Повечето магазини и заведенията са затворени, но супермаркетите са пълни.

Повечето магазини и заведенията са затворени, само че супермаркетите са цялостни. В Киев хората живеят в странна амалгама от тишина и принуждение, от баналност и боязън. Матиас Бьолингер предава от украинската столица.

В квартал Подил в Киев реклама приканва хората да си купят греяно вино, кафе и чай. Продажбата на алкохол е неразрешена във военно състояние, само че един мъж продължава да предлага топли питиета през прозореца на мазе. Трудно ни е да повярваме, че продължава да работи. " Колко е хубаво, че сте тук ", споделяме ние. " Естествено, че съм ", дава отговор той. Но в това няма нищо естествено. Въпреки че по принцип украинската столица е цялостна с такива места, от началото на войната множеството са затворени. Скрит зад прозореца си, този човек наподобява на спомен от предишното.
Редакцията предлага
Определяща за войната е амалгамата от неща, които не вървят едно с друго - тишина и принуждение, баналност и боязън. Когато първите съветски снаряди бяха изстреляни в последната седмица на февруари, аз бях в Донбас, където сраженията не престават към този момент 8 години. Но те станаха осезаемо по-ожесточени преди началото на плануваната от Владимир Путин инвазия. Села, в които от години е умерено макар продължаващия спор, внезапно бяха под обстрел. Хората предусещаха разрухата.

" Започна се "

В деня, в който войната стартира, моят сътрудник Ник Конъли, който трябваше да ме смени в Донбас, а аз да ида в Киев, ми се обади измежду нощ от влака. " Започна се, ” сподели той. Преценихме, че железопътните гари може да се трансфорат в цели на обстрел и отидохме да го вземем с колата от дребния град Сахновщина.

Хората там бяха индиферентни. Спокойно се подговяха за това, което следва - чакаха търпеливо на опашки пред банкомати, зареждаха се с хранителни запаси от магазините. " Вземете си храна, не знаете по кое време отново ще има ", посъветва ни продавачка в дребна пекарна. Тръгнахме за Киев с три торби хранителни запаси от пекарната.

Пътуването беше необичайно идилично. Хората разговаряха по селските улици, облаците се бяха изчистили и беше ясно. Но понякога забелязвахме черен дим в далечината.

Матиас Бьолингер предава от Украйна от началото на спора.

Животът си продължава. Но докога ?

Сега отпечатъкът на войната е забележим на всички места, а Киев е нереален град. Почти всички магазини са затворени, с изключение на тези, които продават артикули от първа нужда. Бетонни бариери са издигнати на пътища и кръстовища, противотанкови ограждения са построени пред контролни пунктове, на които се ревизират документи. По данни на украинските управляващи към половината поданици на града са го напуснали. А тези, които още са тук, не се разхождат по улиците, с изключение на да напазаруват или да разходят кучето си.

Въпреки това в множеството магазини нещата са като че ли постарому. Супермаркетите са цялостни, следи се единствено дефицит на алкохол. В известен първокласен магазин за деликатеси към момента намираме испанска шунка, а омарите плуват в огромен аквариум. Тези места евентуално също са единствено спомен за дните преди войната, които тя към момента не е съумяла да унищожи.

" Пътищата са унищожени. Ужасяващо е. "

На 20 километра от Киев е ситуирано предградието Ирпин, където хората са затворени по изби от дни, чудейки се дали да се опитат да избягат, когато спрат да чуват обстрела. Това е мястото, където жена и двете ѝ деца бяха убити от съветски снаряд преди няколко дни, до момента в който пробват да се изтеглят.

Ирпин беше изключително известно предградие за част от междинната класа на Киев поради по-ниските цени на парцелите. Сега от постройките се издига дим, престрелките се чуват в далечината, а десетки хора се пробват да преминат през реката. Това е един от " зелените коридори ” за безвредна евакуация, за които медиите приказват.

Днес преустановяването на огъня се съблюдава. Жена на име Дария ни споделя, че е прекарала 2 седмици в мазето, преди да се осмели да избяга. С татко ѝ съумяват да се качат на рейс от село на десетки километра отсам. " Пътищата са унищожени. Беше мъчно да стигнем дотук. Ужасяващо е. "

Дария бяга от вкъщи си дружно своя татко и своята котка.

Даря споделя по какъв начин съветски бойци са опрели револвер в главата ѝ. Как са конфискували телефоните на хората, по какъв начин са разграбвали жилищата им. Откакто е тук, тя към този момент не е толкоз обезпокоена. Успява да избърше сълзите от очите си и да погали котката си, която е пренесла в торба. Сега нейното бягство продължава към друга част на града - към квартала, в който живее щерка ѝ. Едно от тези места, в които човек още може да пазари в супермаркет, до момента в който се чуди дали войната скоро ще го застигне.