Мегапотоп е напълнил отново Средиземно море преди пет милиона години
Ново изследване дава безапелационни нови доказателства, че грамаден " мегапотоп " е запълнил Средиземно море, поставяйки завършек на интервала, през който е представлявало голяма повърхност от солени равнини.
Изследването демонстрира, че мегапотопът в Занклеан е поставил завършек на Месинската рецесия на солеността, траяла сред 5,97 и 5,33 милиона години.
Международен екип от учени, измежду които и Университетът в Саутхемптън, разпознава серия от геоложки особености в региона на Югоизточна Сицилия, които сочат, че в района е имало солидно наводняване.
" Занклийският мегапотоп е бил вдъхващ благоговение естествен феномен, като дебитът и скоростта на потока са превъзхождали всички останали известни наводнения в историята на Земята ", декларира доктор Аарон Микалеф (Aaron Micallef), водещ създател на проучването и откривател в Изследователския институт Monterey Bay Aquarium в Калифорния. " Нашето проучване дава най-убедителните до момента доказателства за това неизмеримо събитие. "
По време на Месинската рецесия на солеността (Messinian Salinity Crisis) Средиземно море се изолира от Атлантическия океан и се изпарява, което води до образуването на големи солни отлагания, които трансформират ландшафта на района.
Години наред учените смятаха, че този изсъхнал интервал е завършил последователно, като Средиземно море се е напълнило още веднъж за интервал от 10 000 години. Но тази концепция е оспорена през 2009 година, когато е открит ерозионен канал, разпрострян се от залива на Кадис до Алборанско море. Откритието сочи за едно-единствено, огромно наводняване с дълготрайност сред 2 и 16 години, станало известно като Занклийския мегапотоп.
Според изчисленията меганаводнението е имало отток от 68 до 100 милиона кубични метра в секунда.
Новото проучване, оповестено в списание Communications Earth & Environment, съчетава новооткрити геоложки характерности с геофизични данни и числено моделиране, с цел да даде най-пълната картина на мегапотопа.
Изследователите са проучили над 300 асиметрични, обтекаеми хребета в кулоар през Сицилианския предел - потънал сухоземен мост, който в миналото е разделял западния и източния средиземноморски басейн.
" Морфологията на тези хребети подхожда на ерозията, породена от огромен, турбулентен воден поток с преобладаваща североизточна посока ", изяснява професор Пол Карлинг (Paul Carling), професор емеритус в Факултета по география и науки за околната среда към Университета в Саутхемптън и съавтор на проучването.
" Те разкриват голямата мощ на Занклийския мегапотоп и по какъв начин той е преобразил ландшафта, оставяйки трайни отпечатъци върху геоложкия запис. "
Един обсъждан сюжет за преустановяване на Месинската рецесия на солеността преди 5,33 милиона години е катаклизмичното презареждане на Средиземно море посредством Занклийския мегапотоп; Micallef и други показват ясна линия от доказателства от брега до офшора за този мегапотоп, разливащ се над плитководен морски кулоар в югоизточна Сицилия в близкия подводен каньон Ното. Тази въздушна фотография демонстрира било, ерозиран от мегапотопа, ситуиран североизточно от Масерия дел Волпе, югоизточна Сицилия. Кредит: Kevin Sciberras и Neil Petroni
Вземайки проби от хребетите, екипът открива, че те са покрити със пласт скални парчета, съдържащи материал, ерозирал от фланговете на хребета и околния район, което демонстрира, че той е бил отсрочен там бързо и с голяма мощ.
Този пласт се намира навръх границата сред интервалите Месиний и Занклий, когато се счита, че е настъпил мегапотопът.
Използвайки данни от сеизмични отблясъци на ултразвук, допускащ на учените да видят пластовете скали и седименти под повърхността, откривателите откриват " W-образен канал " на континенталния шелф източно от Сицилианския рид.
Този канал, издълбан в морското дъно, свързва хребетите с каньона Ното - дълбока подводна котловина, ситуирана в източната част на Средиземно море.
Формата и местоположението на канала допускат, че той е работил като солидна фуния. Когато водите на мегапотопа са се изсипали над Сицилийския рид, този канал евентуално е отвел водата към каньона Ното и в Източното Средиземноморие.
Екипът създава компютърни модели на мегапотопа, с цел да симулира по какъв начин е могла да се държи водата. Моделът демонстрира, че с течение на времето наводнението е трансформирало посоката си и е нараснало интензивността си, достигайки скорост до 32 метра в секунда, издълбавайки по-дълбоки канали, ерозирайки повече материал и пренасяйки го на по-големи дистанции.
" Тези открития освен хвърлят светлина върху сериозен миг от геоложката история на Земята, само че и демонстрират устойчивостта на формите на релефа в продължение на пет милиона години ", добавя доктор Микалеф. " Те отварят вратата за по-нататъшни проучвания по периферията на Средиземно море. "
Изследването демонстрира, че мегапотопът в Занклеан е поставил завършек на Месинската рецесия на солеността, траяла сред 5,97 и 5,33 милиона години.
Международен екип от учени, измежду които и Университетът в Саутхемптън, разпознава серия от геоложки особености в региона на Югоизточна Сицилия, които сочат, че в района е имало солидно наводняване.
" Занклийският мегапотоп е бил вдъхващ благоговение естествен феномен, като дебитът и скоростта на потока са превъзхождали всички останали известни наводнения в историята на Земята ", декларира доктор Аарон Микалеф (Aaron Micallef), водещ създател на проучването и откривател в Изследователския институт Monterey Bay Aquarium в Калифорния. " Нашето проучване дава най-убедителните до момента доказателства за това неизмеримо събитие. "
По време на Месинската рецесия на солеността (Messinian Salinity Crisis) Средиземно море се изолира от Атлантическия океан и се изпарява, което води до образуването на големи солни отлагания, които трансформират ландшафта на района.
Години наред учените смятаха, че този изсъхнал интервал е завършил последователно, като Средиземно море се е напълнило още веднъж за интервал от 10 000 години. Но тази концепция е оспорена през 2009 година, когато е открит ерозионен канал, разпрострян се от залива на Кадис до Алборанско море. Откритието сочи за едно-единствено, огромно наводняване с дълготрайност сред 2 и 16 години, станало известно като Занклийския мегапотоп.
Според изчисленията меганаводнението е имало отток от 68 до 100 милиона кубични метра в секунда.
Новото проучване, оповестено в списание Communications Earth & Environment, съчетава новооткрити геоложки характерности с геофизични данни и числено моделиране, с цел да даде най-пълната картина на мегапотопа.
Изследователите са проучили над 300 асиметрични, обтекаеми хребета в кулоар през Сицилианския предел - потънал сухоземен мост, който в миналото е разделял западния и източния средиземноморски басейн.
" Морфологията на тези хребети подхожда на ерозията, породена от огромен, турбулентен воден поток с преобладаваща североизточна посока ", изяснява професор Пол Карлинг (Paul Carling), професор емеритус в Факултета по география и науки за околната среда към Университета в Саутхемптън и съавтор на проучването.
" Те разкриват голямата мощ на Занклийския мегапотоп и по какъв начин той е преобразил ландшафта, оставяйки трайни отпечатъци върху геоложкия запис. "
Един обсъждан сюжет за преустановяване на Месинската рецесия на солеността преди 5,33 милиона години е катаклизмичното презареждане на Средиземно море посредством Занклийския мегапотоп; Micallef и други показват ясна линия от доказателства от брега до офшора за този мегапотоп, разливащ се над плитководен морски кулоар в югоизточна Сицилия в близкия подводен каньон Ното. Тази въздушна фотография демонстрира било, ерозиран от мегапотопа, ситуиран североизточно от Масерия дел Волпе, югоизточна Сицилия. Кредит: Kevin Sciberras и Neil Petroni
Вземайки проби от хребетите, екипът открива, че те са покрити със пласт скални парчета, съдържащи материал, ерозирал от фланговете на хребета и околния район, което демонстрира, че той е бил отсрочен там бързо и с голяма мощ.
Този пласт се намира навръх границата сред интервалите Месиний и Занклий, когато се счита, че е настъпил мегапотопът.
Използвайки данни от сеизмични отблясъци на ултразвук, допускащ на учените да видят пластовете скали и седименти под повърхността, откривателите откриват " W-образен канал " на континенталния шелф източно от Сицилианския рид.
Този канал, издълбан в морското дъно, свързва хребетите с каньона Ното - дълбока подводна котловина, ситуирана в източната част на Средиземно море.
Формата и местоположението на канала допускат, че той е работил като солидна фуния. Когато водите на мегапотопа са се изсипали над Сицилийския рид, този канал евентуално е отвел водата към каньона Ното и в Източното Средиземноморие.
Екипът създава компютърни модели на мегапотопа, с цел да симулира по какъв начин е могла да се държи водата. Моделът демонстрира, че с течение на времето наводнението е трансформирало посоката си и е нараснало интензивността си, достигайки скорост до 32 метра в секунда, издълбавайки по-дълбоки канали, ерозирайки повече материал и пренасяйки го на по-големи дистанции.
" Тези открития освен хвърлят светлина върху сериозен миг от геоложката история на Земята, само че и демонстрират устойчивостта на формите на релефа в продължение на пет милиона години ", добавя доктор Микалеф. " Те отварят вратата за по-нататъшни проучвания по периферията на Средиземно море. "
Източник: cross.bg


КОМЕНТАРИ