През 2017-та: Забогатяваме, но се усеща политическо напрежение
> Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно - на 10%.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена. Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и, колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете - по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление "лице в лице " в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена. Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и, колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете - по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление "лице в лице " в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките натрадиционната изследователска стратегия на АФИС.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ