Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и др. които като

Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и други които като дойдат в България и след това не им се желае да си тръгнат. Доста съм се чудил на това държание първоначално. Все отново макар хубостите на страната ни и добротата на народа ни, ние не можем да предложим удобствата, на които западняците са привикнали. Те обаче са подготвени да загърбят лукса единствено и единствено да могат по-дълго време да се допрян до душата на българина.
Родените в далечни земи намират в нас нещо неповторимо. Въпреки бедността си множеството от нас освен са запазили човечността си, само че даже демонстрират и благородно поведение. Ние сме хора, които са подготвени да поделят и последният си залък с чужд човек.

Ние даваме от сърце и с дарът си даваме и част от своята светлата душа. Ние се грижим за своите остарели хора жертвайки почивката и нервите си. Ние почитаме своите мъртви с такава благодарност, която е непозната на другите.
Опознавайки ни, чужденците стартират да изпитват удивление към нас. Те виждат нещо, което народите им от дълго време са изгубили. Никога няма да не помни възклицанието на един американец – Who are you Bulgarians, are you from this world- Кои сте вие българите, от този свят ли сте?

Когато започнах да описвам за историята ни, за положителните каузи на дедите ни и за неблагодарността на другите, американецът се разплака. Човекът постави ръка на рамото ми и рече – Толкова доста неправда е осъществена по отношение на вас, толкоз доста неистини са написани, откраднали са историята ви, а вие намирате сили да простите и да останете положителни!
Това, което другите считат за героизъм е нещо обикновено за нас. Ние може да сме позабравили предишното си заради посетите от неприятни хора заблуди, само че не сме изгубили духа си.

Следвайки своите остарели обичаи ние се протиповопоставяме на бурите на времето и съумяваме да оцелеем.

Една забавна традиция е използването на имената ни за родственици. Повечето от нас даже и не допускат какъв брой антични са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва…

Те са едно ехтене от от дълго време отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.

Майка има диалeктен вид ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вид не се среща измежду изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, само че за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди към 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято антична татковина са Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН-майчин, на майката. МАТЕРАН е записана предо към 2700 години, само че е съвсем идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ- майчин, на майката.

Майката е хранилница, без нея новороденото няма по какъв начин да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и заради тази причина са употребили и името ДА за майката.

Думата ДА е просто остарял вид на дойка, а пояснение можем да получим от стблг. доити-кърмя, давам мляко. Сродна е и актуалната диалектна дума дада-по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите считат, че вторичното значение на думата е зародило заради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).

Една едва позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жал се вършат доста спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по генезис, като несъмнено пропущат, че нана участва също в сръбски, кашубски и хърватски, вид намираме и в гр. νάννα–майка, албан.nenë- майка. Сродна е и хетската дума ninda-хляб, храна. Нана значи тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка-женска гръд. Тук е мястото да се упоменат тракийските персонални имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати измежду нас българите като Нанко и Ненко.

Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и смисъла кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е обстоятелството, че думата баба е сродна на арийската papu-гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и значимата детайлност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско персонално име Βαβα /Баба упоменато от Прокопий, а и в епиграфски монументи от VIII век преди Христа.

Някои създатели считат, че думата кака се среща с изключение на при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не дава отговор на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas-възвишение. Сродни са хетската кука-дядо, полската диал. кок-дядо.

Димитър Дечев оповестява за тракийско име Κακους/Какус, което е записано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се показват много паралели на българската дума вуйна. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу-вуйчо, а и албанската лала-леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са населявани от нашите предци траките. За това не е по никакъв начин учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго с изключение на по-стария вид на българското Лалко.

Освен вуйна, при нас се използва и думата тета, вуйна. Тя е сродна на литовската –tetá-тета, вуйна. За нея Хялмар Фриск счита, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск показва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е изцяло разумно като се има поради, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс от дълго време потвърдиха пеласгийския генезис на антропонима Ахил. Ахил въпреки това е посочен като лидер на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени много детайлности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също по този начин сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и други Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος-зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Калина е една забавна българска дума за родственик от женски пол. Калина е в действителност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите показват, че името произлиза от названието на растението калина, защото другите по възраст зълви се назовават с имената на плодовете на шубраци и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).

Живко Войников показва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, младоженка и други Връзката калина-жена, тази, която ражда е разумна. Коренъткал, кел има значение – течение, родословие. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски персонални имена с наставка –келас, -килас.

Невеста е антична дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е редуциране отнава-нова и водха-доведена. Значението на булка е новодоведена, новодошла. Древният вид на булка е билнева-веста, ново-веста… Novae e наименование на тракийско населено място на брега на река Дунав, а в тракийското персонално имеΟυεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. новини, везон.

Подобно на булка, думата снаха също участва във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз подобаващ на българския с, със, а нуса е антично наименование за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за русалка, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да чакаме етърва, ятърва е също с антични корени. Езиковедите считат, че античният вид е *yentry (йентръ) – (БЕР, А-З, 2007, с.514). Спомената е санскр. ята- жена на мъжов брат, само че е пропусната тракийскатаιανατερα/янатера-етърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е прикрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са употребили думите свасура-свекър и свасри-свекърва. Близък до днешния вид намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени монументи са били подложени на унижожение, само че въпреки всичко доста количество са оживели. Сред непокътнатите думи е и (c)векро, която Ото Хаас съпоставя със свекър, свекърва.

Да разгледаме и названията за родственици от мъжки пол. Баща е една неповторима дума, съгласно езиковедите нейният остарял вид е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, почитан. Най-древният вид се среща в тракийски персонални имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.

Може да звучи необичайно, само че бате, батко, бато е със същото значение както и татко. Нека не забравяме, че смисъла евъзрастен, по-голям, почитан, т.е. тъкмо това, което е по-големия брат. Бато дава пояснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.

Друга дума за родител, татко е тате, имаща разновидности баща, тато, тейко. Те се използват и като персонални имена при нас българите. Могат да се упоменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).

Днес думата отец се използва за духовно лице, само че в предишното тя е била една от думите за татко. Най-древната и форма съгласно Ст.Младенов е била ать-къ. Коренът ать намираме в тракийските персонални имена Атес, Атис, а даже и в това на Атила. То не е нито немско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, по този начин и от скити, една друга вариация е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.

В българският език дядо има и вид дедо. Езиковедите считат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват персонални имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика- (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е по този начин, само че са пропуснати значими детайлности. Първата е, че съществуват тракийски персонални имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας, Дада. Другата значима детайлност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας-Δαδας. Тази разновидност се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а точно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна линия и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев загатна това – (Въпроси на българската етимология, стр.115).

По-старият вид на думата брат е братръ, още по-древна вариация намираме в мизийските надписи под формата братер. Приликата сред старобългарската и мизийска дума не е инцидентна. Все отново цели хилядa години разнообразни създатели вършат отъждествяване на българи с мизи и на България с Мизия: “…европейските мизи, които народът нормално знае и като българи. Те били изселени в остаряло време от военната мощ на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а откакто минало доста време, със страшна армия минали Дунава и завзели всич­ки прилежащи области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и огромна част от Македония и Тесалия… ” (превод на Александър Милев)

Братовчед е двусъставна дума, първата парченце е брат, а втората чед е съкратена форма на чедо-дете, наследник, т.е братовчед значи братово чадо, братов наследник. Видяхме, че брат има тракийски корени, дано разгледаме и чадо. На старобългарски формата е чендо, а тя от своя страна дава отговор навръх тракийската кендо-чедо. Владимир Георгиев също счита, че чадо е сродна на тракийската дума, която обаче той вижда като kentha (Траките и Техния Език, 1977, с. 101). Чедо идва от античен корен кен, който има значение настана, стартира (БЕР, Том IV, 2012, с.575 ).

Не е мъчно да се допусна, че вуйчо е антична дума. Тя се среща в разновидностите вуйко, уйко, уйку, уйо. Езиковедите показват словашките ujec, ujko, полската wuj, сръбската и хърватска уjац-вуйчо. Представени са също латинската avunculus – вуйчо и старопруската avis– вуйчо… (БЕР, Том I, 2007, с.198-199). Пропусната е тракийската дума ойку, която срещаме в Οικουι-ζερης. (Д.Дечев, с. 339). Ойку е съвсем идентична на диал. уйку срещаща се в наречията на север от Пловдив.

Поради това, че зет се среща в санскрит под формата девара, някои създатели са склонни да дефинират думата като индийска. Със сигурност това не е по този начин, зет участва в речниците на доста други нации. Има я при сърби и хървати – дjевер, слов. dever, лит. dieveris, чех. deveř, стпол. dziewerz… Девер се среща и при южните ни съседи под формата δαήρ, като по-стария вид е ли δαιFήρ (БЕР, Том I, 2007, с.331).

Понеже деверът заема изключително място в сватбената гала, то названието може да се изведе от глагола дявам,девам-поставям (на значимо място). В тракийската ономастика той се среща под разновидност дава-дева.

Както се уверяваме българските думи за родственици са извънредно антични. Те не са наследени от непознат народ, а са зародили тук на Балканите. Тате, майка, дядо, баба, а и още доста други са били използвани от Залмоксис и Орфей, от цар Ситалк, а и борецът за независимост Спартак. Древен вид на българската тирада е звучал край стените на Троя, измежду бойните редици на Александър Велики и на север от Дунава – из долините на Карпатите, че и в Черноморските степи.

Ние сме един от дребното нации, които са съумели да се задържат в родната си земя в продължение на хиляди години. Това е симптом на желязна воля и невероятна мощ на духа. Слабите побягват и изчезват, само че не и дедите ни. Те не са се оставили да бъдат сломени. Дори да са били краткотрайно прогонени от своя роден край, след време те са се завръщали и са хвърляли своите подтисници в ямата. Не инцидентно Юстиниан Велики споделя за траките, че свръхестественото мъжеството и храбростта са присъщи единствено на тях, тъй като ги имат по рождение.

Тези качества ги има и актуалния българин, въпреки и в латентно положение. Това по принцип е без значение тъй като заспалия може да се разсъни и да си напомни на какво е кадърен. Колкото и черно да е небето над главите ни, броят на будителите пораства, а с него и броя на пробудените. Като верижна реакция количеството на преродените ще продължава да пораства, до момента в който доближи сериозната си маса и опустоши мръсотията, която е покрила страната ни. Вярвайте в себе си, уповавайте се на околните си и дано взаимната обич ни свързва!Защо младежите бягат от България и коства ли си: Двете страни на монетатаЕдно момче на 19 години, което от това лято си отпътува:
Най-сетне. Скоро приключвам и ще се махна от…Mar 27 2019vijti.com

Инфо: Петел