Макар да облекчава условията, кабинетът иска дистанционната работа да е от фиксирана локация
Правителството ненапълно облекчава изискванията за работа от отдалеченост по отношение на първичния си план, само че оставя задоволително трудности пред нея. Това се вижда от финалния законопроект за промени в Кодекса на труда, целящи да регламентират работата отвън офис. Той бе признат от държавното управление и към този момент е импортиран в Народното събрание.
Сред най-съществените промени, останали в законопроекта, е включването в самостоятелен трудов контракт на мястото на работата от разстояние, когато е друго от седалището на работодателя. С това условие законодателят блокира едно от главните преимущества на работата от отдалеченост - опцията за разнообразни местоположения, от които да се прави. Това бе регистрирано и от Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
" По този метод се основава сигурност в връзките сред служащия и работодателя, защото нито една от страните няма да има право едностранно да го трансформира. От своя страна работодателят ще има опция да подхваща ограничения, с цел да подсигурява безвредни и здравословни условия на труда и да реализира надзор при осъществяването на работата ", показват от общественото министерството.
Отделно работещият от разстояние ще е задължен да обезпечи на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място, както и да уведоми работодателя за всяка акцидент на работното място по авансово уречен ред и метод.
Създава се и алинея, съгласно която работещият от отдалеченост не е задължен да реализира електронна връзка с работодателя по време на междудневната и седмична отмора, с изключение на когато в контракта не са уговорени условия, при които това е възможно. Идеята е посредством изключването да се реализира по-добър баланс сред работата и персоналния живот. Въпреки рецензии от синдикатите, че същото предписание би трябвало да бъде въведено и за работещите от офис, смяна в текста няма.
В законопроекта е заложено още при потребление за възлагането и отчитането на работата от разстояние на системи за алгоритмично ръководство и изкуствен интелект, работодателят да дава на служащия информация за данните, които се събират и обработват. Служителят ще има право да изиска преразглеждане от работодателя или от несъмнено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично ръководство, които засягат правата му.
Части от законопроекта бяха подложени на критика от синдикати и работодатели още в началния му стадий - откакто беше пуснат за публично разискване през август.
Спрямо тогава са нанесени и някои корекции. Отпаднало е условието в самостоятелния трудов контракт да се упоменават интервалите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя при уречен разбъркан режим на работа. Отпаднала е и частта, съгласно която помещението за отдалечена работа би трябвало да е с задоволителна повърхност, с цел да бъде безвредно за здравето и сигурността на служителя. Тук рецензиите бяха, че мъчно ще се дефинира каква повърхност би била задоволителна.
Социалното министерство, изготвило законопроекта, е присъединило и друга нова част във финалния му вид. Според нея отговорността на работодателя при трудова акцидент може да се понижи, когато:
потърпевшият е съдействал за трудовата акцидент, като е позволил груба небрежност;
при работа от разстояние потърпевшият не е спазил предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд.
В претекстовете към закона е посочено, че в Кодекса на труда са регламентирани условията при организация на работата от разстояние, само че новмативната уредба е от 2011 година, а пандемията от COVID-19, както и бързото развиване на телекомуникационните технологии са довели до необятно приложение на работата отвън пространства на работодателя. Въпреки това проучване на Eurofound демонстрира, че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние съставляват по-малко от 10% от всички работещи.
" Причина за това може да се търси в на практика усложнения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат позволени посредством спомагателна нормативна наредба ", показват от кабинета. Поради това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувана промяна " Разрастване България ", една от ограниченията на които е промени в Кодекса на труда, с които да се обезпечи по-голяма еластичност при работа от разстояние, в това число по повод организацията на здравословни и безвредни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Друг претекст за промени е, че внедряването на изкуствен интелект при организирането на работата поражда терзания за несъразмерен надзор от страна на работодателите и лимитира човешката интервенция при основни решения, които засягат трудовите права на служащите. В закона е упоменато, че с такава система може да се разпорежда, регистрира и управлява работата. В подобен случай работодателят би трябвало да обезпечи писмена информация за събираните данни и метода на взимане на решенията.
Сред най-съществените промени, останали в законопроекта, е включването в самостоятелен трудов контракт на мястото на работата от разстояние, когато е друго от седалището на работодателя. С това условие законодателят блокира едно от главните преимущества на работата от отдалеченост - опцията за разнообразни местоположения, от които да се прави. Това бе регистрирано и от Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
" По този метод се основава сигурност в връзките сред служащия и работодателя, защото нито една от страните няма да има право едностранно да го трансформира. От своя страна работодателят ще има опция да подхваща ограничения, с цел да подсигурява безвредни и здравословни условия на труда и да реализира надзор при осъществяването на работата ", показват от общественото министерството.
Отделно работещият от разстояние ще е задължен да обезпечи на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място, както и да уведоми работодателя за всяка акцидент на работното място по авансово уречен ред и метод.
Създава се и алинея, съгласно която работещият от отдалеченост не е задължен да реализира електронна връзка с работодателя по време на междудневната и седмична отмора, с изключение на когато в контракта не са уговорени условия, при които това е възможно. Идеята е посредством изключването да се реализира по-добър баланс сред работата и персоналния живот. Въпреки рецензии от синдикатите, че същото предписание би трябвало да бъде въведено и за работещите от офис, смяна в текста няма.
В законопроекта е заложено още при потребление за възлагането и отчитането на работата от разстояние на системи за алгоритмично ръководство и изкуствен интелект, работодателят да дава на служащия информация за данните, които се събират и обработват. Служителят ще има право да изиска преразглеждане от работодателя или от несъмнено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично ръководство, които засягат правата му.
Части от законопроекта бяха подложени на критика от синдикати и работодатели още в началния му стадий - откакто беше пуснат за публично разискване през август.
Спрямо тогава са нанесени и някои корекции. Отпаднало е условието в самостоятелния трудов контракт да се упоменават интервалите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя при уречен разбъркан режим на работа. Отпаднала е и частта, съгласно която помещението за отдалечена работа би трябвало да е с задоволителна повърхност, с цел да бъде безвредно за здравето и сигурността на служителя. Тук рецензиите бяха, че мъчно ще се дефинира каква повърхност би била задоволителна.
Социалното министерство, изготвило законопроекта, е присъединило и друга нова част във финалния му вид. Според нея отговорността на работодателя при трудова акцидент може да се понижи, когато:
потърпевшият е съдействал за трудовата акцидент, като е позволил груба небрежност;
при работа от разстояние потърпевшият не е спазил предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд.
В претекстовете към закона е посочено, че в Кодекса на труда са регламентирани условията при организация на работата от разстояние, само че новмативната уредба е от 2011 година, а пандемията от COVID-19, както и бързото развиване на телекомуникационните технологии са довели до необятно приложение на работата отвън пространства на работодателя. Въпреки това проучване на Eurofound демонстрира, че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние съставляват по-малко от 10% от всички работещи.
" Причина за това може да се търси в на практика усложнения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат позволени посредством спомагателна нормативна наредба ", показват от кабинета. Поради това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувана промяна " Разрастване България ", една от ограниченията на които е промени в Кодекса на труда, с които да се обезпечи по-голяма еластичност при работа от разстояние, в това число по повод организацията на здравословни и безвредни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Друг претекст за промени е, че внедряването на изкуствен интелект при организирането на работата поражда терзания за несъразмерен надзор от страна на работодателите и лимитира човешката интервенция при основни решения, които засягат трудовите права на служащите. В закона е упоменато, че с такава система може да се разпорежда, регистрира и управлява работата. В подобен случай работодателят би трябвало да обезпечи писмена информация за събираните данни и метода на взимане на решенията.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ