В нашата Слънчева система скалистите планети са по-близо до СлънцетоЕдна

В нашата Слънчева система скалистите планети са по-близо до Слънцето
Една екзопланетна система, намираща се на към 116 светлинни години от Земята, може да промени визиите ни за това по какъв начин се образуват планетите, съгласно откривателите, които я откриха благодарение на телескопи на НАСА и Европейската галактическа организация (ЕКА).

Четири планети орбитират към LHS 1903 – алено джудже, най-разпространеният вид звезди във Вселената – и са подредени в странна поредност. Най-вътрешната планета е скалиста, идващите две са газови, а най-външната планета, ненадейно, също е скалиста, оповестява CNN.

Това нареждане опонира на модела, който нормално се следи в галактиката и в нашата Слънчева система, където скалистите планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс) орбитират по-близо до Слънцето, а газовите (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) са по-далеч.

Астрономите подозират, че този постоянно срещан модел поражда, тъй като планетите се образуват в диск от газ и прахуляк към млада звезда, където температурите са доста по-високи наоколо до небесното тяло. В тези вътрешни области летливите съединения като вода и въглероден диоксид се изпаряват, до момента в който единствено материалите, които могат да устоят на рискова топлота – като желязо и скалообразуващи минерали – могат да се слепят в твърди зърна. Планетите, които се образуват там, са най-вече скалисти.

В нашата Слънчева система скалистите планети са по-близо до Слънцето, следвани от газовите колоси.

По-далеч от звездата, оттатък това, което учените назовават „ снежна линия “,

температурите са задоволително ниски, с цел да се кондензират водата и други съединения в корав лед – развой, който разрешава на планетарните ядра да порастват бързо. Щом формиращата се планета доближи към 10 пъти масата на Земята, нейната гравитация е задоволително мощна, с цел да притегли големи количества водород и хелий, а в някои случаи този неконтролируем напредък води до образуването на гигантска газова планета като Юпитер или Сатурн.

„ Парадигмата на образуването на планети е, че имаме скалисти вътрешни планети, доста покрай звездите, както в нашата Слънчева система “, сподели Томас Уилсън, асистент-професор в катедрата по физика в Университета на Уоруик в Англия и първи създател на изследване за откритието, оповестено в четвъртък в списанието Science. „ Това е първият път, в който имаме скалиста планета, толкоз надалеч от своята звезда, и след тези богати на газ планети. “

Неочакваната скалиста планета, наречена LHS 1903 e, има радиус към 1,7 пъти по-голям от този на Земята, което я прави това, което астрономите назовават „ супер Земя “ – по-голяма версия на нашата планета с сходна компактност и състав. Но за какво е там, противоречайки на логиката и предходните наблюдения?

„ Смятаме, че тези планети са се образували в доста разнообразни една от друга среди, и това е неповторимото в тази система “, сподели Уилсън. „ Тази външна планета, която е по-скалиста спрямо двете междинни планети, не би трябвало да съществува, съгласно общоприетата доктрина за образуването. Но ние считаме, че тя се е образувала по-късно от другите планети. “

Планетарната система беше открита за първи път благодарение на Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) – галактически телескоп на НАСА, изстрелян през 2018 година за разкриване на нови екзопланети. След това системата беше оценена благодарение на CHaracterising ExOPlanet Satellite (Cheops) на ЕКА, изстрелян през 2019 година за проучване на звезди, за които към този момент е известно, че имат екзопланети. Изследователите са употребявали и данни от други телескопи по целия свят, което е довело до огромно интернационално съдействие.

След като потвърдиха странното изобретение на „ обърната “ планетна система, учените тестваха няколко хипотези, с цел да обяснят съществуването на най-външната скалиста планета, надявайки се да схванат дали тя може да се е образувала вследствие на конфликт сред други планети или дали може да е излишък от богата на газ планета, която е изгубила външната си обвивка.

„ В това изследване организирахме доста динамични разбори, като главно хвърляхме тези планети една против друга и хвърляхме други планети против тези планети, с цел да забележим дали може да се отстрани атмосферата, дали може да се основат тези планети посредством конфликти “, сподели Уилсън, като се базира на два вероятни процеса на формиране. „ Но не можем да създадем тези планети по този метод. “

След като изключихме тези благоприятни условия, откривателите стигнаха до това, което Уилсън назовава „ механизъм на формиране с привършване на газа “, при който планетите се образуват една след друга и в противоположен ред по отношение на нашата Слънчева система, започвайки от най-вътрешната планета и движейки се на открито.

„ Този механизъм на образуване, при който стартирате с вътрешната планета и по-късно се отдалечавате от звездата, значи, че най-външната планета се е формирала милиони години след най-вътрешната “, сподели Уилсън. „ И защото се е формирала по-късно, в действителност в диска не е останало толкоз доста газ и прахуляк, от които да се построи тази планета. “

В нашата Слънчева система газовите колоси се образуват първи и бързо, следвани от четирите вътрешни скалисти планети. Има и скалисти тела оттатък орбитата на Нептун, като Плутон, само че спрямо LHS 1903 e, съгласно Уилсън, те са доста по-малки, богати на лед и евентуално са се формирали доста по-късно от другите планети в Слънчевата система, вследствие на конфликти.

Концептуална визия за алено джудже, същия вид като LHS 1903 и най-разпространеният вид звезди във Вселената.

Откритието може да предложи „ някои от първите доказателства за смяна на сюжета за това по какъв начин се образуват планетите към най-разпространените звезди в нашата вселена “, съгласно Сара Сийгър, професор по планетна просвета и физика в Масачузетския софтуерен институт и съавтор на изследването.

Тя добави обаче, че изследването се концентрира върху една сложна интерпретация, тъй че дебатът остава отворен.