Сирна неделя е - Ден за прошка, ето какво се прави
Празникът Сирни Заговезни е публикуван в цяла България. В другите краища е именуван с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (подвижен празник).
На този ден вярващите би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сиреници - пречистващата мощ на огъня
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Прошка - всеобщото помилван
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане,прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
Трапезата - последното облажване
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
Обичаят „ Хамкане с халва “
След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
На този ден вярващите би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сиреници - пречистващата мощ на огъня
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
Прошка - всеобщото помилван
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане,прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
Трапезата - последното облажване
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
Обичаят „ Хамкане с халва “
След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ