но въпреки всичко е приел участта си, тъй като на везните на Темида животът се заплаща с живот. След като е изискал живота на Шах Маран, е трябвало да се елементарни със своя. И се е жертвал за владетеля си.
Защо обаче Шах Маран е приела да загине, с цел да избави царя, откакто самата тя е имала силата даже да убие и тримата? Не е от любов към младежа, тъй като тук не става дума за земната обич. Коя е в действителност онази висша полезност, поради която си коства да се пожертва тази обич?! Това е богатството на народа! И Шах Маран дава живота си поради неговото благоденствие, тъй като когато спасиш царя, спасяваш и народа му.
Ако царят беше починал, везирът щеше да изиска да заеме мястото му. Защото родът на цар, който не се е вслушал в съвета на везира си, разкрил му истината за Шах Маран, не би бил заслужен да носи короната. Така би почнал разкол сред родовете, който може да докара до безредици измежду хората, и даже до най-лошото – братоубийствена война. Точно това е избегнала Шах Маран със своята всеотдайност. Предпочела е да избави живота на обичания си, на един цар и неговия народ пред личния си живот.
Освен това няма любов принудително. И царицата на змиите прелестно е знаела, че даже да успее да върне възлюбения си назад, рано или късно той е щял да намрази себе си. Защото всеки, тръгнал по пътя на познанието като Камасб, е съзнателен и виновен. Той би обвинил първо себе си, че не е съумял да избави своя цар и народ, би се презрял и би посърнал.
Шах Маран е знаела, че от обичта по-велик е единствено животът. Тук значимо е не оцеляването на царя, а на рода. Това я прави велика кралица, тъй като с избора си избавя както народа на Камасб, по този начин и защищава своя от отмъщението на хората, ако техният цар беше починал. Камасб става новият везир, тъй като жертва обичта си в името на народа, и в случай че би трябвало, отново би го направил. Царят е бил умен общественик, откакто е оценил по достолепие постъпката на младежа, и по тази причина оздравява. И това е единият завършек на приказката – в който любовта е жертвана в името на живота.

Според другия свършек, змиите от царството на Шах Маран нахапали хората, откакто научили за гибелта на владетелката си. Но не за възмездие, а тъй като възжелали да усетят усета на тази луда човешка обич, която би пожертвала себе си, само че не и човешкото в индивида, наречено Живот. Затова и от най-дълбока античност мъдреците и учителите на Човечеството приканват: „ Опознай себе си! “. Защо? За да разбере индивидът по какъв начин е организиран всемирът и животът и да бъде негов същински създател. Не всеки е подготвен за уроците на любовта и не всеки е кадърен да живее по законите на мъдростта, само че всеки може и би трябвало да равнява делата си по тях.
Разбира се, никой не е защитен от неточности. И царят може да сбърка и да се разболее, и да се обърне за помощ към Истината, както е бил посъветван от своя везир. Но тук поражда въпросът: по какъв начин по този начин царят оздравява, изяждайки тялото на Шах Маран, а правилният му консултант умира от отварата? Как е допустимо първото да е целебно, а второто – отровно? Везирът е прозрял, че познанието, с което се снабдява посредством тялото на богинята, ще помогне на господаря му. Но също по този начин е знаел и че е нужно да отстъпи мястото си на по-подготвения и движимост от него Камасб, защото той е бил влюбен и е живеел с Шах Маран, т.е. със символизираната от нея мъдрост. Ето за какво е избрал да напусне този свят, само че не токсичен от отварата. Везирът си е отишъл от наслада и благополучие, че неговият обичан стопанин е излекуван и че със съвета си е съумял да обезпечи спокойни съдбини на два народа. Да, съществува и такава гибел – от наслада и благополучие. Но и тя е по Божията воля, тъй като без нея нищо не се случва!
Преданието за Шах Маран е история за една красива и всеотдайна любов, както и поучителна приказка за всички нас. Защото Познанието не се състои единствено в струпване на познания и разбирането им, само че и в тяхното използване, с цел да си извлечем сами поука. Ако не си сторил положително в името на живота, без значение дали си богиня, цар или човек от народа, си жертван да потънеш в забвение. Затова е казано, че хубостта ще избави света – ние бихме допълнили, че става въпрос в действителност за хубостта на душата. И това също е показано ясно в изображението на богинята, посредством трите рози – по една за духа, за душата и за тялото. Подсъзнанието – втората глава на Шах Маран – като че ли споделя „ Благодаря! “ с розата, която сервира на съзнанието за това, че е взело вярното решение.
Разказахме ви тази трогателна приказка, с цел да допринесем към делото на нейните пазители – народа на антична Киликия, съхранявал я в продължение на хилядолетия. Както и с цел да ви разкрием дълбокото знание, което носи. Така, в случай че ви се отдаде случай да посетите град Тарс и откриете бижу с лика на Шах Маран, ще можете със смирена усмивка и поклонение освен да се закичите с него, само че и да знаете за какво го вършиме и какво символизира то.
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР