Митрополитският храм „Успение Богородично“ – израз на синовен дълг, озаряващ жителите на морската ни столица
Православният митрополитски храм „ Успение Богородично “ във Варна е вторият по величина православен храм, строен в България след Освобождението от османско робство. Катедралата, както постоянно я назовават жителите на града, свидетелства за духовната последователност на няколко генерации и е израз на синовен дълг, благодарност, признателност и обич към Бога, които пребъдват през вековете, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Съборният храм е ситуиран в самия център на Варна и е една от главните забележителности във всеки туристически маршрут, като храмът е с обичайно трикорабно разделяне, светият олтар е с три престола. Северният е отдаден на св. Александър Невски, а южният на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Изписването му е осъществено под управлението на проф. Николай Ростовцев, на основния купол е ситуиран обликът на Господ Иисус Христос Вседържител. а стенописната декорация разкрива внушителни евангелски подиуми на Господски и Богородични празници. Иконостасът и Владишкият трон са дело на дебърски майстори, а в Русия са изписани иконостасните икони.
На 22 август 1880 година Негово Високопреосвещенсво Варненският и Преславски митрополит Симеон отслужва церемониален молебен, а главния камък на бъдещия храм е положен персонално от княз Александър I Батенберг в наличието на голямо голям брой от хора. В градежа вземат присъединяване стотици хора, а доста от тях поставят и непринуден труд. На 30 август 1886 година на празника на „ Св. Александър Невски “ с полагане на антиминсе отслужена първата света Литургия. На 26 октомври 1910 година Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение с Техни Преосвещенства Браницкия свещеник Климент и Левкийскияепископ Варлаам и в наличието на Негово Величество цар Фердинант и Негово Височество престолонаследника Борис, прави тържествено цялостния чин на освещаването на храма. През 1941 - 1942 година по самодейност на Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Йосиф се вършат укрепителни мероприятия по основите и покрива на храма, трансформира се размера и типа на дребните куполи, като само основният купол остава в първичното си положение. Надстроено е предверието и е доизградена камбанарията в днешният й тип. Равният до това време таван на храма се снабдява с осем просторни сводести арковидни пространства. През 1949 - 1950 година от проф. Николай Ростовцев при съработничеството на Карло Йорданов, Господин Георгиев, Динко Шишков и Александър Сорокин се реализира изписването на храма. През 60 - те години на XX век са направени витражните стъкла на храмовата постройка. На огромните южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са облиците на св. Климент и св. Ангеларий. На 26 декември 2012 година с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил в Божия дом е пренесена мозаечната чудотворна икона на Просвета Богородица „ Геронтиса “ от манастира „ Пантократор ” на Света Гора Атон. Друга реликва в храма е копие на Фануиловската чудотворна икона на св. вмчк Георги от Зографския манастир на Света Гора.
На 8 юни 2018 година Негово Високопреосвещенство Балтский и Ананиевски митрополит Алексий (тогава архиепископ) придвижи в подарък на Великопреславска св. митрополия икона на св. Лука Симферополски (Войно-Лсенецки) с вложена в нея парченце от мощите на светеца. Светинята беше тържествено посрещната от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и голям брой духовници и християни от цялата епархия. С благословението на митрополит Йоан иконата с честните мощи на светеца се палати в Катедралния храм. На 30 март 2022 година с приемането му завършва огромният ремонт на митрополитската катедрала под управлението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Позлатени са куполите на храма, цялата покривна структура е актуализирана и покрита с медна ламарина, каменната обшивка на храмовата постройка е почистена, възобновени са изящните стъклени витражи и дърворезбованите входни порти. Божият дом добива ново благолепие, което озарява жителите и гостите на морската ни столица.
Варна е едно от най-старите европейски поселища, с хилядолетна история и развиване. На 15 август - Успението на Пресвета Богородица - градът тържествено отбелязва своя празник, отдавайки чест на Божията Майка, под чийто покров се намира. Храмът е настоящ и в него се правят ежедневни утринни и вечерни богослужения. /БГНЕС
