Мисия: Спасете храна
Познаваме задоволително природозащитници и мисионери, които избавят гори, морета, девствени плажове, непроходими джунгли, изчезващи животни. Но има и различен тип спасители - на храна. Храна, която отива на боклука, а може да нахрани милиони хора по света.
Знаете ли, че годишно по света се изхвърлят над 1,3 млн. тона храни. Което пък може да нахрани близо 2 билиона души. Това е два пъти повече от всички, страдащи от недохраване на планетата.
Интересно е също да се знае, че храната на боклука може да замърси въздуха и околната среда, тъй като при гниенето ѝ се отделят извънредно нездравословни субстанции. Затова е добре да компостираме питателните боклуци вярно и на избраните места.
Все повече са заведенията, хотелите и хранителни вериги, " спасяващи " храната, която е годна за приложимост, само че не е в добър търговски тип.
Преди няколко години Нобеловата премия за мир отиде при Световната стратегия за издръжка на Организация на обединените нации. Чиято задача е точно да се бори с глада (от една страна) и всеобщото разхищаване в богатите страни (от друга).
Изчислено е, че всеки европеец изхвърля годишно към 173 кг хранителни артикули. Оказва се, че най-голямото разхищаване на храна не идва нито от заведенията за хранене, нито от магазините. Всяко едно домакинство в действителност разхищава храна и то заради аргументи, които могат да бъдат изцяло избегнати. Всекидневно изхвърляните количества храна може да са оскъдни, само че годишно и в международен мащаб това се трансформира в шокираща цифра.
Много от хората даже не се замислят би трябвало ли тази храна, която застоява в хладилника, да бъде изхвърлена. Един от методите е да погледнат етикета за периода на валидност. Има разлика сред смисъла на " Най-добър до... " и " Годен до... ". Ако е " Годен до... ", това значи, че не трябва след този период продуктът да се употребява, само че при " Най-добър до... " в идващите дни храната не става рискова или негодна.
При заведенията за хранене е друго - те намират метод да " спасят " неизядената храна и не всичко да отива в контейнера. Има заведения, които разполагат с персонални компостери, където остатъците се трансформират в тор за растения. Друга храна пък се дава за животните, в това число застояли зеленчуци и плодове, негодни за хората, могат да се дарят на приюти за животни и зоологически градини.
Търговските вериги имат няколко благоприятни условия за храните, на които срокът им изтича. Ако са пакетирани, като ориз, фасул, консерви и макаронени произведения, те се подаряват на обществени домове, обществени кухни или центрове за бездомни. От 2012 година у нас съществува Българска хранителна банка. Тя събира, складира и раздава дарени хранителни артикули с къс период на валидност. Мрежата е задоволително огромна, с цел да доближава храната до хиляди нуждаещи се във всички региони на страната.
Над 100 са заведенията за хранене, комерсиалните вериги и различен тип компании, които избират да дарят непотребната си храна на Банката. Годишно това значи сред 270 и 300 тона артикули. Които пък доближават до над 30 000 нуждаещи се нашенци.
От 2017 година в българското законодателство се появи условие на всеки артикул, който ще бъде дарена храна, да има стикер " Не предстои на продажба ". Това затруднява доста от търговците, тъй като лишава спомагателен запас и време, с цел да залепят стикерите, преди да дарят продуктите. Някои от тях просто се отхвърлят. В същото време разпоредба не разрешава на заведенията за хранене да изхвърлят храната. Ако не я дарят, би трябвало да отделят средства за заличаването ѝ по подобаващ ред.
Вече и в България има пекарни и заведения за бързо хранене, които смъкват фрапантно цените на храните си в края на работния ден. Така можете да си напазарувате сготвена на място чорба или свеж самун на налична цена, само че с високо качество. Да си осигурите вечерята и да спасите тези непакетирани храни от изхвърляне на боклука. Фермерските пазари също провеждат дарения или продажби на алегорични цени на продуктите в края на работния ден. Ясно е, че след всеки подобен пазар остават килограми непродадени свежи плодове и зеленчуци, които няма по какъв начин да се запазят до идващия ден. Затова е добре да се дарят бързо, тъй като трайността им е доста къса. Непродадени плодове и зеленчуци подаряват и от огромните търговски вериги, които държат на положителния и пресен външен тип на стоката.
Има и няколко мобилни приложения, които демонстрират къде в квартала ви има артикули с понижена цена в края на деня. Особено известно е този тип извършване на покупки в Италия и във Франция.
В Европа и в Съединени американски щати има голям брой хипермаркети със специфични щандове за храни с нарушен търговски тип. Те се продават на по-ниски цени, макар че не качеството, а типът им е друг.
В Дания пък комерсиалните вериги стопираха да вършат промоции от вида " 3 на цената на 2 ", тъй като по този начин хората пазарят храни, които не им трябват действително, и огромна част от тях отива на боклука.
Във Франция, Германия и Чехия има извънредно високи санкции за заведенията и хипермаркетите, които изхвърлят храна. Задължени са да подаряват неупотребените или непродадените артикули. В Италия пък тези компании, които раздават непродадената стока, могат да разчитат на данъчни облекчения.
Кратки обстоятелства
* Храната, която се изхвърля на сметището, гние и отделя метан, който е 20 пъти по-отровен от газа, изхвърлян от колите. Метанът е доста мощен парников газ, обвързван с изменението на климата. Ако процесите не са следени и следени, може да се образуват така наречен метанови джобове, представляващи големи подземни резервоари на газ и податливи на изригвания.
* 53% от разхищението на храна в Европа се пада на семействата.
* Разхищавайки храна, в действителност похабяваме и вода. Освен за производството на растителни артикули, най-вече вода се употребява при месото - над 800 литра вода за няколкостотин грама пилешко и повече от 3000 литра за същото количество алено месо.
Българската хранителна банка партнира с над 100 търговски вериги и компании
Доброволци сортират дарена храна в Денвър
Събираме храна, даряваме вяра
Знаете ли, че годишно по света се изхвърлят над 1,3 млн. тона храни. Което пък може да нахрани близо 2 билиона души. Това е два пъти повече от всички, страдащи от недохраване на планетата.
Интересно е също да се знае, че храната на боклука може да замърси въздуха и околната среда, тъй като при гниенето ѝ се отделят извънредно нездравословни субстанции. Затова е добре да компостираме питателните боклуци вярно и на избраните места.
Все повече са заведенията, хотелите и хранителни вериги, " спасяващи " храната, която е годна за приложимост, само че не е в добър търговски тип.
Преди няколко години Нобеловата премия за мир отиде при Световната стратегия за издръжка на Организация на обединените нации. Чиято задача е точно да се бори с глада (от една страна) и всеобщото разхищаване в богатите страни (от друга).
Изчислено е, че всеки европеец изхвърля годишно към 173 кг хранителни артикули. Оказва се, че най-голямото разхищаване на храна не идва нито от заведенията за хранене, нито от магазините. Всяко едно домакинство в действителност разхищава храна и то заради аргументи, които могат да бъдат изцяло избегнати. Всекидневно изхвърляните количества храна може да са оскъдни, само че годишно и в международен мащаб това се трансформира в шокираща цифра.
Много от хората даже не се замислят би трябвало ли тази храна, която застоява в хладилника, да бъде изхвърлена. Един от методите е да погледнат етикета за периода на валидност. Има разлика сред смисъла на " Най-добър до... " и " Годен до... ". Ако е " Годен до... ", това значи, че не трябва след този период продуктът да се употребява, само че при " Най-добър до... " в идващите дни храната не става рискова или негодна.
При заведенията за хранене е друго - те намират метод да " спасят " неизядената храна и не всичко да отива в контейнера. Има заведения, които разполагат с персонални компостери, където остатъците се трансформират в тор за растения. Друга храна пък се дава за животните, в това число застояли зеленчуци и плодове, негодни за хората, могат да се дарят на приюти за животни и зоологически градини.
Търговските вериги имат няколко благоприятни условия за храните, на които срокът им изтича. Ако са пакетирани, като ориз, фасул, консерви и макаронени произведения, те се подаряват на обществени домове, обществени кухни или центрове за бездомни. От 2012 година у нас съществува Българска хранителна банка. Тя събира, складира и раздава дарени хранителни артикули с къс период на валидност. Мрежата е задоволително огромна, с цел да доближава храната до хиляди нуждаещи се във всички региони на страната.
Над 100 са заведенията за хранене, комерсиалните вериги и различен тип компании, които избират да дарят непотребната си храна на Банката. Годишно това значи сред 270 и 300 тона артикули. Които пък доближават до над 30 000 нуждаещи се нашенци.
От 2017 година в българското законодателство се появи условие на всеки артикул, който ще бъде дарена храна, да има стикер " Не предстои на продажба ". Това затруднява доста от търговците, тъй като лишава спомагателен запас и време, с цел да залепят стикерите, преди да дарят продуктите. Някои от тях просто се отхвърлят. В същото време разпоредба не разрешава на заведенията за хранене да изхвърлят храната. Ако не я дарят, би трябвало да отделят средства за заличаването ѝ по подобаващ ред.
Вече и в България има пекарни и заведения за бързо хранене, които смъкват фрапантно цените на храните си в края на работния ден. Така можете да си напазарувате сготвена на място чорба или свеж самун на налична цена, само че с високо качество. Да си осигурите вечерята и да спасите тези непакетирани храни от изхвърляне на боклука. Фермерските пазари също провеждат дарения или продажби на алегорични цени на продуктите в края на работния ден. Ясно е, че след всеки подобен пазар остават килограми непродадени свежи плодове и зеленчуци, които няма по какъв начин да се запазят до идващия ден. Затова е добре да се дарят бързо, тъй като трайността им е доста къса. Непродадени плодове и зеленчуци подаряват и от огромните търговски вериги, които държат на положителния и пресен външен тип на стоката.
Има и няколко мобилни приложения, които демонстрират къде в квартала ви има артикули с понижена цена в края на деня. Особено известно е този тип извършване на покупки в Италия и във Франция.
В Европа и в Съединени американски щати има голям брой хипермаркети със специфични щандове за храни с нарушен търговски тип. Те се продават на по-ниски цени, макар че не качеството, а типът им е друг.
В Дания пък комерсиалните вериги стопираха да вършат промоции от вида " 3 на цената на 2 ", тъй като по този начин хората пазарят храни, които не им трябват действително, и огромна част от тях отива на боклука.
Във Франция, Германия и Чехия има извънредно високи санкции за заведенията и хипермаркетите, които изхвърлят храна. Задължени са да подаряват неупотребените или непродадените артикули. В Италия пък тези компании, които раздават непродадената стока, могат да разчитат на данъчни облекчения.
Кратки обстоятелства
* Храната, която се изхвърля на сметището, гние и отделя метан, който е 20 пъти по-отровен от газа, изхвърлян от колите. Метанът е доста мощен парников газ, обвързван с изменението на климата. Ако процесите не са следени и следени, може да се образуват така наречен метанови джобове, представляващи големи подземни резервоари на газ и податливи на изригвания.
* 53% от разхищението на храна в Европа се пада на семействата.
* Разхищавайки храна, в действителност похабяваме и вода. Освен за производството на растителни артикули, най-вече вода се употребява при месото - над 800 литра вода за няколкостотин грама пилешко и повече от 3000 литра за същото количество алено месо.
Българската хранителна банка партнира с над 100 търговски вериги и компании
Доброволци сортират дарена храна в Денвър
Събираме храна, даряваме вяра
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ