Камино де Сантяго: Да го изживееш и да разказваш
Повечето хора пътуват, с цел да схванат нещо за себе си, поради обществените контакти или поради красивите забележителности. Днес обаче приказваме за едно друго пътешестване – към себе си и по пътищата на Испания. Всеки, който е минал Пътя Камино споделя, че това е прекарване, което не се не помни. Защо и по какъв начин се случва това? Как да се подготвим за едно дълго пътешестване, за какво многото багаж не е необходим, а положителната конфигурация е наложителна, когато поемеш по Пътя? Предстои да споделя моите персонални впечатлявания от едно премеждие, което трансформира животи и съумя да го реализира и с мен.
Повече за Камино де Сантяго или Пътят на Сантяго можете да прочетете също
Защо Камино де Сантяго е толкоз значимо странствуване
Може това определение да ви звучи гръмко, само че поклонниците или така наречен пилигрими биха се съгласили на 100%. Да вървиш пешком по 20-30 км. всеки ден, в продължение на 20, 30 или 40 дни, наподобява като комплицирано начинание за доста хора, само че в действителност е извънредно освобождаващо – както за тялото, по този начин и за съзнанието ни.
Пътят на Сантяго, прочут като Камино де Сантяго съставлява общ брой от разнообразни направления разпростряли се из цяла Испания. Най-популярни са Френският, Португалският и Примитиво, всеки от които води до крайната точка на пътуването – катедралата „ Сантяго де Компостела “ в едноименния испански град, където се съхраняват мощите на Свети Яков Зеведеев – един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. С най-голяма известност измежду пътешествениците или пилигримите се употребява френският маршрут. За Камино Франсес се счита, че минава тъкмо под Млечния път и черпи сила от звездите над него. Още от древността хората знаели, че силата на Камино тласка индивида към размишления за смисъла на живота и към себепознание.
В международен мащаб, поклонническият маршрут набира известност през X-XII век и по-късно постепенно потъва в забвение, с цел да притегли още веднъж внимание в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век, само че към този момент главно като дестинация за пешеходен туризъм, а не с първичната си религиозна концепция. Българи обаче съвсем няма по Пътя и даже се възприемат като атракция, което се надявам да се промени.
Условията по време на Камино са такива, каквито всеки самичък реши. Можете да олекотите тежестта за гърба ви като изпращате по рейс багажа си и да спите в независими спални, само че част от прекарването е да носиш раница с всичките си движимости, да си переш всеки ден самичък облеклата и да споделяш пространството с десетки хора, отишли там, с цел да се освободят от нещо. Дали човек ще измине 300, 500 или 800 километра, колкото е най-дългият маршрут – Френския път, зависи единствено от вас и времето, с което разполагате, само че всеки ден по Пътя е неповторим и носи своите провокации. Именно тези детайли трансформират това начинание в толкоз особено. Дори не усещаш по кое време разбираш неща за себе си с всяка крачка.
Там всички са открити, всеки е подготвен да помогне и създаваш скорострелно другарства. Времето тече друго, а чувството за задоволеност идва от дребните неща – да пиеш кафе, да легнеш след дългия преход в комфортно легло, да разкажеш историята си на чужд, който след единствено няколко часа ти става непосредствен.
Осъзнаването е в простите неща и всички го знаем, само че на процедура този вид условия го донасят сами, без да поставяме ненужно старания. Раницата е като тежестта, която не напуска главите ни, крачките са пътя, който изминаваме всекидневно, а Камино е като самия живот – от нас зависи дали ще успеем да му се насладим или ще забием в неприятна страст.
Как да се подготвим и какво да вземем с нас на едно такова пътешестване
Когато чуем 30 или 40-дневно пътешестване, няма по какъв начин да не си зададем въпроса какво да вземем със себе си. Планинските преходи, каквито са множеството дни по пътищата на Испания, изискват комфортно и вярно подбрано облекло и обувки. Най-важното е да не се презапасяваме, а да мислим минималистично. Именно това е един от уроците на това пътешестване – да разберем какъв брой малко ни би трябвало, с цел да сме щастливи. Как в действителност движимостите са единствено тежест и не трябва да им робуваме.
Три чифта облекла, туристически обувки и сандали, както и спален чувал са главните неща, с които да се снабдите за това пътешестване. Всичко останало може да го намерите по Пътя. Бих споделила, че специфичните чорапи срещу пришки са различен наложителен детайл от оборудването на един пилигрим, а лепенките стават като носните кърпички. Да, несъмнено краката ви ще са сюрпризирани от натоварването, само че откакто се приспособят – всичко става по-лесно. Със сигурност не трябва да слагаме нищо ненужно, което не е от първа нужда и това ни кара да се замислим – а защо залагаме толкоз доста на обувките, облеклата и аксесоарите в всекидневието ни? Какво ни носят те? Може би просто не можем да намерим удовлетворението в простите неща.
Съветите, които един пилигрим може да даде
Когато става дума за препоръки за самото премеждие, защото получих доста въпроси по тематиката, бих споделила бъдете подготвени да пуснете контрола и да очаквате непредвиденото. След като уточнихме въпроса с багажа, остава да кажа, че е хубаво да сте се упражнили в преходите преди да тръгнете, с цел да знаете какво да очаквате.
Ако смятате да го вършиме с различен човек, пробвайте да пресъздадете един подобен ден, с цел да изпробвате по какъв начин бихте се чувствали. Чисто битово следва да споделя, че разновидността на храната е лимитирана в по-голямата си част от прехода и е хубаво да се позапасите в огромните градове. Бутилка с филтър също би свършила работа.
Можете да употребявате като помощно средство и,мобилно приложение с насоки, само че по отношение на самия Път – всичко е доста добре проведено и означено и няма никакъв късмет да се загубите. Всички хора са подготвени да оказват помощ и споделят, и това е една от най-прекрасните елементи на преживяването, по тази причина не се тормозете да отвръщате със същото. Да научите няколко съществени думи на испански също би улеснило връзката ви в дребните села.
Също по този начин бих ви посветвала, в случай че съумеете да стигнете до Сантяго де Компостела, да си вземете противоположен полет от Мадрид, тъй като до там има доста комфортни влакове и рейсове и сигурно е по-добър вид от изминаване на над 1000 км. до Барселона. Едва ли обаче има доста общи препоръки, които да оказват помощ на всеки един, тъй като тъкмо това пътешестване е извънредно самостоятелно.
Буен Камино и не забравяйте – вие сте Пътя и Пътят е във вас!
Пътят е магия, която единствено този, който е усетил, може да разбере. Тя е в дългите часове уединено с мислите си, в оазисите с храна и питиета по средата на гората, в усмивките на локалните, в привет Буен Камино, в дългите диалози с изцяло непознати от целия свят, в събуждането с изгрева и в усмивката, която носи всеки ден. Пожелавам на всеки, който не се е замислял за такова странствуване, да изследва повече и в случай че има потребност от рестарт, отмора, смяна и отделяне – да намерения за подобен вид. Със сигурност е хубаво светът да види повече от България и ние да забележим повече от него, тъй като постоянно има какво да се вземе.
Пътувайте и опознавайте себе си, тъй като това е най-красивият метод, по който да го извършите.
Повече за Камино де Сантяго или Пътят на Сантяго можете да прочетете също
Защо Камино де Сантяго е толкоз значимо странствуване
Може това определение да ви звучи гръмко, само че поклонниците или така наречен пилигрими биха се съгласили на 100%. Да вървиш пешком по 20-30 км. всеки ден, в продължение на 20, 30 или 40 дни, наподобява като комплицирано начинание за доста хора, само че в действителност е извънредно освобождаващо – както за тялото, по този начин и за съзнанието ни.
Пътят на Сантяго, прочут като Камино де Сантяго съставлява общ брой от разнообразни направления разпростряли се из цяла Испания. Най-популярни са Френският, Португалският и Примитиво, всеки от които води до крайната точка на пътуването – катедралата „ Сантяго де Компостела “ в едноименния испански град, където се съхраняват мощите на Свети Яков Зеведеев – един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. С най-голяма известност измежду пътешествениците или пилигримите се употребява френският маршрут. За Камино Франсес се счита, че минава тъкмо под Млечния път и черпи сила от звездите над него. Още от древността хората знаели, че силата на Камино тласка индивида към размишления за смисъла на живота и към себепознание.
В международен мащаб, поклонническият маршрут набира известност през X-XII век и по-късно постепенно потъва в забвение, с цел да притегли още веднъж внимание в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век, само че към този момент главно като дестинация за пешеходен туризъм, а не с първичната си религиозна концепция. Българи обаче съвсем няма по Пътя и даже се възприемат като атракция, което се надявам да се промени.
Условията по време на Камино са такива, каквито всеки самичък реши. Можете да олекотите тежестта за гърба ви като изпращате по рейс багажа си и да спите в независими спални, само че част от прекарването е да носиш раница с всичките си движимости, да си переш всеки ден самичък облеклата и да споделяш пространството с десетки хора, отишли там, с цел да се освободят от нещо. Дали човек ще измине 300, 500 или 800 километра, колкото е най-дългият маршрут – Френския път, зависи единствено от вас и времето, с което разполагате, само че всеки ден по Пътя е неповторим и носи своите провокации. Именно тези детайли трансформират това начинание в толкоз особено. Дори не усещаш по кое време разбираш неща за себе си с всяка крачка.
Там всички са открити, всеки е подготвен да помогне и създаваш скорострелно другарства. Времето тече друго, а чувството за задоволеност идва от дребните неща – да пиеш кафе, да легнеш след дългия преход в комфортно легло, да разкажеш историята си на чужд, който след единствено няколко часа ти става непосредствен.
Осъзнаването е в простите неща и всички го знаем, само че на процедура този вид условия го донасят сами, без да поставяме ненужно старания. Раницата е като тежестта, която не напуска главите ни, крачките са пътя, който изминаваме всекидневно, а Камино е като самия живот – от нас зависи дали ще успеем да му се насладим или ще забием в неприятна страст.
Как да се подготвим и какво да вземем с нас на едно такова пътешестване
Когато чуем 30 или 40-дневно пътешестване, няма по какъв начин да не си зададем въпроса какво да вземем със себе си. Планинските преходи, каквито са множеството дни по пътищата на Испания, изискват комфортно и вярно подбрано облекло и обувки. Най-важното е да не се презапасяваме, а да мислим минималистично. Именно това е един от уроците на това пътешестване – да разберем какъв брой малко ни би трябвало, с цел да сме щастливи. Как в действителност движимостите са единствено тежест и не трябва да им робуваме.
Три чифта облекла, туристически обувки и сандали, както и спален чувал са главните неща, с които да се снабдите за това пътешестване. Всичко останало може да го намерите по Пътя. Бих споделила, че специфичните чорапи срещу пришки са различен наложителен детайл от оборудването на един пилигрим, а лепенките стават като носните кърпички. Да, несъмнено краката ви ще са сюрпризирани от натоварването, само че откакто се приспособят – всичко става по-лесно. Със сигурност не трябва да слагаме нищо ненужно, което не е от първа нужда и това ни кара да се замислим – а защо залагаме толкоз доста на обувките, облеклата и аксесоарите в всекидневието ни? Какво ни носят те? Може би просто не можем да намерим удовлетворението в простите неща.
Съветите, които един пилигрим може да даде
Когато става дума за препоръки за самото премеждие, защото получих доста въпроси по тематиката, бих споделила бъдете подготвени да пуснете контрола и да очаквате непредвиденото. След като уточнихме въпроса с багажа, остава да кажа, че е хубаво да сте се упражнили в преходите преди да тръгнете, с цел да знаете какво да очаквате.
Ако смятате да го вършиме с различен човек, пробвайте да пресъздадете един подобен ден, с цел да изпробвате по какъв начин бихте се чувствали. Чисто битово следва да споделя, че разновидността на храната е лимитирана в по-голямата си част от прехода и е хубаво да се позапасите в огромните градове. Бутилка с филтър също би свършила работа.
Можете да употребявате като помощно средство и,мобилно приложение с насоки, само че по отношение на самия Път – всичко е доста добре проведено и означено и няма никакъв късмет да се загубите. Всички хора са подготвени да оказват помощ и споделят, и това е една от най-прекрасните елементи на преживяването, по тази причина не се тормозете да отвръщате със същото. Да научите няколко съществени думи на испански също би улеснило връзката ви в дребните села.
Също по този начин бих ви посветвала, в случай че съумеете да стигнете до Сантяго де Компостела, да си вземете противоположен полет от Мадрид, тъй като до там има доста комфортни влакове и рейсове и сигурно е по-добър вид от изминаване на над 1000 км. до Барселона. Едва ли обаче има доста общи препоръки, които да оказват помощ на всеки един, тъй като тъкмо това пътешестване е извънредно самостоятелно.
Буен Камино и не забравяйте – вие сте Пътя и Пътят е във вас!
Пътят е магия, която единствено този, който е усетил, може да разбере. Тя е в дългите часове уединено с мислите си, в оазисите с храна и питиета по средата на гората, в усмивките на локалните, в привет Буен Камино, в дългите диалози с изцяло непознати от целия свят, в събуждането с изгрева и в усмивката, която носи всеки ден. Пожелавам на всеки, който не се е замислял за такова странствуване, да изследва повече и в случай че има потребност от рестарт, отмора, смяна и отделяне – да намерения за подобен вид. Със сигурност е хубаво светът да види повече от България и ние да забележим повече от него, тъй като постоянно има какво да се вземе.
Пътувайте и опознавайте себе си, тъй като това е най-красивият метод, по който да го извършите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ