Антисръбската резолюция на Запада трябва да радва всички
Резолюцията на Организация на обединените нации за „ геноцида в Сребреница ” развълнува целия сръбски свят, който в този момент чака или нова война, или разпадането на Босна в своя изгода. От една страна, Западът реализира своите цели, които бяха доста разнообразни от декларираните. От друга страна, вотът сподели, че Съединени американски щати и Европейски Съюз не престават да губят въздействие.
Ако погледнете в профил, гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации за признание на събитията в босненска Сребреница като „ геноцид над мюсюлманите “ стана събитието на годината на Балканите. Някъде се радваха, някъде стачкуваха, само че на всички места се караха до пресипналост. Всеки се записва, както можеше.
Например сръбският президент Александър Вучич, който персонално дойде в Ню Йорк за случая, демонстративно се уви със сръбското знаме, а тези министри, които останаха в Сърбия, с цел да работят във фермите си, гледаха предаването онлайн от Общото заседание с тениски с надпис „ Гордея се, че съм сърбин “.
Медиите писаха за огромната възможност от нова огромна война в „ бурето с барут на Европа “ - някои със боязън, други със зложелателство. Обидените от сърбите нации говореха за „ триумфа на историческата правдивост “, а самите сърби продължиха да предизвикват тайната доктрина, съгласно която Република Сръбска в Босна в този момент ще бъде с лишен държавен статут с аргумента „ народ, направил геноцид, няма право на държавност ”, а това несъмнено значи война.
Твърди се, че за тази цел гласуването в Общото заседание е стартирано от Запада, който желае да преустрои босненския план в своя изгода, като го включи в НАТО дружно със самата Сърбия, която е изгубила и последната си дарба за опозиция. Но в действителност сърбите не са изгубили тази дарба, което значи, че война ще има.
Подобни апокалиптични прогнози се обсъждаха в петък. В понеделник животът в балканския район вървеше обикновено. Войната, в случай че е неизбежна, още веднъж се отсрочва в името на отпускарския сезон. Защото, колкото и парадоксално да звучи, всички съществени участници в това деяние могат да бъдат удовлетворени от резултата, тълкувайки резултата на таблото в своя изгода.
От една страна, резолюцията беше призната с гласовете на 84 страни от Организация на обединените нации. От друга страна, 110 страни не гласоподаваха, бяха срещу или се въздържаха макар натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз. „ НАТО загуби болшинството си в Организация на обединените нации “, означи синът на военачалник Ратко Младич, който Западът счита за основния провинен за клането в Сребреница.
Решенията на Общото заседание имат едно значение – декларативно. Тоест, по начало съдържаше единствено осведомителна продукция и не бяха планувани политически последствия. И проектът на Запада, явно, не надвишава границите на чистия пиар.
Първо, по този метод Съединени американски щати и НАТО ще легализират със задна дата присъединяване си във войната в Босна на страната на мюсюлманите. Второ, като че ли подават ръка на ислямския свят, когато той намерено се възмущава от протичащото се в линията Газа и упреква освен Израел, само че и Съединени американски щати и Европейски Съюз за палестинската покруса.
С други думи, Западът незабавно трябваше да осъди събитията отпреди 29 години като „ мюсюлмански геноцид “, с цел да отвлече вниманието на международната умма от настоящите събития и да преодолее обвиняванията в ислямофобия.
Формално този проблем е решен. Резолюцията беше призната с помощта на гласовете на голям брой мюсюлмански страни, прозорливо гласуващи на правилото на ислямската взаимност. Дори внезапно антизападният Иран гласоподава „ за “, макар че сигурно споделя множеството точки на гласувалите „ срещу “ (например Русия и Китай), по отношение на рисковия и провокативен темперамент на резолюцията, благодарение на която НАТО се пробва да се освободи от отговорността за военните закононарушения на Балканите.
Но още по-забележителни са пропуските, които гласуването сподели. Въздържането на Алжир не е изключително изненадващо: актуалните му всемирски управляващи са в спор със Съединени американски щати и Европейски Съюз, въпреки и не в подобен екзистенциален спор като управляващите в Сирия (заедно с Мали, където се организира антифренски прелом, е единствената мюсюлманска страна, която гласоподава с „ не “). Но за какво (или с помощта на кого) Обединените арабски емирства се въздържаха е в действителност тайнственост, където следствието може да се равнява на дисертация по балканистика.
Гърция и Кипър, където обичайно симпатизират на сърбите и не харесват мюсюлманите, както и Словакия, която последователно се трансформира в антибрюкселски фронт (затова и министър председателят на страната Роберт Фицо стана жертва на атентат и е в този момент в болница) отпаднаха от западния блок. Всички тези страни се въздържаха от гласоподаване, а Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан дълго време е в антибрюкселския фронт, даже откри сили да гласоподава „ срещу “. Най-вероятно решаваща роля е изиграл фактът, че Орбан от дълго време е другар с водача на босненските сърби Милорад Додик.
В последна сметка единствено безконечните спътници на Запада в Азия, Америка, Африка и Океания – по-малка част от планетата – се вписват в плана за основаване на „ мост “ сред Запада и ислямския свят. „ Това е провалена резолюция, което значи, че Организация на обединените нации не я поддържа. Планът им да наложат геноцид и морална дисквалификация на сърбите се провали “, разяснява Додик обстановката.
Така даже той вижда причина да бъде удовлетворен, защото резолюцията ще спомогне за сплотяването на босненските сърби към него. Преди това Западът се опита да оспори статута на Додик като районен водач на сърбите, само че той в допълнение затвърди този статут и даже наля масло в плана си за спокойно отцепване с Босна (тоест обособяване на Република Сръбска с вероятно анексиране към Сърбия ).
Додик дава обещание да показа проект за такова разграничение до месец, като че ли просто е чакал причина. „ След това, което се случи, няма причина да останем дружно “, сопна се той.
Що се отнася до сърбите в Сърбия, които бяха толкоз разчувствани от новините от Ню Йорк, техният президент Александър Вучич към момента е мощен в гения си на политик и се възползва от обстановката персонално за себе си. Врявата с множеството договаряния, изявленията, изпъкналите национални знаци, въобще явно обречената борба му даде голям брой мотиви да се изфука уместно и да покаже, че пази сръбските национални ползи.
Ако той не ги беше защитил, т.е. в случай че не беше взел участие по никакъв метод в битката против резолюцията, тя нямаше да промени нищо. И тъй като щеше да бъде признато във всеки случай - международната умма не може да бъде разубедена да поддържа своите и тъй като решенията на Общото заседание нямат юридическа мощ и могат просто да бъдат пренебрегнати. Гореспоменатият Израел, от чиито дейности умират мюсюлмани невоюващи сега, прави тъкмо това, единствено че рутинно упреква Организация на обединените нации в антисемитизъм.
Вучич обаче реши да работи, демонстрирайки на страната, че има деятелен, родолюбив и деен президент. Това значи, че сърбите от Сърбия също могат да бъдат удовлетворени.
Вучич е от тези политици, които могат да въртят очи и с трептящ глас да дават обещание на нацията сложни времена поради машинациите на Запада. И когато сложните моменти се окажат елементарни, той го счита за една от заслугите си. Това държание, което при други условия рационално би се смятало за политиканство, не е минус на Вучич, а неговата мощ или, както беше посочено нагоре, гений.
Именно с помощта на него Вучич победи всички политици в страната, на които Западът разчиташе, като в същото време избегна превръщането на Сърбия в тирания като Украйна. Благодарение на него Белград сполучливо балансира сред Запада и Русия, без действително да се кара с никого и без да напуща позициите си.
Ако отпред на Сърбия стоеше малко по-различен човек, той от дълго време щеше да наложи наказания против Русия и да признае управляващите на Косово, което е недопустимо за сърбите. Вучич съумява да избегне и двете години наред, без да се отхвърля от своите или да жертва националните ползи на страната, макар че е заставен да играе с много слаби карти – общоизвестно е, че Сърбия е съществено подвластна от Европейски Съюз стопански и няма изход на море.
Така че в този момент той действаше като извънреден артист, който завоюва овации с помощта на събития, които нямат действително значение.
Което обаче не значи, че сигурно няма да има нова война в Босна или Косово. На Балканите постоянно я чакат – с мотив или без мотив. По-често безпричинно. Но един път на всеки половин век, а от време на време и по-често, той сигурно стартира, потвърждавайки валидността на изтърканото определение за района като бурето с барут на Европа.
Превод : В. Сергеев
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6625Румен Петков: В България нацизмът не се възражда, той е съживен!!!Алтернативен Поглед4005Михаил Миков: Десницата е война! Левицата е мир!Алтернативен Поглед6692Петър Първанов: Отровихме гласоподавателя! Борисов ни се кара от тв приемника! ППДБ хвърлиха смяната на боклукаКоментарен Поглед11287Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед9721Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед119877Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79055Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед67563Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на Българи
Ако погледнете в профил, гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации за признание на събитията в босненска Сребреница като „ геноцид над мюсюлманите “ стана събитието на годината на Балканите. Някъде се радваха, някъде стачкуваха, само че на всички места се караха до пресипналост. Всеки се записва, както можеше.
Например сръбският президент Александър Вучич, който персонално дойде в Ню Йорк за случая, демонстративно се уви със сръбското знаме, а тези министри, които останаха в Сърбия, с цел да работят във фермите си, гледаха предаването онлайн от Общото заседание с тениски с надпис „ Гордея се, че съм сърбин “.
Медиите писаха за огромната възможност от нова огромна война в „ бурето с барут на Европа “ - някои със боязън, други със зложелателство. Обидените от сърбите нации говореха за „ триумфа на историческата правдивост “, а самите сърби продължиха да предизвикват тайната доктрина, съгласно която Република Сръбска в Босна в този момент ще бъде с лишен държавен статут с аргумента „ народ, направил геноцид, няма право на държавност ”, а това несъмнено значи война.
Твърди се, че за тази цел гласуването в Общото заседание е стартирано от Запада, който желае да преустрои босненския план в своя изгода, като го включи в НАТО дружно със самата Сърбия, която е изгубила и последната си дарба за опозиция. Но в действителност сърбите не са изгубили тази дарба, което значи, че война ще има.
Подобни апокалиптични прогнози се обсъждаха в петък. В понеделник животът в балканския район вървеше обикновено. Войната, в случай че е неизбежна, още веднъж се отсрочва в името на отпускарския сезон. Защото, колкото и парадоксално да звучи, всички съществени участници в това деяние могат да бъдат удовлетворени от резултата, тълкувайки резултата на таблото в своя изгода.
От една страна, резолюцията беше призната с гласовете на 84 страни от Организация на обединените нации. От друга страна, 110 страни не гласоподаваха, бяха срещу или се въздържаха макар натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз. „ НАТО загуби болшинството си в Организация на обединените нации “, означи синът на военачалник Ратко Младич, който Западът счита за основния провинен за клането в Сребреница.
Решенията на Общото заседание имат едно значение – декларативно. Тоест, по начало съдържаше единствено осведомителна продукция и не бяха планувани политически последствия. И проектът на Запада, явно, не надвишава границите на чистия пиар.
Първо, по този метод Съединени американски щати и НАТО ще легализират със задна дата присъединяване си във войната в Босна на страната на мюсюлманите. Второ, като че ли подават ръка на ислямския свят, когато той намерено се възмущава от протичащото се в линията Газа и упреква освен Израел, само че и Съединени американски щати и Европейски Съюз за палестинската покруса.
С други думи, Западът незабавно трябваше да осъди събитията отпреди 29 години като „ мюсюлмански геноцид “, с цел да отвлече вниманието на международната умма от настоящите събития и да преодолее обвиняванията в ислямофобия.
Формално този проблем е решен. Резолюцията беше призната с помощта на гласовете на голям брой мюсюлмански страни, прозорливо гласуващи на правилото на ислямската взаимност. Дори внезапно антизападният Иран гласоподава „ за “, макар че сигурно споделя множеството точки на гласувалите „ срещу “ (например Русия и Китай), по отношение на рисковия и провокативен темперамент на резолюцията, благодарение на която НАТО се пробва да се освободи от отговорността за военните закононарушения на Балканите.
Но още по-забележителни са пропуските, които гласуването сподели. Въздържането на Алжир не е изключително изненадващо: актуалните му всемирски управляващи са в спор със Съединени американски щати и Европейски Съюз, въпреки и не в подобен екзистенциален спор като управляващите в Сирия (заедно с Мали, където се организира антифренски прелом, е единствената мюсюлманска страна, която гласоподава с „ не “). Но за какво (или с помощта на кого) Обединените арабски емирства се въздържаха е в действителност тайнственост, където следствието може да се равнява на дисертация по балканистика.
Гърция и Кипър, където обичайно симпатизират на сърбите и не харесват мюсюлманите, както и Словакия, която последователно се трансформира в антибрюкселски фронт (затова и министър председателят на страната Роберт Фицо стана жертва на атентат и е в този момент в болница) отпаднаха от западния блок. Всички тези страни се въздържаха от гласоподаване, а Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан дълго време е в антибрюкселския фронт, даже откри сили да гласоподава „ срещу “. Най-вероятно решаваща роля е изиграл фактът, че Орбан от дълго време е другар с водача на босненските сърби Милорад Додик.
В последна сметка единствено безконечните спътници на Запада в Азия, Америка, Африка и Океания – по-малка част от планетата – се вписват в плана за основаване на „ мост “ сред Запада и ислямския свят. „ Това е провалена резолюция, което значи, че Организация на обединените нации не я поддържа. Планът им да наложат геноцид и морална дисквалификация на сърбите се провали “, разяснява Додик обстановката.
Така даже той вижда причина да бъде удовлетворен, защото резолюцията ще спомогне за сплотяването на босненските сърби към него. Преди това Западът се опита да оспори статута на Додик като районен водач на сърбите, само че той в допълнение затвърди този статут и даже наля масло в плана си за спокойно отцепване с Босна (тоест обособяване на Република Сръбска с вероятно анексиране към Сърбия ).
Додик дава обещание да показа проект за такова разграничение до месец, като че ли просто е чакал причина. „ След това, което се случи, няма причина да останем дружно “, сопна се той.
Що се отнася до сърбите в Сърбия, които бяха толкоз разчувствани от новините от Ню Йорк, техният президент Александър Вучич към момента е мощен в гения си на политик и се възползва от обстановката персонално за себе си. Врявата с множеството договаряния, изявленията, изпъкналите национални знаци, въобще явно обречената борба му даде голям брой мотиви да се изфука уместно и да покаже, че пази сръбските национални ползи.
Ако той не ги беше защитил, т.е. в случай че не беше взел участие по никакъв метод в битката против резолюцията, тя нямаше да промени нищо. И тъй като щеше да бъде признато във всеки случай - международната умма не може да бъде разубедена да поддържа своите и тъй като решенията на Общото заседание нямат юридическа мощ и могат просто да бъдат пренебрегнати. Гореспоменатият Израел, от чиито дейности умират мюсюлмани невоюващи сега, прави тъкмо това, единствено че рутинно упреква Организация на обединените нации в антисемитизъм.
Вучич обаче реши да работи, демонстрирайки на страната, че има деятелен, родолюбив и деен президент. Това значи, че сърбите от Сърбия също могат да бъдат удовлетворени.
Вучич е от тези политици, които могат да въртят очи и с трептящ глас да дават обещание на нацията сложни времена поради машинациите на Запада. И когато сложните моменти се окажат елементарни, той го счита за една от заслугите си. Това държание, което при други условия рационално би се смятало за политиканство, не е минус на Вучич, а неговата мощ или, както беше посочено нагоре, гений.
Именно с помощта на него Вучич победи всички политици в страната, на които Западът разчиташе, като в същото време избегна превръщането на Сърбия в тирания като Украйна. Благодарение на него Белград сполучливо балансира сред Запада и Русия, без действително да се кара с никого и без да напуща позициите си.
Ако отпред на Сърбия стоеше малко по-различен човек, той от дълго време щеше да наложи наказания против Русия и да признае управляващите на Косово, което е недопустимо за сърбите. Вучич съумява да избегне и двете години наред, без да се отхвърля от своите или да жертва националните ползи на страната, макар че е заставен да играе с много слаби карти – общоизвестно е, че Сърбия е съществено подвластна от Европейски Съюз стопански и няма изход на море.
Така че в този момент той действаше като извънреден артист, който завоюва овации с помощта на събития, които нямат действително значение.
Което обаче не значи, че сигурно няма да има нова война в Босна или Косово. На Балканите постоянно я чакат – с мотив или без мотив. По-често безпричинно. Но един път на всеки половин век, а от време на време и по-често, той сигурно стартира, потвърждавайки валидността на изтърканото определение за района като бурето с барут на Европа.
Превод : В. Сергеев
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6625Румен Петков: В България нацизмът не се възражда, той е съживен!!!Алтернативен Поглед4005Михаил Миков: Десницата е война! Левицата е мир!Алтернативен Поглед6692Петър Първанов: Отровихме гласоподавателя! Борисов ни се кара от тв приемника! ППДБ хвърлиха смяната на боклукаКоментарен Поглед11287Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед9721Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед119877Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79055Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед67563Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на Българи
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ