Американец издирва корените си в България: Искам да разбера какви са били, къде са живели, били ли са щастливи ВИДЕО
Прадядо му и прабаба му идват в Съединени американски щати с транспортен съд през 1914 година
„ Искам да схвана какви са били, къде са живели, били ли са щастливи. Така ще опозная и себе си по-добре. ” Разказът на един 30-годишен американец стартира по този начин.
„ Казвам се Джеймс Сейнтама. Дядо ми, по майчина линия, беше българин – Джеймс Джордж Димитров. Страхотен човек, на който съм кръстен. Но не познавам корените си. Не знам нищо за неговите родители. Знам единствено имената, рождените им дати и по кое време са емигрирали от България в Съединени американски щати ”, споделя той.
Според документ, който Джеймс съумява да открие в Американския списък, прародител му и прабаба му идват с транспортен съд през април 1914 година Две години след потъването на „ Титаник ”. През тези години, емигранстката вълна към Съединените щати е в пика си. В края на 19-ти и началото на 20-ти век в страната идват над 22 милиона души. Те са основно от Ирландия, Италия, Източна Европа и Китай. Намират работа най-вече като служащи в огромните заводи и живеят в дребни, гъсто обитаеми блокове в огромните градове. Като множеството от тях, първата си вървя на американска земя, Георги Димитров и брачната половинка му Иванка Мартинова вършат на остров Елис, в Нюйоркския залив. Това в миналото е най-големият център за приемане на емигранти. Днес е музей.
„ Цял живот са говорили най-вече български и доста малко британски. Майка ми ми е разказвала, че спазвали прецизно българските обичаи, само че не говорели за предишното си. Затова в никакъв случай не споделели от кой български град са. Не знаем даже от кой регион на страната са. Или са желали да се американизират по-бързо, като не помнят предишното, или са бягали от нещо. Но по всичко проличава, че май е второто ”, споделя Джеймс.
Преди да отпътува от България, прадядото на Джеймс се бори в Балканската война. След като дружно със брачната половинка си идват в Съединени американски щати, се заселват в Колорадо.
Там, през 1918 година се ражда и дядото на Джеймс – Джеймс Джордж. Третото от четирите деца на фамилията.
„ Дядо ми също беше боен. Участник във Втората международна война. Награден с няколко ордена за смелост, които към момента пазим. Той говореше български, въпреки всичко си беше чист българин – и по бащина, и по майчина линия. Така и не съумял обаче, да научи майка ми на български. Но пък тя знае няколко национални танца и по какъв начин се вършат сарми ”, споделя Джеймс.
Всъщност Сейнтама обожава мултикултурализма. Съпругата му е от Тайван.
Днес са в Тексас, само че са живели и в Южна Африка. Няколко години той е изучавал японски и управлявал китайски ресторант. Сега му следва да влезе в американската войска, където ще работи като електротехник.
„ Микса от културите на всичките нации, минали през българските земи, е необикновен. Много ме впечатлява историята на траките. Българските обичаи излъчват топлина и уют. Харесва ми мисълта, че съм част от тях. Всъщност, одобрявам когато един народ има обичаи. Наскоро научих и кирилицата. Започнах да се пробвам да чета и да пиша, даже да превеждам. Знам, че е основана по българските земи и това отличава българския от другите източноевропейски нации ”, добавя Сейнтама.
„ Моля в случай че някой, който в този момент гледа, е чувал в фамилията му да се споделя историята на Георги Димитров и Иванка Мартинова, които в миналото отпътували за Америка, да се свърже с нас! За мен това е доста значимо! Благодаря ”, приканва Джеймс Сейнтама.
Инфо: Petel
