Далеч от истината: как левите оправдават войната на Путин в Украйна |
Прави усещане оглушителното безмълвие на европейските леви интелектуални среди във връзка войната в Украйна. Точно те нормално са много шумни и имат мнение по всеки въпрос. Но към днешна дата от техните среди излизат най-вече плахи заявления, че в действителност Путин е отговорен, само че...
Още не е ясно, какво ще се развие от това „ само че... ”. Най-вероятно левите към този момент са притихнали, защото са по природа доктринери. Докато не оформят теория – мълчат. В положителния случай това доктринерство ги прави дисциплинирани мислители. В неприятния случай ги прави тромави, вдървени (да си спомним остарялото френско определение за левичарското говорене като „ langue de bois “) и прекомерно постоянно ги води много надалеч от истината.
Оформя ли се нова лява теория?
Лява теория във връзка войната още няма, само че към този момент има признаци, че теоретизирането може да тръгне в обезпокоителна посока. Съдя за това на основата на мои диалози от последните дни с европейски левичари, както и на основата на някои значими (макар останали без мощен отглас) изявления, включително „ Петицията за мир и взаимност ” на емблематични български левичари.
Европейските левичари, с които приказвах, най-вече мънкаха разнопосочно, само че някои тематики се повтаряха при всички. Интересното е, че тези тематики се отнасят не до аргументите за войната (няма го рефренът „ украинците сами са си отговорни ”), нито до самата война. Иде тирада най-вече за следвоенното състояние, а там като че се обрисуват няколко съществени тематики. Оспорвам ги занапред, преди да са се вдървили в теория.
Кои са главните тематики?
Първа тематика: „ Украйна е чутовно корумпирана страна и ще болести Европа със своята корупция, както го прави Русия ”.
Украйна преди войната в действителност бе пословично и гротескно корумпирана. След нея, обаче, ще работят два нови фактора. Украйна ще би трябвало да бъде строена отначало и това може да стане единствено с европейски пари. А това дава на пропагандЕвропа опцията да не допусне възраждането на корупцията като метод на живот. Освен това главните корумпирани олигарси бяха свързани с Русия, а това след войната надали ще бъде допустимо да се повтори.
Втора тематика: „ В украинския политически живот въпреки всичко има нацисти, които може да избуят след края на войната ”.
Да, въпреки всичко има, както ги има на всички места из Европа. Не, не знаем, дали ще избуят след войната. Ако се съди по изборните им резултати след 2014 година, тяхното електорално въздействие е спаднало петкратно.
Трета тематика: „ По време на война всички лъжат и всичко е пропаганда; и няма гаранция, че след войната медийното състояние в Украйна няма да е като съветското ”.
Това е откровена смешка. Погледнете съветските медии. После погледнете украинските. Веднага излиза наяве, даже по време на война, кой лъже и кой не лъже. Руските лъжат непрекъснато и за всичко. Украинските – не. Повтарят „ опорки ”, не споделят всичко. Но в това, което споделят, не лъжат. Затова още в първия ден на войната украинската позиция смачка съветската агитация в целия цивилизован свят.
Четвърта тематика: „ Като разследване на войната Европа ще се милитаризира ”.
Никога не съм бил сигурен, какво тъкмо имат поради левичарите с термина „ милитаризира ”. Но в случай че става дума за това Европейски Съюз да придобие съответен защитителен потенциал, аз съм напълно „ за ”, както са и всички нации от Балтийско до Черно море. След като най-сетне разбрахме, че Путин значи война, фронтовите страни желаеме съответна отбрана. За „ милитаризиране ” ми обясняваха леви интелектуалци, живеещи на запад от Виена, т.е. много надалеч от съветската заплаха. Едва ли щяха да мислят по този начин, в случай че живееха в Краков или Кишинев.
Пета тематика: „ В Европа се надига ненавист, която в бъдеще може да „ канселира ” всички руснаци; и към този момент „ канселира ” най-видните им културни дейци, включително от дълго време умрелите ”.
Това е отново нелепост. В Европа се надига взаимност с жертвите. Никой не „ канселира ” съветската просвета. Но по тази причина пък, откакто Путин също повдигна тази тематика, можем да я считаме за обезвредена. Едва ли някой оттук насетне би поел риск да бъде упрекнат, че повтаря опорките на съветския деспот.
На фона на западните левичари добре стоят българските с тяхната „ Петиция за мир и взаимност ”. В този текст всичко си е на мястото, в това число настояването за още по-строги наказания против Русия. Но и тук лъсва една рискова теза, която може да стане част от бъдещата лява теория във връзка на войната. Вижте тази теза: „ Намираме ескалацията на насилието не за изключение, а за причинност в границите на империалистическия капитализъм на Русия, Съединени американски щати и други членки на НАТО ”.
Една голяма разлика
Поставянето на равна нога на Кремъл и Вашингтон е остарял прийом на европейските леви и в никакъв случай не е бил правилен. Няма по какъв начин да има каквато и да е основна аналогия сред руската система, респективно Путиновата фашистка система от една страна, и демократичната народна власт - от друга. Няма да встъпвам в тази тематика, по която са изписани стотици хиляди страници. Само ще посоча главната отлика: „ на Запад ” е построена система, която окуражава воденето на самостоятелен живот; в Русия основната цел на системата е да не допусне освен воденето на самостоятелен живот, само че и мисленето на самостоятелни мисли.
Добре е левите, до момента в който си създават доктрината за бъдещето на Европа след войната, да не вървят по такива криви пътеки. След Втората международна война европейската левица неведнъж е показвала, че може да бъде потребна. Сега, гледайки напред към времето след Втората украинска война, е време да го направи още веднъж.
Б. ред. - Коментарът на проф. Евгений Дайнов препечатваме от
Още не е ясно, какво ще се развие от това „ само че... ”. Най-вероятно левите към този момент са притихнали, защото са по природа доктринери. Докато не оформят теория – мълчат. В положителния случай това доктринерство ги прави дисциплинирани мислители. В неприятния случай ги прави тромави, вдървени (да си спомним остарялото френско определение за левичарското говорене като „ langue de bois “) и прекомерно постоянно ги води много надалеч от истината.
Оформя ли се нова лява теория?
Лява теория във връзка войната още няма, само че към този момент има признаци, че теоретизирането може да тръгне в обезпокоителна посока. Съдя за това на основата на мои диалози от последните дни с европейски левичари, както и на основата на някои значими (макар останали без мощен отглас) изявления, включително „ Петицията за мир и взаимност ” на емблематични български левичари.
Европейските левичари, с които приказвах, най-вече мънкаха разнопосочно, само че някои тематики се повтаряха при всички. Интересното е, че тези тематики се отнасят не до аргументите за войната (няма го рефренът „ украинците сами са си отговорни ”), нито до самата война. Иде тирада най-вече за следвоенното състояние, а там като че се обрисуват няколко съществени тематики. Оспорвам ги занапред, преди да са се вдървили в теория.
Кои са главните тематики?
Първа тематика: „ Украйна е чутовно корумпирана страна и ще болести Европа със своята корупция, както го прави Русия ”.
Украйна преди войната в действителност бе пословично и гротескно корумпирана. След нея, обаче, ще работят два нови фактора. Украйна ще би трябвало да бъде строена отначало и това може да стане единствено с европейски пари. А това дава на пропагандЕвропа опцията да не допусне възраждането на корупцията като метод на живот. Освен това главните корумпирани олигарси бяха свързани с Русия, а това след войната надали ще бъде допустимо да се повтори.
Втора тематика: „ В украинския политически живот въпреки всичко има нацисти, които може да избуят след края на войната ”.
Да, въпреки всичко има, както ги има на всички места из Европа. Не, не знаем, дали ще избуят след войната. Ако се съди по изборните им резултати след 2014 година, тяхното електорално въздействие е спаднало петкратно.
Трета тематика: „ По време на война всички лъжат и всичко е пропаганда; и няма гаранция, че след войната медийното състояние в Украйна няма да е като съветското ”.
Това е откровена смешка. Погледнете съветските медии. После погледнете украинските. Веднага излиза наяве, даже по време на война, кой лъже и кой не лъже. Руските лъжат непрекъснато и за всичко. Украинските – не. Повтарят „ опорки ”, не споделят всичко. Но в това, което споделят, не лъжат. Затова още в първия ден на войната украинската позиция смачка съветската агитация в целия цивилизован свят.
Четвърта тематика: „ Като разследване на войната Европа ще се милитаризира ”.
Никога не съм бил сигурен, какво тъкмо имат поради левичарите с термина „ милитаризира ”. Но в случай че става дума за това Европейски Съюз да придобие съответен защитителен потенциал, аз съм напълно „ за ”, както са и всички нации от Балтийско до Черно море. След като най-сетне разбрахме, че Путин значи война, фронтовите страни желаеме съответна отбрана. За „ милитаризиране ” ми обясняваха леви интелектуалци, живеещи на запад от Виена, т.е. много надалеч от съветската заплаха. Едва ли щяха да мислят по този начин, в случай че живееха в Краков или Кишинев.
Пета тематика: „ В Европа се надига ненавист, която в бъдеще може да „ канселира ” всички руснаци; и към този момент „ канселира ” най-видните им културни дейци, включително от дълго време умрелите ”.
Това е отново нелепост. В Европа се надига взаимност с жертвите. Никой не „ канселира ” съветската просвета. Но по тази причина пък, откакто Путин също повдигна тази тематика, можем да я считаме за обезвредена. Едва ли някой оттук насетне би поел риск да бъде упрекнат, че повтаря опорките на съветския деспот.
На фона на западните левичари добре стоят българските с тяхната „ Петиция за мир и взаимност ”. В този текст всичко си е на мястото, в това число настояването за още по-строги наказания против Русия. Но и тук лъсва една рискова теза, която може да стане част от бъдещата лява теория във връзка на войната. Вижте тази теза: „ Намираме ескалацията на насилието не за изключение, а за причинност в границите на империалистическия капитализъм на Русия, Съединени американски щати и други членки на НАТО ”.
Една голяма разлика
Поставянето на равна нога на Кремъл и Вашингтон е остарял прийом на европейските леви и в никакъв случай не е бил правилен. Няма по какъв начин да има каквато и да е основна аналогия сред руската система, респективно Путиновата фашистка система от една страна, и демократичната народна власт - от друга. Няма да встъпвам в тази тематика, по която са изписани стотици хиляди страници. Само ще посоча главната отлика: „ на Запад ” е построена система, която окуражава воденето на самостоятелен живот; в Русия основната цел на системата е да не допусне освен воденето на самостоятелен живот, само че и мисленето на самостоятелни мисли.
Добре е левите, до момента в който си създават доктрината за бъдещето на Европа след войната, да не вървят по такива криви пътеки. След Втората международна война европейската левица неведнъж е показвала, че може да бъде потребна. Сега, гледайки напред към времето след Втората украинска война, е време да го направи още веднъж.
Б. ред. - Коментарът на проф. Евгений Дайнов препечатваме от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ