До какво води грозното говорене в България
Сподели
Докопали се още веднъж до трибуната на Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ побързаха да показват правотата на сентенцията на Елинор Рузвелт:
„ Големите мозъци разискват хрумвания. Обикновените мозъци разискват събития. Дребните мозъци разискват хора “.
Демонстрираното дребноумие нямаше да е проблем на обществото, в случай че депутатите от Има Такъв Народ единствено обсъждаха други хора. Те обаче, както вършат от години, ги одумват, оклюкват, наскърбяват, клеветят и посочват с най-грозни прилагателни. А грозотата е към този момент голям проблем за обществото, тъй като се родее с – и приготвя почвата за победа на – злото.
Вредите от грозното говорене
Най-видимата щета бе посочена, отново от трибуната, от депутата от Българска социалистическа партия Борислав Гуцанов. Макар самият той да не е прочут с внимателен израз, Гуцанов помоли сътрудниците си от Има Такъв Народ да спрат да ръсят грозотии, тъй като по този начин отвращават хората от Народното събрание и от парламентаризма.
Това, несъмнено, е тъкмо по този начин. Може би задачата е и тъкмо това: на идващите избори да гласоподават единствено, да речем, един милион подвластни хора, чиито гласове да бъдат поделени сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и някой и различен „ фашист “, по този начин щото да могат да си оформят властнически режим и да острижат популацията докрай.
Вредите от грозното говорене обаче надвишават настоящата политика и навлизат в самата вътрешност на публичните връзки. Още през 1923 година даже болшевикът Лев Троцки – въпреки и радикал и екстремист до мозъка на костите си – разгласява публикация, в която показва, че „ обидният език и ругатните са завещание от крепостничеството, унижението и погазването на човешкото достолепие “. Съответно, грозното говорене е директна агитация точно на робство, оскърбление и тъпчене на човешкото достолепие.
Всяко грозно говорене на обществената сцена убива цивилизацията и окуражава варварството и диващината. Защото – продължава Троцки – по какъв начин можем да реализираме по-цивилизован живот „ в атмосфера, отровена от вик и от хули, които не жалят никого и не се стопират пред нищо? “.
Грозното говорене разлага самата тъкан на обществото, защото в публичните каузи грозотата и злото са двете страни на една и съща монета. Още преди съвсем две и половина хилядолетия Платон е знаел това.
За него няма по какъв начин да има общество, което да не се гради върху добродетели – без добродетели пред себе си имаме дива навалица, а не общество. Затова развъждането на добродетели е основната задача на едно общество, а тя се реализира с схващане на хубостта и на обичта.
Това, съгласно Платон, се случва посредством процеса на обучение, чиято основна цел е „ да обърне мозъците на младите към положителното “. От разбирането на положителното следва всичко останало, което ние, на собствен ред, сме нарекли цивилизация.
Платоновият възпитаник Аристотел отхвърля огромна част от наследството на своя преподавател, само че доразвива тъкмо тази тематика.
В своята фундаментална книга „ Никомахова нравственос “ Аристотел написа следното – все едно писано през днешния ден във връзка Тошко Йорданов и Станислав Балабанов: „ Добродетелният човек, в качеството си на благодетелен, намира чиста наслада в дейностите на други хора, когато тези дейности дават израз на морални добродетели; и е смутен от дейности, които са провокирани от морална безнравственост – тъкмо както един музикант се радва на прелестната ария, само че намира неприятната за мъчителна “.
На старта на Народното събрание Йорданов и Балабанов направиха тъкмо противоположното: наблюдавайки оставката на Христо Иванов, която е безспорно израз на морална добродетел, те се вбесиха и го заляха с най-зловонна словесна („ крепостническа “, по Троцки) мръсотия. Което съгласно тезата на Аристотел би трябвало да значи, че тези хора не са добродетелни.
Виж кой приказва грозно
Публичните персони, които са наясно с връзката сред грозното говорене и публичното зло, заобикалят грозното говорене даже тогава, когато са заливани с обиди. Не тъй като сходни персони не могат да приказват грозотии заради някакво свое „ джендърство “. Могат. Те са прочели стотици пъти повече книги от грозно-говорещите и даже са писали такива. Следователно разполагат със вербален ресурс, който е неимоверно по-голям от този на, да речем, Има Такъв Народ. И те могат, в случай че изискат, да залеят Има Такъв Народ с океан от такива обиди, каквито Йорданов и Балабанов въобще не могат да си показват.
Могат, само че не го вършат. Защото не желаят да живеят в дива орда. Въпрос на избор, а не на уязвимост.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Докопали се още веднъж до трибуната на Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ побързаха да показват правотата на сентенцията на Елинор Рузвелт:
„ Големите мозъци разискват хрумвания. Обикновените мозъци разискват събития. Дребните мозъци разискват хора “.
Демонстрираното дребноумие нямаше да е проблем на обществото, в случай че депутатите от Има Такъв Народ единствено обсъждаха други хора. Те обаче, както вършат от години, ги одумват, оклюкват, наскърбяват, клеветят и посочват с най-грозни прилагателни. А грозотата е към този момент голям проблем за обществото, тъй като се родее с – и приготвя почвата за победа на – злото.
Вредите от грозното говорене
Най-видимата щета бе посочена, отново от трибуната, от депутата от Българска социалистическа партия Борислав Гуцанов. Макар самият той да не е прочут с внимателен израз, Гуцанов помоли сътрудниците си от Има Такъв Народ да спрат да ръсят грозотии, тъй като по този начин отвращават хората от Народното събрание и от парламентаризма.
Това, несъмнено, е тъкмо по този начин. Може би задачата е и тъкмо това: на идващите избори да гласоподават единствено, да речем, един милион подвластни хора, чиито гласове да бъдат поделени сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и някой и различен „ фашист “, по този начин щото да могат да си оформят властнически режим и да острижат популацията докрай.
Вредите от грозното говорене обаче надвишават настоящата политика и навлизат в самата вътрешност на публичните връзки. Още през 1923 година даже болшевикът Лев Троцки – въпреки и радикал и екстремист до мозъка на костите си – разгласява публикация, в която показва, че „ обидният език и ругатните са завещание от крепостничеството, унижението и погазването на човешкото достолепие “. Съответно, грозното говорене е директна агитация точно на робство, оскърбление и тъпчене на човешкото достолепие.
Всяко грозно говорене на обществената сцена убива цивилизацията и окуражава варварството и диващината. Защото – продължава Троцки – по какъв начин можем да реализираме по-цивилизован живот „ в атмосфера, отровена от вик и от хули, които не жалят никого и не се стопират пред нищо? “.
Грозното говорене разлага самата тъкан на обществото, защото в публичните каузи грозотата и злото са двете страни на една и съща монета. Още преди съвсем две и половина хилядолетия Платон е знаел това.
За него няма по какъв начин да има общество, което да не се гради върху добродетели – без добродетели пред себе си имаме дива навалица, а не общество. Затова развъждането на добродетели е основната задача на едно общество, а тя се реализира с схващане на хубостта и на обичта.
Това, съгласно Платон, се случва посредством процеса на обучение, чиято основна цел е „ да обърне мозъците на младите към положителното “. От разбирането на положителното следва всичко останало, което ние, на собствен ред, сме нарекли цивилизация.
Платоновият възпитаник Аристотел отхвърля огромна част от наследството на своя преподавател, само че доразвива тъкмо тази тематика.
В своята фундаментална книга „ Никомахова нравственос “ Аристотел написа следното – все едно писано през днешния ден във връзка Тошко Йорданов и Станислав Балабанов: „ Добродетелният човек, в качеството си на благодетелен, намира чиста наслада в дейностите на други хора, когато тези дейности дават израз на морални добродетели; и е смутен от дейности, които са провокирани от морална безнравственост – тъкмо както един музикант се радва на прелестната ария, само че намира неприятната за мъчителна “.
На старта на Народното събрание Йорданов и Балабанов направиха тъкмо противоположното: наблюдавайки оставката на Христо Иванов, която е безспорно израз на морална добродетел, те се вбесиха и го заляха с най-зловонна словесна („ крепостническа “, по Троцки) мръсотия. Което съгласно тезата на Аристотел би трябвало да значи, че тези хора не са добродетелни.
Виж кой приказва грозно
Публичните персони, които са наясно с връзката сред грозното говорене и публичното зло, заобикалят грозното говорене даже тогава, когато са заливани с обиди. Не тъй като сходни персони не могат да приказват грозотии заради някакво свое „ джендърство “. Могат. Те са прочели стотици пъти повече книги от грозно-говорещите и даже са писали такива. Следователно разполагат със вербален ресурс, който е неимоверно по-голям от този на, да речем, Има Такъв Народ. И те могат, в случай че изискат, да залеят Има Такъв Народ с океан от такива обиди, каквито Йорданов и Балабанов въобще не могат да си показват.
Могат, само че не го вършат. Защото не желаят да живеят в дива орда. Въпрос на избор, а не на уязвимост.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ