Повечето рок фенове ще са категорични, че китаристът на AC/DC

Повечето рок почитатели ще са безапелационни, че китаристът на AC/DC Ангъс Йънг е измежду най-ярките шоумени в историята.

Без неповторимия му жанр на свирене нямаше да съществуват песни като It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ‘N’ Roll), Highway To Hell и Back In Black, трансформирали AC/DC в най-голямата хард рок група на планетата.

Ангъс е последният автентичен член на AC/DC, който към момента е част от бандата и съумя да я задържи жива през всичките години от 1973-та до момента.

AC/DC действително бяха сведени само до него след гибелта на по-големия му брат Малкълм и след напускането на Брайън Джонсън, Клиф Уилямс и Фил Ръд.

Но китаристът съумя да убеди останалите живи музиканти от групата да се съберат още веднъж и да запишат един от най-качествените албуми на 2020 година Power Up – съдържащ най-хубавия нов материал на AC/DC от десетилетия насам.

Какъв е обаче Ангъс Йънг отвън сцената и какъв е пътят му до рок върховете? Това не са лесни въпроси, защото приказваме за затворен човек, който рядко откликва за изявленията и не обича да приказва за себе си и музиката си.

Едно пояснение за неговия темперамент дава Джеф Аптър – създател на биографичната книга „ Високо напрежение: Животът на Ангъс Йънг “.

И не са най-подходящите за изявление, избират да приказват посредством свиренето си “.

Аптър разказва Йънг отвън сцената просто като „ малък дъртак “. „ Но когато включи китарата си и облече ученическата униформа, нещо става. Внезапно той се преобразява. Сам споделя, че униформата му дава свободата да бъде друг темперамент, да бъде изцяло друг човек “.

„ Извън сцената е общо взето интроверт “, добавя Аптър. „ Не пие, не взима опиати, угажда си най-много с кана чай след концерти, по този начин се бори с обезводняването. Не се социализира, а изчезва в хотелската си стая след шоутата. Женен е за една и съща жена от 35 години “.

Най-малкото от 8 деца в фамилията, Ангъс постоянно наподобява съдбоносен за музикантски живот.

Роден в Глазгоу през 1955 година, Йънг се мести в Австралия със фамилията си през 60-те, когато английската инвазия завладява рокендрола. По-големият брат на Ангъс Джордж намира славата като част от групата The Easybeats, основала международния шлагер Friday on My Mind.

Вдъхновен от триумфа на брат си, Ангъс и различен от братята му Малкълм стартират да свирят на китара и са завладени от блус звученето на Мъди Уотърс, от рокендрола на Чък Бери, както и от английски групи като Rolling Stones и The Who.

Всъщност той го напуща още 15-годишен и по този начин и не приключва, а стартира да работи като машинописец в списание.

Днес не позволяваме, че е било допустимо AC/DC да зародят без приноса и на двамата братя, само че в действителност до един миг Малкълм въобще не разрешава на две години по-малкия Ангъс да свири с него, или даже да го слуша.

„ В началото изобщо не свирехме дружно, даже у дома. Като отивах да видя какво прави, той просто ми споделяше „ Махай се! “, споделя Ангъс. „ Затова бях учуден, когато ме предложения да отида на подготовка и да се включа “.

Двамата основават AC/DC при започване на 70-те, като взимат името от шевната машина на сестра си. Именно сестрата Маргарет ушива първата учебна униформа, която Ангъс носи на сцената.

Вместо това се придържат към пряк и хармонично банален рок с по три акомпанимента, който предхожда пънк рока с няколко години. С присъединението на вокалиста с поразяващия глас Бон Скот, AC/DC се трансформират в сензация в Австралия, а скоро подписват и рекордна договорка с Atlantic Records.

През всички години от този момент бандата остава 100% вярна на стила си и не се отклонява нито за миг от него, като в същото време оцелява при най-малко няколко извънредно сложни интервала.

През 1980 година Бон Скот, който наподобява незаместим за AC/DC, умира от алкохолно натравяне. Но заместникът му Брайън Джонсън се вписва идеално и с него групата незабавно създава най-успешния си шлагер, класиката Back in Black.

През годините Ангъс в действителност приказва рядко, само че това не значи, че му липсва подарък слово. Веднъж той споделя за своето изкуство: „ Когато отиваш при бръснаря, не очакваш от него да ти направи мозъчна интервенция “.

„ Най-трудното нещо е да свириш дружно с доста хора и да го правиш както би трябвало. Имам поради, когато четирима души ударят една нота по едно и също време – малко хора могат да вършат това “.

Той към момента помни оня основополагащ миг през април 1974 година, когато AC/DC излизат на концерт навън в Сидни и за пръв път на сцена Ангъс носи емблематичната си ученическа униформа.

Така се ражда великото преобразяване на момчето с учебна униформа, което не стопира да снове напред-назад по сцената. Енергията му не е намаляла и до през днешния ден.

„ На концертите съм на собствен дребен облак. Адреналинът ме обзема. Все едно излиташ със аероплан. Стимулиращо е и когато ти се получава е най-хубавото възприятие на света. А когато нещата не вървят както би трябвало, все едно някой ти е заврял парещ ръжен откъм гърба “.

„ За мен шоутата минават доста бързо. Появяваш се, след това си отиваш и би трябвало да се върнеш към същността си. Това е сложната част, тъй като когато един път свикнеш да си Ученика, е много мъчно да го оставиш да си отиде “.

Такава е ролята на живота му – и тя ще остане вечно на челно място в историята на рокендрола.