Праисторически хобит е живял на Филипините допреди 50000 години
Праисторически хобит е живял на Филипините допреди 50000 години. Наскоро изработен разбор на антични остатъци от кости и зъби, открити през 2007 във Филипините, откри, че те принадлежат на чужд до момента човешки тип. Размерите му са по-малки даже и от тези на по този начин нареченият „ хобит “ – Homo Floresiensis открит на Индонезийският остров Флорес.
Находката е от пещера на филипинския остров Лусон, заради което и новооткритият тип е кръстен на неговото име – Homo Luzonensis. Тези мистериозни същества са го обитавали през епохата на късния Плейстоцен, до преди към 50 000 години. Макар по размери (едва 120 см на височина) да прилича Homo Floresiensis, той споделя особености присъщи и за други антични човешки същества. Костите на краката и пръстите му са по-заоблени като при австралопитеците (чийто представител е известната Люси), премоларните му зъби също имат характерности близки до тези на австралопитеците, на Хомо Еректус и Хомо Хабилис, само че пък моларните му зъби са като на модерните хора – Хомо Сапиенс, единствено че много по-малки по размери. Но в същото време той има композиция от морфологични особености каквато не се среща у никой различен представител на рода Хомо, което разрешава той да бъде систематизиран като обособен тип.
В пещерата Каляо са открити общо 13 фосила, принадлежащи на най-малко двама възрастни индивида и едно дете, измежду които две фаланги на ръце, три от ходила, бедрена кост и 7 зъба. Датировката на един от фосилите демонстрира 50 000 години, което значи, че този тип е съществувал по времето когато са съществували и Хомо Сапиенс, неандерталците, техните братовчеди – денисовските хора и другите хобити – Homo Floresiensis. Тоест през този интервал на планетата са съществували цели 5 типа индивиди, като не е изключено в бъдеще да се открият и още.
Как тъкмо са изглеждали тези дребни хора е към момента мъчно да се каже от оскъдните остатъци с които разполагаме досега. Това, което сигурно може да се каже, е че зъбите им са по-малки даже от тези на Homo Floresiensis – това автоматизирано значи, че и на растеж не са били по-големи от него. А по-облите кости на краката и пръстите сочат, че Homo Luzonensis е бил приспособен както за катерене по дърветата, по този начин и за вървене по земята в изправено състояние. Имайки поради обстоятелството, че представителите на рода Homo са почнали да вървят на два крайници още преди 2 милиона години, то сигурно не става въпрос за ход на еволюцията, вървящ „ назад към дърветата “. Най-вероятно тези антични особености са се запазили у Homo Luzonensis заради това, че той е живял на изолиран остров с липса на конкуренция от други хора. Все отново въпросите по отношение на притежанието на тези примитивни белези и хода на тяхното еволюиране и действие към този момент са неразбираеми за палеонтолозите.
Мистерия остава и по кое време тъкмо клонът на тези дребни хора са е отделил от еволюционното дърво на останалите и по какъв начин са се озовали на остров Лусон в случай, че той е обособен от континента от най-малко 2.6 милиона години. По-вероятно е да са попаднали случайно там в сравнение с да са строяли салове или лодки, да вземем за пример в случай че тропическо торнадо ги е отнесло дружно с мангрови дървета на стотици километри в океана до крайбрежията на острова.
Има също по този начин и свидетелства за убити и разфасовани, по всяка възможност от човешка ръка, животни на Лусон, датирани на 700 000 години. Въз основа на което се гради теорията, че някакъв тип Хомо Еректус от континента (най-вероятно от Китай) е съумял да прекоси морето и да се добере до острова. Като след това наподобява е бил подложен на резултатите на изолирания островен ендемизъм, в среда с по-малко запаси и при липса на конкуренция от други хора или хищници, което да е довело до понижаване на размерите му и до появяването на всичките му останали отличителни белези. Разбира се, този банален сюжет е много умозрителен и е допустимо да е изцяло неправилен, защото са напълно малко основите, на които може да се стъпи за надграждане на теориите по този въпрос. Може да има и други пояснения за неповторимата композиция от характерности на зъбите. Групата човеци, достигнали до Лусон, евентуално е била случаен набор от генотипове и заради инбрийдинга с течение на времето, генетичният дрейф да е провокирал развиването на неповторимите характерности на този тип. Тъй че има възможност останките да съставляват просто необикновена островна популация на човеци, а не нов тип. Засега към момента се събират данни за разбор и надлежно материалът за размисъл, въз основа на който учените обясняват картината, към момента се натрупа.
За страдание учените не са съумели да извлекат ДНК материал от костите, тъй като горещият и мокър климат на Филипините не е могъл да го резервира, а това можеше да хвърли много светлина по отношение на находките. Има обаче вяра, че при бъдещите проучвания могат да бъдат извлечени протеини, което въпреки всичко да докара до някаква изясненост по въпроса с точното място на този тип в еволюционното дърво на хората. Ако не друго, този незнаен до момента примат демонстрира еволюционната трудност на хоминините (всичките двуноги примати с повишен размер на мозъка, които включват хората, нашите предшественици и околните ни еволюционни родственици).
При всички положения откриването на нов човешки тип е удивително събитие, каквото не се случва всеки ден. Макар че антрополозите постоянно подхождат скептично към откриването на нов тип същества основано на толкоз нищожни остатъци. Тъй че дебатите в научните среди по случая занапред предстоят. Факт е обаче, че с изключение на във фентъзи света на Толкин, хобити са съществували и в нашият действителен свят из островите на Югоизточна Азия преди хиляди години.
chr.bg
Започна евакуация във Видинско
Праисторически хобит е живял на Филипините допреди 50000 години
