Антония Йорданова за модата като забавление и тенденциите като вдъхновение
Познаваме се от срамно дълго време и постоянно съм харесвала нещата, които основава – и като стилист, и като дизайнер. Самата тя е от дребното цветни хора, които в никакъв случай не се преценяват с това какво ще кажат хората. Истински експериментатор, който обича трансформациите, Антония Йорданова извънредно ловко си играе по всевъзможен начин, които стилната промишленост й дава, с цел да ги комбинира по непредвидени способи. Всеки път. Прави го и в този момент в новата акция на – „ Инфлуенсъри вършат неинфлуенсърски неща “ , в която дружно с DARA, Мила Михова, Алекс Петканова, Андреа Банда Банда, Георги Блажев и Папи Ханс ни демонстрира кои са обичаните й трендове този сезон. Повод да се забележим в пъстрия дом на нейния бранд KNAPP и да си поговорим по какъв начин модата се промени през последна година и половина, за какво трендовете са на първо място ентусиазъм и какъв брой малко от време на време е належащо да излезем от зоната си на комфорт, с цел да открием себе си. Да се обличаме за себе си! #followmyself
Разкажи ми повече за акцията на Fashion Days – „ Инфлуенсъри вършат неинфлуенсърски неща “ и по какъв начин самата ти стана част от нея?
Антония: Бях поканена да осъществявам концепцията, която доста ми хареса, тъй като този вид еклектика постоянно дава забавни резултати. Още повече че с част от хората не бях работила досега и ми се видя готино предизвикателство. Аз обичам трансформациите и ми е безусловно естествено да го върша с хората, които ми биват предоставени като задача – нещо, което не е правено с тях досега или най-малко в случай че имам шир за това нещо, да го осъществявам по този метод. Затова ми се видя чудесна концепцията да имам две варианти за стайлинг – една малко по-пипната, както се показаха те, и една – по-естествена и ежедневна. Освен това ресурсът, с който разполагам във Fashion Days, е в действителност необхватен и това постоянно, въпреки да ми лишава часове или дни, ми е доста прелестно.
Защо избра тъкмо тези трендове, които да представиш посредством инфлуенсърите?
Антония : По мое възприятие и хармония. Пак се връщам на това, че обичам да върша трансформации. В момента има трендове, които на мен са ми доста на сърце като точките, флората, която постоянно е настояща, само че пък доста друга... Исках и хората да не наподобяват извънредно неуместно, въпреки да имам свръх странни визии в съзнанието си от време на време, по тази причина взех решение да съм относително умерена и се ръководех от това, което е най-хубаво за съответните хора. Докато самите трендове са по мое ентусиазъм. Имахме доста занимателен миг с Георги Блажев, с който за първи път се срещах. Не съм очаквала, че мъж, който наподобява толкоз закостенял на пръв взор, ще ми разреши да му сложа чорапи със сандали. Това беше най-забавният ден от фотосите и както той сподели по-късно и в Инстаграм: „ Май на нея съм дал нещо, което на никоя друга. “ Беше страхотна страст. Хората, с които работих, ми се довериха напълно, а това за един стилист знаеш, че постоянно е извънредно скъпо. Да не се водят непотребни борби, тъй като в последна сметка ние демонстрираме нашата позиция и по тази причина е прелестно и скъпо някой от време на време да те вижда през своя... Защото в никакъв случай не можеш изцяло да излезеш от него. Имам поради самите тях, че постоянно ще се движат в една посока, до момента в който работата със стилист ще им даде други визии за тях самите.
И ти избра кой от инфлуенсърите с кой тренд си го представяш?
Антония: Да, и те не знаеха, до момента в който не пристигнаха на фотосите. Истината е, че мъжете постоянно са доста по-трудни от дамите. За благополучие, в тази ситуация процентното съответствие беше в интерес на дамите. Те постоянно са по-експериментаторски настроени и опитът ми с мъже досега демонстрира, че те са по-скептични, по-трудно излизат от калъпа. В последна сметка не сме в общество, което предизвиква смелите решения, тъй че и двамата участници (бел.ред. – Геогри Блажев и Папи Ханс) в плана в началото имаха някои съображения за някои неща, само че мисля, че аз съм дипломатично-кооперативен човек и естествено, че в никакъв случай не бих предиздвикала някой да излезе от зоната си на комфорт прекалено много. В последна сметка, когато застанеш пред камерата, би трябвало да имаш малко или доста чувството, че това на теб си ти или най-малко можеш да го изнесеш. След като и двамата посвоему мрънкаха за нещо, най-после през смях и положително въодушевление всичко стана готино и занимателно, и друго.
Спомена за обществото, в което живеем. Смяташ ли, че българите към момента са прекомерно консервативни във връзка с метода си на обличане?
Антония: Твърде консервативни е най-дипломатичното, което мога да кажа. Последните дни поради присъединяване на нашата представителка на „ Евровизия “ още веднъж имах голям прилив, тъй като тя е безусловно обвързана с всичко това, когато става въпрос за визия. Българинът има рядкото чувство (казвам рядкото, тъй като то е мощно изявено и на никое място по света хората не са чак толкоз вглъбени в чувството, че самите те най-добре знаят какво значи да се облечеш добре) и е доста опорочено и накриво. Тук всеки си мисли, че в случай че се облече като хората в неговата среда, в неговата микрореалност, той може да се усети и да се припознае като добре облечен, като настоящо облечен, като човек, който знае какво е съвременно, доколкото въобще съществува сходно разбиране.
Всичко, което е отвън усещанията, а то е доста, бива заклеймявано, бива мотив за неуместни мнения, прилагателни.
Усеща се какъв брой малко хората в действителност знаят за това какво се случва по света, тъй като всичко тук се осмисля и пречупва през един стеснен местен светоглед. От тази позиция аз от дълго време съм излязла оттатък това предпочитание непременно да бъда призната, да бъда разбрана и изключително, когато има толкоз плодородни клиенти и сътрудници като Fashion Days , виждам, въпреки без да пресилвам, да излизам малко отвън нормалното, да върша нещата, които считам, че биха стояли съответно и отвън нашите лимити, просто тъй като това са дребното мигове, в които можеш с някакви съответни хора да направиш нещо съответно, без да се притесняваш, че се чака от теб едно съответно нещо. И това е извънредно скъпо за мен, по тази причина работата с Fashion Days постоянно е супер наслаждение.
Хубаво е някой да ти дава тази независимост.
Антония: Да, a все по-рядко се случва.
Според теб до каква степен тази последна година и половина, в която живеем, се отрази на модата, на трендовете?
Антония: Тъжна ми е посоката, в която модата пое и виждам какъв брой готини марки по света пропуснаха сезон, някои изцяло изчезнаха, търси се смяна, назначават се нови креативен шефове. Всичко това, което ние, които се интересуваме от модата, го виждаме. Марки, които харесваме, внезапно радикално трансформират посоката и цялостната си визия и идея, което е ужасяващо, тъй като години наред някой те е държал с една избрана хармония и в един миг виждаш, че те се пробват да догонят. Естетиката, такава, каквато беше, даже си разрешавам да загатна Vogue като една от стилните библии, сега тя наподобява безусловно обезпокоително зле, постановат се визии, идеали за добра хармония, които са безспорна гротеска и безсъдържателност. Това е някаква международна наклонност на грозното, която завладя всичко и естествено, че по-късно опошлявяване няма по какъв начин да не се стигне до basic-a. Много е комфортно, когато модата, като обхванем от всичките й аспекти, да забележим, че тя се задъхва, че естествено страда от това, което се случи, тъй като на никого не му е жизненоважно да си купи последния модел на еди коя си марка. Разбира се, че има и такива хора, само че обстановката не беше лека за никого.
Много е естествено всички да се върнат към този basic, като е непроменяемо ясно, че ще се стигне до него, когато прекарваш повече време у дома, когато имаш потребност от повече комфорт и даже когато излезеш на улицата, просто да сложиш един тренч върху спортния екип. Това е безусловно окей и можеш да дадеш хиляди евра даже за такава визия. Така че всички тези промени са взаимосвързани, взаимообясними, доста тъжни за мен.
Аз доста пострадвам по класическото красиво и към желанието да облечеш една красива рокля вместо брандиран безценен спортен екип, тъй като той в последна сметка е това, което е, без значение какъв брой даваш за него.
Не съм оптимист, че ще има завръщане към тези идеали и схващане за красиво, с които аз съм привикнала и които в миналото са ме въодушевили да се занимавам с това, с което се занимавам сега.
Как е най-лесно един човек да откри себе си в дадена наклонност?
Антония: Не знам до каква степен обективно мога да отговоря на този въпрос, тъй като не съм като някои сътрудници, които цялостен живот изкарват с един тишърт и деним и са супер минимал, надали не те са една събирателна точка на всичко, което творят. Аз съм от хората, които обичат да опитват със себе си и всеки ден съм друга. Един ден съм къдрава, различен ден – с права коса, един ден съм с очна линия, на другия – съм с опушен грим и в този ред на мисли можете да ме видите с шест цвята, само че мога да съм и единствено по черна рокля с бели кецове. За мен стила и разнообразието от стилове, цветови комбинации, цялата тази палитра, която ни показва стилната промишленост, е непрекъснато ентусиазъм. И аз доста бих желала всеки човек да има в себе си това предпочитание да се забавлява по този метод.
Има още...
Разкажи ми повече за акцията на Fashion Days – „ Инфлуенсъри вършат неинфлуенсърски неща “ и по какъв начин самата ти стана част от нея?
Антония: Бях поканена да осъществявам концепцията, която доста ми хареса, тъй като този вид еклектика постоянно дава забавни резултати. Още повече че с част от хората не бях работила досега и ми се видя готино предизвикателство. Аз обичам трансформациите и ми е безусловно естествено да го върша с хората, които ми биват предоставени като задача – нещо, което не е правено с тях досега или най-малко в случай че имам шир за това нещо, да го осъществявам по този метод. Затова ми се видя чудесна концепцията да имам две варианти за стайлинг – една малко по-пипната, както се показаха те, и една – по-естествена и ежедневна. Освен това ресурсът, с който разполагам във Fashion Days, е в действителност необхватен и това постоянно, въпреки да ми лишава часове или дни, ми е доста прелестно.
Защо избра тъкмо тези трендове, които да представиш посредством инфлуенсърите?
Антония : По мое възприятие и хармония. Пак се връщам на това, че обичам да върша трансформации. В момента има трендове, които на мен са ми доста на сърце като точките, флората, която постоянно е настояща, само че пък доста друга... Исках и хората да не наподобяват извънредно неуместно, въпреки да имам свръх странни визии в съзнанието си от време на време, по тази причина взех решение да съм относително умерена и се ръководех от това, което е най-хубаво за съответните хора. Докато самите трендове са по мое ентусиазъм. Имахме доста занимателен миг с Георги Блажев, с който за първи път се срещах. Не съм очаквала, че мъж, който наподобява толкоз закостенял на пръв взор, ще ми разреши да му сложа чорапи със сандали. Това беше най-забавният ден от фотосите и както той сподели по-късно и в Инстаграм: „ Май на нея съм дал нещо, което на никоя друга. “ Беше страхотна страст. Хората, с които работих, ми се довериха напълно, а това за един стилист знаеш, че постоянно е извънредно скъпо. Да не се водят непотребни борби, тъй като в последна сметка ние демонстрираме нашата позиция и по тази причина е прелестно и скъпо някой от време на време да те вижда през своя... Защото в никакъв случай не можеш изцяло да излезеш от него. Имам поради самите тях, че постоянно ще се движат в една посока, до момента в който работата със стилист ще им даде други визии за тях самите.
И ти избра кой от инфлуенсърите с кой тренд си го представяш?
Антония: Да, и те не знаеха, до момента в който не пристигнаха на фотосите. Истината е, че мъжете постоянно са доста по-трудни от дамите. За благополучие, в тази ситуация процентното съответствие беше в интерес на дамите. Те постоянно са по-експериментаторски настроени и опитът ми с мъже досега демонстрира, че те са по-скептични, по-трудно излизат от калъпа. В последна сметка не сме в общество, което предизвиква смелите решения, тъй че и двамата участници (бел.ред. – Геогри Блажев и Папи Ханс) в плана в началото имаха някои съображения за някои неща, само че мисля, че аз съм дипломатично-кооперативен човек и естествено, че в никакъв случай не бих предиздвикала някой да излезе от зоната си на комфорт прекалено много. В последна сметка, когато застанеш пред камерата, би трябвало да имаш малко или доста чувството, че това на теб си ти или най-малко можеш да го изнесеш. След като и двамата посвоему мрънкаха за нещо, най-после през смях и положително въодушевление всичко стана готино и занимателно, и друго.
Спомена за обществото, в което живеем. Смяташ ли, че българите към момента са прекомерно консервативни във връзка с метода си на обличане?
Антония: Твърде консервативни е най-дипломатичното, което мога да кажа. Последните дни поради присъединяване на нашата представителка на „ Евровизия “ още веднъж имах голям прилив, тъй като тя е безусловно обвързана с всичко това, когато става въпрос за визия. Българинът има рядкото чувство (казвам рядкото, тъй като то е мощно изявено и на никое място по света хората не са чак толкоз вглъбени в чувството, че самите те най-добре знаят какво значи да се облечеш добре) и е доста опорочено и накриво. Тук всеки си мисли, че в случай че се облече като хората в неговата среда, в неговата микрореалност, той може да се усети и да се припознае като добре облечен, като настоящо облечен, като човек, който знае какво е съвременно, доколкото въобще съществува сходно разбиране.
Всичко, което е отвън усещанията, а то е доста, бива заклеймявано, бива мотив за неуместни мнения, прилагателни.
Усеща се какъв брой малко хората в действителност знаят за това какво се случва по света, тъй като всичко тук се осмисля и пречупва през един стеснен местен светоглед. От тази позиция аз от дълго време съм излязла оттатък това предпочитание непременно да бъда призната, да бъда разбрана и изключително, когато има толкоз плодородни клиенти и сътрудници като Fashion Days , виждам, въпреки без да пресилвам, да излизам малко отвън нормалното, да върша нещата, които считам, че биха стояли съответно и отвън нашите лимити, просто тъй като това са дребното мигове, в които можеш с някакви съответни хора да направиш нещо съответно, без да се притесняваш, че се чака от теб едно съответно нещо. И това е извънредно скъпо за мен, по тази причина работата с Fashion Days постоянно е супер наслаждение.
Хубаво е някой да ти дава тази независимост.
Антония: Да, a все по-рядко се случва.
Според теб до каква степен тази последна година и половина, в която живеем, се отрази на модата, на трендовете?
Антония: Тъжна ми е посоката, в която модата пое и виждам какъв брой готини марки по света пропуснаха сезон, някои изцяло изчезнаха, търси се смяна, назначават се нови креативен шефове. Всичко това, което ние, които се интересуваме от модата, го виждаме. Марки, които харесваме, внезапно радикално трансформират посоката и цялостната си визия и идея, което е ужасяващо, тъй като години наред някой те е държал с една избрана хармония и в един миг виждаш, че те се пробват да догонят. Естетиката, такава, каквато беше, даже си разрешавам да загатна Vogue като една от стилните библии, сега тя наподобява безусловно обезпокоително зле, постановат се визии, идеали за добра хармония, които са безспорна гротеска и безсъдържателност. Това е някаква международна наклонност на грозното, която завладя всичко и естествено, че по-късно опошлявяване няма по какъв начин да не се стигне до basic-a. Много е комфортно, когато модата, като обхванем от всичките й аспекти, да забележим, че тя се задъхва, че естествено страда от това, което се случи, тъй като на никого не му е жизненоважно да си купи последния модел на еди коя си марка. Разбира се, че има и такива хора, само че обстановката не беше лека за никого.
Много е естествено всички да се върнат към този basic, като е непроменяемо ясно, че ще се стигне до него, когато прекарваш повече време у дома, когато имаш потребност от повече комфорт и даже когато излезеш на улицата, просто да сложиш един тренч върху спортния екип. Това е безусловно окей и можеш да дадеш хиляди евра даже за такава визия. Така че всички тези промени са взаимосвързани, взаимообясними, доста тъжни за мен.
Аз доста пострадвам по класическото красиво и към желанието да облечеш една красива рокля вместо брандиран безценен спортен екип, тъй като той в последна сметка е това, което е, без значение какъв брой даваш за него.
Не съм оптимист, че ще има завръщане към тези идеали и схващане за красиво, с които аз съм привикнала и които в миналото са ме въодушевили да се занимавам с това, с което се занимавам сега.
Как е най-лесно един човек да откри себе си в дадена наклонност?
Антония: Не знам до каква степен обективно мога да отговоря на този въпрос, тъй като не съм като някои сътрудници, които цялостен живот изкарват с един тишърт и деним и са супер минимал, надали не те са една събирателна точка на всичко, което творят. Аз съм от хората, които обичат да опитват със себе си и всеки ден съм друга. Един ден съм къдрава, различен ден – с права коса, един ден съм с очна линия, на другия – съм с опушен грим и в този ред на мисли можете да ме видите с шест цвята, само че мога да съм и единствено по черна рокля с бели кецове. За мен стила и разнообразието от стилове, цветови комбинации, цялата тази палитра, която ни показва стилната промишленост, е непрекъснато ентусиазъм. И аз доста бих желала всеки човек да има в себе си това предпочитание да се забавлява по този метод.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ