Три рани, които никога не заздравяват, и връзката, която не е трябвало да я има
Повечето връзки не са трайни - те имат начало и край. Като лятна стихия натоварени с страсти, като ободрителен дъждец в изгаряща горещина. Но когато облаците се разнесат и се отдалечат прекомерно, с цел да навлажнят ожаднялата земя и да съживят природата, почвата изсъхва и за дълго остава безплодна. Тук ще разгледаме последствията от раздялата и какви мисли разсънват.
1. Вярно ли е, че можем да извлечем поука от всяко мъчително прекарване?
Често сме чували това изказване. Няма по-добър преподавател от болката, по-добър житейски опит от дълбоката тъга, която ни застига в избран стадий от живота, единствено с цел да продължим обогатени напред. По принцип е по този начин, само че все пак има един аспект, който би трябвало да се вземе поради. Не всички излизат от мъчителната фаза с позитивна поука. След като сме се разделили с обичания човек, който ни е разочаровал, се нуждаем от известно време да си върнем вярата и самочувствието, тъй че да насочим взор към бъдещето. Преминаваме през непосилен развой, който ни „ възвръща вътрешно “. В доста случаи обаче човек не става по-силен след сходно прекарване, а си носи вечно раните от него. Когато някой ни предизвиква болежка, се учим да се отдръпваме, когато някой ни лъже, се учим да не се доверяваме, когато ни лимитират в личностното ни развиване, се учим да се затваряме за близките. Тогава извличаме ли поука от тази връзка, която не е трябвало да я има? Да, само че не всеки път с позитивен знак. Ето за какво би трябвало да намерим метод още веднъж да поемем юздите на живота си в свои ръце. Не бива да позволяваме отрицателните мисли да ни обезкуражат – да не забравяме, че когато една врата се затваря, друга се отваря.
2. Загубата на религия в любовта
Когато загубим доверие в другия, е мъчно да се открием необременени и непредубедени за нова обич. Провали ли се е връзка, на която сме възлагали огромни очаквания и в която сме вложили откровени усеща, част от нас вечно е белязана. Не бива обаче да позволяваме в сърцето ни да остават белези, сходни на пукнатини в необработена почва. Няма нищо неприятно в това да бъдем внимателни, само че в случай че напълно загубим религия и доверие, тогава губим и детето в нас, неговата спонтанност и вродена лекост, посредством която интимната връзка се изживява по-интензивно.
3. Дълбоката обич
Провалената интимна връзка оставя възприятие за празнина, отчаяние и неосъществени очаквания. Знаем, че е загуба на време, и все пак в мозъка ни непрестанно се въртят тези мисли. И въпреки че можем да се съвземем и даже да се влюбим още веднъж или да отворим нова страница в живота си, в някое ъгълче на сърцето ни остава забита дребна тресчица. Струва ни се, че живеем в два обособени свята: един действителен и един на спомените, които са се сраснали с нас. Чувството на празнина продължава да ни съпровожда и би трябвало да го приемем. Такива рани не заздравяват, само че и не трябва да разрешаваме да ни трансфорат в черна дупка. Трябва да одобряваме мъчителните мемоари все едно са лек уханен ветрец, който навява понякога, само че след няколко секунди още веднъж изчезва. Тогава ще се върнем в тук и в този момент, където в действителност сме щастливи.
