Битката между Радев и Пеевски носи политически дивиденти и на двамата
Сподели
В позицията си след формалното оповестяване на резултатите от изборите президентът Румен Радев упрекна Делян Пеевски, без да има потребност да го загатва поименно, че е употребявал „ държавни органи като бухалки “, с цел да може партията му „ Движение за права и свободи – Ново начало “ да придобие платен и манипулиран избор.
Радев направи това като зададе въпроса: „ Коя е политическата мощ и кой е политическият водач, които употребяват сходни уродливи практики? “. И остави гласоподавателите да му отговорят сами, тъй като „ кой “ в българската политика от дълго време, с изключение на въпрос, е и отговор.
Президентската позиция сложи казуса за подмяната на вота със забравена тревога – като че ли се движим обратно във времето към 1990, когато Йосиф Сърчаджиев се разплака в ефир с думите „ Как не ви е позор? “.
Но дружно с това изявлението на Радев е следващият епизод от борбата сред него и Пеевски, която носи политически дивиденти и на двамата.
Трансформацията на Радев от „ натовски военачалник “ в „ миролюбив “ покровител на Русия във войната ѝ с Украйна даде късмет, атакувайки го, Пеевски да се декларира като евроатлантик.
След санкционирането му по закона „ Магнитски “, от тактиките на самоотбрана – да се скрие, да жигосах евроатлантическите ни сътрудници или да ги брани, като че ли нищо не се е случило – той избра да ги брани.
И то от президента, с цел да се вижда от надалеч. Така самичък се конституира като страна в разгорилия се поради войната спор Изток-Запад, който му вършеше и паралелна работа – отклоняваше публичното внимание от съмненията, че с корупционни способи въздейства върху правораздавателни органи, секрети служби и прочие и натрупа нерегламентирана власт.
Още повече, че можеше да упрекна в същото Радев, за който споделя, че е „ самозабравил се управник “, „ подготвен да съобщи страната на Москва, в името на своето и на доближения си кръг от олигарси благоденствие “. И даже заприказва непосредствено за корупция в президентството по „ пътя на Копринката “.
Създаденият през годините обществен имидж на Пеевски обаче е дотолкоз отрицателен, че от единствено себе си слага противоположен знак и на поддръжката му, и на разобличенията му.
И президентът е наясно, че е задоволително да подгрява с насрещни разобличения публичното мнение, с цел да може то единствено да придвижи негативите на „ господин Магнитски “ върху шумно прокламираната тъкмо от него евроатлантическа ориентировка. А след това да се задейства и една, преференциална за съветската агитация, парадоксалната логичност.
Според нея, в случай че не харесваш някой, който харесва Запада, би трябвало да харесваш Путин, който не харесва Запада. И това, несъмнено, се изрича единствено ненапълно, оттова нататък е по дифолт.
Чак самият Радев на моменти като че ли наподобява угрижен за евроатлантизма, поради „ хора, глобени от нашите стратегически сътрудници за гранд корупция, които с държание и дейности разрушават устоите на демокрацията и компрометират европейското ни бъдеще “. Загрижеността му обаче е ситуационна – в рамките на разправията му с Пеевски.
Иначе в никакъв случай не си разрешава да застане един до друг с „ нашите стратегически сътрудници “ в глобите и рецензиите им към Путин, нито да обвърже с НАТО нашата национална сигурност, а камо ли да уточни Русия като съществена опасност за нея.
В подобен подтекст разобличаването на Пеевски се оказва прицелено доста повече към евроскептицизма, в сравнение с към „ европейското ни бъдеще “.
Въобще по оста Пеевски-Радев и от двете страни дебнат опасности за „ устоите на демокрацията “ и пълзят сенките на диктатурата. В първия случай тя поражда от вътрешната страна – с мутренски подходи, с рекет, закани и принуждение, с нелегално систематизиране на обществените запаси и чадър над олигарси и нарушители, с безмълвна анулация на човешки права и други такива, за които към този момент искрено приказва даже довчерашният им бенефициент Ахмед Доган.
Във втория случай диктатурата ще бъде импортирана извън, като непринудено, със личния си избор, се върнем в остарялата зона на въздействие, която в Москва назовават нов международен ред. Там нищо не се е трансформирало: за отзиви в несъгласие с формалните отиваш в пандиза, а за действителна опозиционна активност напряко, като Навални, плащаш с живота си. Че за Путин демокрацията няма никаква стойност – това се видя, когато неотдавна се съюзи с най-безмилостната тирания на планетата – севернокорейската, от която за премия получи жива мощ за нашествието си в Украйна. Това обаче ни минимум пречи на адептите му у нас да измислят прерогативи на Русия и БРИКС пред Европейски Съюз, с цел да зарибят още податливи към геополитическо самоубийство.
За да мине България невредима около злините на пътя ѝ
Николай Денков – един от най-образованите политици на прехода, след изборите се почувства задължен да предизвести: „ Ако ние вървим в тази посока, България ще загуби демократичните си основи и ще стане тирания. Това не са празни приказки, аз съм човек на науката и с цел да кажа такова нещо, има аргументи, виждам траекторията, по която вървим, и нямам подозрение, че има политици в България, и Пеевски е един от тях, които се пробват да извадят България от демократичния развой и да я вкарат в диктатурата. Тя се открива с надзор върху правосъдна система и служби, надзор върху медиите и най-после надзор върху изборния развой. Това виждаме в страни като Русия, Беларус… “
В подобен смисъл незабавно ни би трябвало равно далечен точно от тези политици министър председател и държавно управление. И освен равно, а и оптимално далечен от тях, с цел да може България що годе невредима да мине сред Сцила и Харибда, които през днешния ден са застанали на пътя ѝ и по дълбоката си същина са едно и също страшилище.
Текстът е. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В позицията си след формалното оповестяване на резултатите от изборите президентът Румен Радев упрекна Делян Пеевски, без да има потребност да го загатва поименно, че е употребявал „ държавни органи като бухалки “, с цел да може партията му „ Движение за права и свободи – Ново начало “ да придобие платен и манипулиран избор.
Радев направи това като зададе въпроса: „ Коя е политическата мощ и кой е политическият водач, които употребяват сходни уродливи практики? “. И остави гласоподавателите да му отговорят сами, тъй като „ кой “ в българската политика от дълго време, с изключение на въпрос, е и отговор.
Президентската позиция сложи казуса за подмяната на вота със забравена тревога – като че ли се движим обратно във времето към 1990, когато Йосиф Сърчаджиев се разплака в ефир с думите „ Как не ви е позор? “.
Но дружно с това изявлението на Радев е следващият епизод от борбата сред него и Пеевски, която носи политически дивиденти и на двамата.
Трансформацията на Радев от „ натовски военачалник “ в „ миролюбив “ покровител на Русия във войната ѝ с Украйна даде късмет, атакувайки го, Пеевски да се декларира като евроатлантик.
След санкционирането му по закона „ Магнитски “, от тактиките на самоотбрана – да се скрие, да жигосах евроатлантическите ни сътрудници или да ги брани, като че ли нищо не се е случило – той избра да ги брани.
И то от президента, с цел да се вижда от надалеч. Така самичък се конституира като страна в разгорилия се поради войната спор Изток-Запад, който му вършеше и паралелна работа – отклоняваше публичното внимание от съмненията, че с корупционни способи въздейства върху правораздавателни органи, секрети служби и прочие и натрупа нерегламентирана власт.
Още повече, че можеше да упрекна в същото Радев, за който споделя, че е „ самозабравил се управник “, „ подготвен да съобщи страната на Москва, в името на своето и на доближения си кръг от олигарси благоденствие “. И даже заприказва непосредствено за корупция в президентството по „ пътя на Копринката “.
Създаденият през годините обществен имидж на Пеевски обаче е дотолкоз отрицателен, че от единствено себе си слага противоположен знак и на поддръжката му, и на разобличенията му.
И президентът е наясно, че е задоволително да подгрява с насрещни разобличения публичното мнение, с цел да може то единствено да придвижи негативите на „ господин Магнитски “ върху шумно прокламираната тъкмо от него евроатлантическа ориентировка. А след това да се задейства и една, преференциална за съветската агитация, парадоксалната логичност.
Според нея, в случай че не харесваш някой, който харесва Запада, би трябвало да харесваш Путин, който не харесва Запада. И това, несъмнено, се изрича единствено ненапълно, оттова нататък е по дифолт.
Чак самият Радев на моменти като че ли наподобява угрижен за евроатлантизма, поради „ хора, глобени от нашите стратегически сътрудници за гранд корупция, които с държание и дейности разрушават устоите на демокрацията и компрометират европейското ни бъдеще “. Загрижеността му обаче е ситуационна – в рамките на разправията му с Пеевски.
Иначе в никакъв случай не си разрешава да застане един до друг с „ нашите стратегически сътрудници “ в глобите и рецензиите им към Путин, нито да обвърже с НАТО нашата национална сигурност, а камо ли да уточни Русия като съществена опасност за нея.
В подобен подтекст разобличаването на Пеевски се оказва прицелено доста повече към евроскептицизма, в сравнение с към „ европейското ни бъдеще “.
Въобще по оста Пеевски-Радев и от двете страни дебнат опасности за „ устоите на демокрацията “ и пълзят сенките на диктатурата. В първия случай тя поражда от вътрешната страна – с мутренски подходи, с рекет, закани и принуждение, с нелегално систематизиране на обществените запаси и чадър над олигарси и нарушители, с безмълвна анулация на човешки права и други такива, за които към този момент искрено приказва даже довчерашният им бенефициент Ахмед Доган.
Във втория случай диктатурата ще бъде импортирана извън, като непринудено, със личния си избор, се върнем в остарялата зона на въздействие, която в Москва назовават нов международен ред. Там нищо не се е трансформирало: за отзиви в несъгласие с формалните отиваш в пандиза, а за действителна опозиционна активност напряко, като Навални, плащаш с живота си. Че за Путин демокрацията няма никаква стойност – това се видя, когато неотдавна се съюзи с най-безмилостната тирания на планетата – севернокорейската, от която за премия получи жива мощ за нашествието си в Украйна. Това обаче ни минимум пречи на адептите му у нас да измислят прерогативи на Русия и БРИКС пред Европейски Съюз, с цел да зарибят още податливи към геополитическо самоубийство.
За да мине България невредима около злините на пътя ѝ
Николай Денков – един от най-образованите политици на прехода, след изборите се почувства задължен да предизвести: „ Ако ние вървим в тази посока, България ще загуби демократичните си основи и ще стане тирания. Това не са празни приказки, аз съм човек на науката и с цел да кажа такова нещо, има аргументи, виждам траекторията, по която вървим, и нямам подозрение, че има политици в България, и Пеевски е един от тях, които се пробват да извадят България от демократичния развой и да я вкарат в диктатурата. Тя се открива с надзор върху правосъдна система и служби, надзор върху медиите и най-после надзор върху изборния развой. Това виждаме в страни като Русия, Беларус… “
В подобен смисъл незабавно ни би трябвало равно далечен точно от тези политици министър председател и държавно управление. И освен равно, а и оптимално далечен от тях, с цел да може България що годе невредима да мине сред Сцила и Харибда, които през днешния ден са застанали на пътя ѝ и по дълбоката си същина са едно и също страшилище.
Текстът е. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ