Познавам някои страни на любовта. Виждала съм и красивото, и

Познавам някои страни на любовта. Виждала съм и красивото, и уродливото ѝ лице. Страдала съм от нея, заяждала съм се с нея, предизвиквала съм я, танцували сме дружно, боричкали сме се, само че в никакъв случай не съм я побеждавала. Всеки път, когато въодушевена от някое просветление съм си мислела, че съм ѝ „ намерила цаката “, че съм я разкрила и обезоръжила изцяло и необратимо, тя ме е прибирала на кръга с подобен мощен и неочакван шут, че чак сърцето ми е отказвало да работи за момент.

Всеки търси любовта и се надява да срещне точно онази – огромната, откровената, единствена и персонална единствено за него/нея. Четем предписания за обич, учим способи и хитрости по какъв начин да притеглим своята лика-прилика.Страхът надделява любовта – такива са времената, в които живеем.Проектираме непознати цитати и мъдрости за обичане върху личните си житейски действителности, въздишаме и отронваме някоя и друга загадка сълза, до момента в който попиваме страстта на брилянтни любовни класики (независимо под формата на видео, аудио или в печатен формат) и мечтаем нашият филм да е в род романтика или най-малко сантиментална комедия с хепиенд – най-малкото като „ Гордост и предубеждения “.

Напълно отдадени на желанието да срещнем господин Подходящ (или девойка Подходяща), вършим реверанси, държим се „ по етикет “ и прецизно съблюдаваме 5-те, 10-те или 100-те (в взаимозависимост от източниците на информация) правила за основаване на „ идеалната връзка “. Танцуваме блус, когато душата ни пее рок и на финала сме толкоз изтощени (а може би отегчени) и безразлични от всички тези старания, че се питаме: „ Какво, за Бога, се случи?! “

Начетох се и се наслушах на непознати правила за обич. За всичко обвързвано с любовта наподобява има отговор, а в това време дами и мъже откачат от самотност, губят се в търсенето, объркват се от непознати препоръки, оскотяват, охладняват или стават остро прочувствени в името на любовта – на онази, която им убягва. И най-после побеждава страхът, тъй като даже единствено мисълта за любовно отчаяние или провал (дори в неслучила се връзка) си е в действителност плашеща. Страхът надделява любовта – такива са времената, в които живеем.Когато не заключваш сърцето си, любовта постоянно идва.Как да обичам? Колко мощно и надълбоко? Кога тъкмо да се „ гмурна “ без да се удавя и по кое време да спра и да изчакам? Кога стартира любовта и по кое време си отива? Може ли някой да ни каже? Може ли да ни посъветва по кое време да тичаме напред и по кое време да отстъпим?

Няма повсеместен отговор на тези въпроси, както няма две идентични любовни истории. Хората сме разнообразни, реагираме друго в една и съща обстановка, имаме самостоятелна потребност от обич и няма учебник, текст или есе, който да ни даде точна директива по какъв начин да се оправяме с любовта или с неналичието на такава. Достатъчно е да сме подготвени и отворени за обичане, а това не е елементарно – изключително след третия или четвъртия „ удар под кръста “. Понякога боли грубо.Едно нещо знам сигурно: когато не заключваш сърцето си, любовта постоянно идва – тъкмо такава, каквато я искаш, до най-малкия подробност, с всичките си плюсове и минуси. Няма потребност от специфични ритуали, нито от нечие непознато познание или рекомендации. Достатъчна е подобаваща прочувствената и мисловна конфигурация и... възприятие за комизъм.

Най-красивите ми любовни истории са започвали инцидентно и на смешка, най-сърдечната любов се е раждала, когато съм давала себе си и съм получавала откровеност – без да последвам модели, нечии цитати или непознато познание. Любовта всякога е друга – като всяка двойка, като всеки от нас.

Няма правила за обичане. Може би единствено едно: да бъдем деликатни към сърцата – към своето и към непознатите. Защото даже най-силните сърца са нежни и раними, а любовният пулс търси реципрочност и там място за себедоказване няма.

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.