Поведението на държавата през последните три години напомня това на

Поведението на страната през последните три години припомня това на брайлова парченце. Ние се движим в кръг, без да демонстрираме предсказуемо държание. Отсъствието на схващане за мястото ни в координатната система на държавното ръководство и това на интернационалната политика ни вършат незабележими. Ние не следваме собствен личен темп, а се опитваме да предугадим, накъде е посоката, в която се движи Европа и света. Сред поредицата от неточности, на които страната, като място, в което живее нацията, бе изложена най-голямата е положението на самозаблуда, че ни ръководят образовани и просветени хора.

Изложени сме на инцидентни лица, които постоянно даже са необразовани на базово равнище, неспособни да артикулират, заради своята лексикална немарливост и отпадналост. Говоренето в категориите на полезности пред цялост от хора, които през последните десетилетия бяха заложници на мантрата за „ икономическа и финансова непоклатимост “, поднасяна под формата на национална тактика докара до неуспех. Провалът е съпоставим с контурите на национална злополука, тъй като неговото измерение се въплъщава от степента на начетеност на нацията. Тази начетеност или по-скоро нейното неявяване, доведено до приравняването на това да си образован (можеш да си напишеш името) с това да си просветен (причастен към култура) има своя паноптикум, който е политически показан от една партийна коалиция.

И до момента в който едната партията в тази коалиция – „ Демократична България “, която претендира да носи духа и уседналостта в политическото държание по-скоро буди страдание, а след размяната на неприлични реплики във връзка с Христо Иванов даже и снизходително страдание, то „ Продължаваме промяната “ е развъдник на отвращение. Възмущение не от държанието на водачите на тази квази партийна организация, а от претенцията да бъдат вземани на съществено, до момента в който даже на базово когнитивно равнище те са в положение на лингвистичен и психически дистрес. Обективно видяно става дума за новопоявили се лица с рекламация за политическа изява, намиращи се в нападателна фаза на напредък, когато телесната структура надминава интелектуалното съзряване. Нека се убедим. Средностатистическият представител на Партията на смяната е роден на границата на две исторически столетия. Да допуснем, че това се случва през Октомври 1989 година От позицията на днешната нападателна и безпардонна поръчка, ретранслирана през медиите, младият политик освен, че се държи като дете, расло в среда на сурови нрави и без образование, само че и без чувство за принадлежност към народ, претърпял сложни и значими стадии през последните тридесет години.

Връстниците на прехода, които желаят да монополизират истината се държат, като самопородили се плевели в средата на голо поле. Те задушават с гръмогласието си средата на социална и политическа просвета, допринасяйки по този метод към кресчендото на своите политически съперници. Същите тези, с които се „ сглобиха “, до момента в който се пробват да ни излъжат, че са им съперници. Можеше да е правилно, в случай че беше надълбоко неправилно.

Във фиксацията си на единствени и низпослани ментори, публичната поява на тези Връстници на прехода оставя усещане за безредна и трескава психопатичност, съчетана с надменност.

И по този начин, роденият през октомври 1989 година, нов политик посреща рухването на комунистическия режим едвам кърмаче. Той не знае, че съпротива на режима, надалеч по-безпощаден от този на партиите, с които Политическа партия през днешния ден „ не са в коалиция “ са по това време стотици хора, които дни след решението за оставката на Тодор Живков са на площада пред храма „ Свети Александър Невски “. Бивайки на две години, фамилията на бъдещия водач посреща зимата на Андрей Луканов. Едва на шест в дома му към този момент влиза Жан Виденов. Навършил единадесет години лицето за контакт на Политическа партия посреща ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и Симеон Сакскобугготски, които от своя страна слагат началото на новото течение в българската политика – на всеки 4 години нов народен избавител.

На възраст от петнайсет години, в разгара на своята хормонална гражданска война, бъдещото красиво лице на Политическа партия става индивид в страната на Тройната коалиция.

На шестнадесет години, България влиза в НАТО, Соломон Паси плаче от екрана на малките екрани, а трабантът му беше паркиран пред постройката на Министерство на външните работи като увещание за времена, когато алиансът беше евентуална опция, която не беше част от концепцията за национална сигурност, а „ евроантлантизмът “ не беше разбиране за ежедневна приложимост от коридорите на тогавашния Партиен дом.

В навечерието на абитуриентската вечер към този момент на осемнадесет и в прегръдките на своя джентълмен, днешният политик от Политическа партия записва участието на България в Европейски Съюз. То е пълноправно, и по суша, и по вода, а за искащия смяна, се откриват вратите към „ специализация в Харвард “. Между другото прави ли някому усещане, че обществото по този начин и не видя доказателства за принадлежността на така наречен хайлайф на Политическа партия към Клуба на випускниците на елитния университет Харвард? Остана подозрението обаче за лъжа.

Да продължим хронологията. На деветнадесет години пред вярата за смяна се отваря кармична врата. На власт идва първото от доста държавни управления на Бойко Борисов и ГЕРБ. Това, само че младежът към момента не го знае, ще е архиврагът, утопичният мастодонт от дебрите на нереформирания политически ред на статуквото, който Политическа партия ще побеждава. И го прави и сега. В „ сглобка “.

Едва през 2013 година към този момент осъзналата се като звезда на класовата битка и предстоящ сив кардинал в Политическа партия схваща, че с изключение на Борисов зложелател е и Пеевски и излиза на митинг. Танцува на жълтите павета, с цел да ги трансформира в своя среда на политическо обитание и даже боготворене.

Преминал през стадиите на тридесетгодишната най-нова история на България без явно съзерцаване и внимание към случилото се и намиращ се в положение на отчайваща самонадеяност при липса на опит и начетеност вършат средностатистическия върховен кадър на Политическа партия нетърпим. Той освен приказва мъчно, с дислексивна комплицираност, която в действителност разкрива подозрения за фундаментална неначетеност и лексикална мизерия, само че посредством настойчивата си настъпателност досажда, тъй като бивайки малоумен, той е вреслив.

Това е характерът на тези хора. Сбор от спекуланти, способни да пресмятат в своя полза изгоди, които се стремят към преодоляване на публичното богатство и артикул за неговото преразпределяне за персонална полза. Било за слънчеви паркове или помощ в битката за смяна от всякакво естество. Ние сме обект на институционалната деконструкция и помитане на историческата памет от последните 30 година от група варвари.

За страдание, за задълбочаването на тази тежка рецесия спомага и държавният връх в лицето на президента Румен Радев, с чиято помощ тези хора пристигнаха на власт през 2021-2022 година Впоследствие техният основател се отхвърли от тях, заявявайки, че те са „ шарлатани “, само че научил това прекомерно късно. Но вредата беше нанесена.

В изявление за БГНЕС през 2022 година Мирослав Зафиров предизвести против заплахата страната да се ръководи, като компания. Всички опити на Политическа партия да вкарат сходен жанр на ръководство, чиито очертания са като че ли писани “на коляно ” се провалиха пагубно. Нито във вътрешнополитически, нито в света на интернационалната политика езикът на “почтените и положителните сили на Политическа партия ” не се схваща. Може би, тъй като се ретранслира главно от хора, за които родния език е непреодолимото затруднение, в което необразоваността се демонстрира посредством безобразни словесни структури - обект на насмешки. /БГНЕС

----------

Георги Пашкулев, основен редактор на БГНЕС.