Жестовите преводачи в нелеката битка с COVID-19
Познавате ги от ефира на Българската национална телевизия - Камелия Ангелова, Бонка Саздова и Надежда Мирчева. А в последната пандемична година по-често влизат в домовете ви като мост сред чуващи и хора с повреден слух.
Днес Камелия, Бонка и Надежда ще получат специфичната премия “Мъж на годината” на Дарик радио.
Призът се връчва годишно за принос към известна идея. Тази година отличени ще бъдат Българска национална телевизия и трудът на жестовите преводачи в нелеката борба с COVID-19. И трите признават, че отговорността е голяма заради естеството на превода.
За тях по време на емисия няма по-малко значима вест и по тази причина са нужни 100% централизация. В напрегнати моменти една неточност в придвижването, показана в народен ефир, може да докара до големи отрицателни последствия.
Първата среща с жестовия език на Надежда е в университета, когато стартира да учи слухово-речева рехабилитация. В курса ѝ има 3 нечуващи девойки, които я възпламеняват по жестовия език.
Влюбва се в специалността, в жестовия език и не помни за публицистиката, която в началото желае да учи. И по този начин до преди няколко години, когато печели конкурс в Българска национална телевизия за създател и водещ на профилирано предаване жестовия език и малкия екран се срещат за неин шанс.
Надежда споделя, че обстановката с пандемията е направила по-забележими хората с повреден слух и потребностите им. По време на пандемията се постанова да превеждат съвсем непрекъснато. Имало дни с по 3 изключителни излъчвания с жестов превод, само че е признателна, тъй като по този начин е натрупала скъп опит.
Споделя, че е един от дребното преводачи, който не е от семейство на глухи родители. За Надежда жестовият език е благосъстояние, помощно средство, което само и единствено улеснява всекидневието. И припомня, че той е друг за всяка страна.
Камелия се среща за първи с жестовия език, когато се среща с нечуващо момиче във Варна. Тогава няма визия по какъв начин да поддържа връзка с нея, стартират писмена връзка. Така с помощта на това момиче и нейните другари Камелия попада в света на тишината. Става ѝ забавен техния метод на другарство и по какъв начин рисуват с ръцете си думите, по тази причина взема решение да научи жестовия език.
Попива всеки жест, който вижда, а за тези, които не схваща, пита “тихите” си другари. А след изпит през далечната 1992 година става професионален преводач. Миналата година получава предложение от Българска национална телевизия да превежда новините в централната емисия " По света и у нас " по отношение на пандемичната конюнктура и крещящата потребност на нечуващата общественост от достъп до информация. А на хората, които си мислят, че да превеждаш в ефир е доста елементарно и гледат на преводачите като на хора, които ръкомахат, споделя, че надълбоко бъркат.
Камелия признава, че с цел да си професионален преводач, би трябвало да притежаваш цялост от качества, богата обща просвета и доста себераздаване. Най-вече, би трябвало да ти идва от вътрешната страна, да го усещаш, споделя Камелия.
Бонка се ражда в семейство на глухи родители. Детството й почнало в тишина. В годините неумишлено се сблъсква с преводи. По-късно осъзнала, че глухите хора имат потребност от медиатор в общуването с чуващите хора. Така избира своя път и взема решение да оказва помощ, като бъде мост сред чуващи и нечуващи.
Признава, че последната една година по време на пандемия е била разтърсваща и невероятна. Като най-голямо предизвикателство в живота дефинира поканата от Националната асоциация на преводачите да превежда брифингите на Националния действен щаб, както и преводите на централните излъчвания “По света и у нас”.
Като обичан миг Бонка дефинира решението във всички национални малките екрани да има жестов превод. И е задоволена от обстоятелството, че към този момент има закон за жестовия език. Бонка споделя, че жестовият език е освен мост сред два свята, само че и изкуство. Благодарение на него светът е по-информиран и по-мобилен.
И трите дефинират като огромно достижение за цялата глуха общественост, а и за тях като преводачи, приемането на закона за жестовия език. Той е плод на над 10-годишна битка на доста глухи деятели. Според жестовите преводачи приемането на закона е единствено началото на огромни промени, касаещи качеството на живот на глухите хора в България. Предстои доста работа, тъй като този закон визира доста сфери от живота на хората с повреден слух, признават трите преводачки на жестов език.
Жестовият език е със доста по-беден речник, в сравнение с българската граматика.
Затова се постанова за елементи от секундата мозъкът на преводача да трансформира непознатата дума понятен за нечуващите жест. Понякога един не е задоволителен, с цел да се изясни дадена дума.
Налага се потреблението на два-три жеста, а скоростта на говорене не го разрешава. Разбира се, случват се и механически проблеми, главно със звука в слушалката, посредством която жестовият преводач получава информацията, която би трябвало да преведе. Затова е значимо да има добра чуваемост, с цел да бъде оптимално тъкмо предадена информацията, тъй като действително преводачите са техните " уши ".
За нечуващите тези компликации остават скрити, тъй като преводачът в такива моменти би трябвало да резервира хладнокръвие и да продължи превода, пък било то и по смисъл. За всяко едно предаване, се изисква предварителна подготовка. Доказано е, че един преводач е оптимално ефикасен при към 20-минутен жив превод.
Снимки: Десислава Кулелиева
Графичен дизайн: Янина Атанасова
Днес Камелия, Бонка и Надежда ще получат специфичната премия “Мъж на годината” на Дарик радио.
Призът се връчва годишно за принос към известна идея. Тази година отличени ще бъдат Българска национална телевизия и трудът на жестовите преводачи в нелеката борба с COVID-19. И трите признават, че отговорността е голяма заради естеството на превода.
За тях по време на емисия няма по-малко значима вест и по тази причина са нужни 100% централизация. В напрегнати моменти една неточност в придвижването, показана в народен ефир, може да докара до големи отрицателни последствия.
Първата среща с жестовия език на Надежда е в университета, когато стартира да учи слухово-речева рехабилитация. В курса ѝ има 3 нечуващи девойки, които я възпламеняват по жестовия език.
Влюбва се в специалността, в жестовия език и не помни за публицистиката, която в началото желае да учи. И по този начин до преди няколко години, когато печели конкурс в Българска национална телевизия за създател и водещ на профилирано предаване жестовия език и малкия екран се срещат за неин шанс.
Надежда споделя, че обстановката с пандемията е направила по-забележими хората с повреден слух и потребностите им. По време на пандемията се постанова да превеждат съвсем непрекъснато. Имало дни с по 3 изключителни излъчвания с жестов превод, само че е признателна, тъй като по този начин е натрупала скъп опит.
Споделя, че е един от дребното преводачи, който не е от семейство на глухи родители. За Надежда жестовият език е благосъстояние, помощно средство, което само и единствено улеснява всекидневието. И припомня, че той е друг за всяка страна.
Камелия се среща за първи с жестовия език, когато се среща с нечуващо момиче във Варна. Тогава няма визия по какъв начин да поддържа връзка с нея, стартират писмена връзка. Така с помощта на това момиче и нейните другари Камелия попада в света на тишината. Става ѝ забавен техния метод на другарство и по какъв начин рисуват с ръцете си думите, по тази причина взема решение да научи жестовия език.
Попива всеки жест, който вижда, а за тези, които не схваща, пита “тихите” си другари. А след изпит през далечната 1992 година става професионален преводач. Миналата година получава предложение от Българска национална телевизия да превежда новините в централната емисия " По света и у нас " по отношение на пандемичната конюнктура и крещящата потребност на нечуващата общественост от достъп до информация. А на хората, които си мислят, че да превеждаш в ефир е доста елементарно и гледат на преводачите като на хора, които ръкомахат, споделя, че надълбоко бъркат.
Камелия признава, че с цел да си професионален преводач, би трябвало да притежаваш цялост от качества, богата обща просвета и доста себераздаване. Най-вече, би трябвало да ти идва от вътрешната страна, да го усещаш, споделя Камелия.
Бонка се ражда в семейство на глухи родители. Детството й почнало в тишина. В годините неумишлено се сблъсква с преводи. По-късно осъзнала, че глухите хора имат потребност от медиатор в общуването с чуващите хора. Така избира своя път и взема решение да оказва помощ, като бъде мост сред чуващи и нечуващи.
Признава, че последната една година по време на пандемия е била разтърсваща и невероятна. Като най-голямо предизвикателство в живота дефинира поканата от Националната асоциация на преводачите да превежда брифингите на Националния действен щаб, както и преводите на централните излъчвания “По света и у нас”.
Като обичан миг Бонка дефинира решението във всички национални малките екрани да има жестов превод. И е задоволена от обстоятелството, че към този момент има закон за жестовия език. Бонка споделя, че жестовият език е освен мост сред два свята, само че и изкуство. Благодарение на него светът е по-информиран и по-мобилен.
И трите дефинират като огромно достижение за цялата глуха общественост, а и за тях като преводачи, приемането на закона за жестовия език. Той е плод на над 10-годишна битка на доста глухи деятели. Според жестовите преводачи приемането на закона е единствено началото на огромни промени, касаещи качеството на живот на глухите хора в България. Предстои доста работа, тъй като този закон визира доста сфери от живота на хората с повреден слух, признават трите преводачки на жестов език.
Жестовият език е със доста по-беден речник, в сравнение с българската граматика.
Затова се постанова за елементи от секундата мозъкът на преводача да трансформира непознатата дума понятен за нечуващите жест. Понякога един не е задоволителен, с цел да се изясни дадена дума.
Налага се потреблението на два-три жеста, а скоростта на говорене не го разрешава. Разбира се, случват се и механически проблеми, главно със звука в слушалката, посредством която жестовият преводач получава информацията, която би трябвало да преведе. Затова е значимо да има добра чуваемост, с цел да бъде оптимално тъкмо предадена информацията, тъй като действително преводачите са техните " уши ".
За нечуващите тези компликации остават скрити, тъй като преводачът в такива моменти би трябвало да резервира хладнокръвие и да продължи превода, пък било то и по смисъл. За всяко едно предаване, се изисква предварителна подготовка. Доказано е, че един преводач е оптимално ефикасен при към 20-минутен жив превод.
Снимки: Десислава Кулелиева
Графичен дизайн: Янина Атанасова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ