Покръстването на франките
Прадедите на актуалните французи приели християнството по доста сантиментален метод.
По времето, когато това се случило, те към момента не били европейска нация в съвременени тип – само че като че ли предвиждали, че след хилядолетие техните потомци ще придобият славата на най-романтичните хора на планетата. Тогава цивилизованият свят в лицето на преди малко рухналата Западна Римска империя и на възхождащата Византия към този момент бил християнски. Да, Западната империя била разрушена – само че нейното културно и религиозно завещание било неукротим магнит за нахлулите безчовечен племена, които чувствали, че са в ролята на изоставаща и назадничава цивилизация, кланяща се на примитивни идоли и племенни тотеми. Франките нямали предпочитание да бъдат непрекъснато упреквани (гласно или негласно), че са „ варвари “.
В огромна степен това се отнасяло и за техния крал-езичник Хлодвиг І (466-511). Той се възкачил на трона на 15-годишна възраст, като получил от татко си дребна територия в земите на днешна Белгия. С годините почнал да води дейни военни дейности, разгромил римляните и завладял Лютеция (дн. Париж).
Хлодвиг не се употребил с огромен триумф измежду дамите и живеел с Евохилда от келтските франки (нейният потомък Теодорих по-късно ще наследи лъвския дял от владенията му). Така умерено щял да премине животът му – само че кралят решил да се раздели с любовницата си и почнал да търси нова брачна половинка.
Тогава той към този момент бил на към 30 години. Хлодвиг се прочул с триумфите си на бойното поле, съществено разширил земите си и се трансформирал в преференциална партия за доста от най-влиятелните принцеси на ранно-средновековна Европа.
Той спрял избора си на принцесата на Бургундия – Хлодехилда (Клотилда). В онази ера нейната страна била могъща и обичала да води война със съседите си. На войните сред бургундите и франките е отдадена фамозната „ Песен за нибелунгите “. В нея принц Зигфрид, който управлявал земите източно от владенията на Хлодвиг и също бил фамозен боец, се дами за прелестната бургундка Кримхилда. Зигфрид отива на посетители в родината на брачната половинка си, където бил подло погубен от нейните родственици.
Но при Хлодвиг и Хлодехилда се получило иначе. Може би повода за това се крие във обстоятелството, че още преди брака Хлодвиг образно посочил своята мощност на владетеля на Бургундия, Гундобад. Когато той се сражавал с брат си за трона, Хлодвиг сключил съюз с съперника му и основал доста проблеми на Гундобад. След това получил голям откуп и прекратил войната. Очевидно, това осигурило на Хлодвиг спокоен брак с Хлодехилда – само че, въпреки всичко, може би за всеки случай, той не ходел на посетители на нейните родственици.
По това време християнството интензивно се разпространявало в Европа. Хлодехилда била образована християнка. Езическата религия и незнанието на нейния брачен партньор не й давали покой. Тя се опитвала по всевъзможен метод да убеди Хлодвиг да одобри християнството, само че той изрично отказвал макар, че това щяло да му даде привилегии от страна на Ремиджий, епископа на Реймс, както и римски дипломатически сан.
Хлодехилда родила наследник. Кралят го нарекъл Ингомер – всекидневно име за тогавашен немски богохулник. Майката на бебето не харесала това и помолила да я пусне да го кръсти. Съпругът й разрешил, само че скоро детето умряло. Хлодвиг решил, че точно кръщението е отговорно за гибелта на Ингомер.След известно време Хлодехилда още веднъж забременяла. Когато се родил вторият наследник, татко му изрично забранил да бъде кръстен – само че и това дете умряло.
Кралят бил отличен боец и водел непрекъснати войни. Главните му врагове били вестготите, от които Хлодвиг лишил Аквитания, както и алеманите, с които воювал постоянно. Именно по време на една от войните с тях станало и покръстването, въпреки историците да не могат да открият по кое време тъкмо – дали през 496-та или през 507 година
Според легендата, когато армията на Кловис почнала да отстъпва и молитвите към езическите богове не помогнали, кралят се обърнал към Иисус Христос. Както раказва Григорий от Тур, владетелят на франките се заклел, че ще одобри новата религия, в случай че Господ му помогне да победи.
Франките в действителност разгромили алеманите и Хлодвиг извършил своя обет. Кралят бил кръстен в Реймс от свещеник Реми. Заедно с владетеля на франките християнството приела и цялата му войска от 6000 бойци.
