В Алма матер отбелязаха 120 години от Илинденско-Преображенското въстание
Правителството на Република Северна Македония изпрати плана за конституционни промени към Събранието на страната. Промените плануват вписването на българите в главния закон. До 30 дни депутатите в югозападната ни съседка би трябвало да решат дали въобще да стартират процедурата по смяна на Конституцията. Това е първата, само че не последна стъпка - по този начин президентът Румен Радев, историци и общественици разясниха развиването. Точно преди една година в границите на така наречен " френско предложение " Скопие пое ангажимент да промени Конституцията си, с цел да стартира договаряния с Европейски Съюз. На тържествена научна сесия в Алма матер бяха маркирани 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Една година. Толкова време лиши на държавното управление на Република Северна Македония да приготви и внесе три промени в Конституцията на страната, които плануват вписването на българите в главния закон. Президентът Румен Радев подсети, че той първи сложи въпроса за правата на българите през май 21-ва година:
" Това е първата, доста значима и наложителна стъпка, само че не последната. Знаете, че е извънредно значимо и аз това чакам от българското държавно управление - да се изпълнят условията в двата подписани протокола, които са неразделна част от Преговорната рамка. "
Промените в Конституцията ще отключат същинските договаряния на Скопие с Европейски Съюз. Но в Преговорната рамка има още редица условия.
" В медийното пространство на Република Северна Македония от страна на ръководещите настойчиво се повтаря, че с изключение на вписването в Конституцията на българите, други задължения Скопие няма. А уговорките, записани в Преговорната рамка, са има и други ", сподели Коста Филипов, публицист, журналист и държавник.
" Това са езикът на омразата, медиите, учебниците, надписите в музеите, отварянето на архивите на УДБА и реабилитацията на всички репресирани ", съобщи Румен Радев, президент на Република България.
Най-важното условие е смяна в учебниците по история.
" Трябва да бъдем умерени оптимисти, тъй като има една остаряла приказка - първо скочи, след това кажи хоп. Аз, както и всички мои сътрудници, ние считаме, че тази страна би трябвало да влезе в Европейски Съюз, само че би трябвало да влезе като равна и хората в нея да се усещат като равни ", сподели проф. Георги Николов, ръководител на Македонския теоретичен институт.
За да бъде непокътната историята, специфична тържествена научна сесия беше извършена в СУ във връзка 120 години от Илинденско-Пребраженското въстание. Събрала учени, историци и дипломати, с цел да насочат и през днешния ден посланието, че въстанието е българско - от българи за българи.
" Целта му, прокламирана от неговите водачи, е била автономност, само че възприемана като първа крачка за следващо присъединение към България ", сподели проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
С ясното схващане, че вероятността да разчитат на военна и политическа помощ от страна на Отечеството е оскъдна и макар преждевременната гибел на Гоце Делчев ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация афишират въстанието.
" Пламъците на въстанието се отразяват съвсем по едно и също време във водите на Охридското езеро и Черно море ", сподели доцент Елка Трайкова, Българска академия на науките.
фотоси: Българска телеграфна агенция
" Всички дипломати - без изключение - на Великите сили оповестяват в отчетите си за българската национална принадлежност на въстаниците и не уведомяват за съществуването на македонски език ", сподели доцент доктор Александър Гребенаров, Българска академия на науките.
В Илинденско-Преображенското въстание 26 000 въстаници се изправят против 350 000 армия. На 17.09.1903 година Щабът на въстанието изпраща молба за помощ от България. Но Отечеството няма нито силите, нито опцията за действителна помощ. След жестокото му потушаване 30 000 бежанци се насочат в една-единствена посока - родината-майка България.
Една година. Толкова време лиши на държавното управление на Република Северна Македония да приготви и внесе три промени в Конституцията на страната, които плануват вписването на българите в главния закон. Президентът Румен Радев подсети, че той първи сложи въпроса за правата на българите през май 21-ва година:
" Това е първата, доста значима и наложителна стъпка, само че не последната. Знаете, че е извънредно значимо и аз това чакам от българското държавно управление - да се изпълнят условията в двата подписани протокола, които са неразделна част от Преговорната рамка. "
Промените в Конституцията ще отключат същинските договаряния на Скопие с Европейски Съюз. Но в Преговорната рамка има още редица условия.
" В медийното пространство на Република Северна Македония от страна на ръководещите настойчиво се повтаря, че с изключение на вписването в Конституцията на българите, други задължения Скопие няма. А уговорките, записани в Преговорната рамка, са има и други ", сподели Коста Филипов, публицист, журналист и държавник.
" Това са езикът на омразата, медиите, учебниците, надписите в музеите, отварянето на архивите на УДБА и реабилитацията на всички репресирани ", съобщи Румен Радев, президент на Република България.
Най-важното условие е смяна в учебниците по история.
" Трябва да бъдем умерени оптимисти, тъй като има една остаряла приказка - първо скочи, след това кажи хоп. Аз, както и всички мои сътрудници, ние считаме, че тази страна би трябвало да влезе в Европейски Съюз, само че би трябвало да влезе като равна и хората в нея да се усещат като равни ", сподели проф. Георги Николов, ръководител на Македонския теоретичен институт.
За да бъде непокътната историята, специфична тържествена научна сесия беше извършена в СУ във връзка 120 години от Илинденско-Пребраженското въстание. Събрала учени, историци и дипломати, с цел да насочат и през днешния ден посланието, че въстанието е българско - от българи за българи.
" Целта му, прокламирана от неговите водачи, е била автономност, само че възприемана като първа крачка за следващо присъединение към България ", сподели проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
С ясното схващане, че вероятността да разчитат на военна и политическа помощ от страна на Отечеството е оскъдна и макар преждевременната гибел на Гоце Делчев ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация афишират въстанието.
" Пламъците на въстанието се отразяват съвсем по едно и също време във водите на Охридското езеро и Черно море ", сподели доцент Елка Трайкова, Българска академия на науките.
фотоси: Българска телеграфна агенция
" Всички дипломати - без изключение - на Великите сили оповестяват в отчетите си за българската национална принадлежност на въстаниците и не уведомяват за съществуването на македонски език ", сподели доцент доктор Александър Гребенаров, Българска академия на науките.
В Илинденско-Преображенското въстание 26 000 въстаници се изправят против 350 000 армия. На 17.09.1903 година Щабът на въстанието изпраща молба за помощ от България. Но Отечеството няма нито силите, нито опцията за действителна помощ. След жестокото му потушаване 30 000 бежанци се насочат в една-единствена посока - родината-майка България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ