Как разговорите с котката, кактуса и микровълновата печка ви правят по-умни
Повечето хора приказват със своите домашни любимци, растения и домашен уреди или когато останат у дома сами, или когато са в въодушевление. Мнозина се питат, дали това е естествена реакция. Учените настояват, че е безусловно обикновено. Нещо повече: съгласно ново проучване, диалогът с домакински любим може да бъде знак за вашата висока просветеност.
„ Придаването на човекоподобни характерности на обекти и същества, които не са човешки същества (антропоморфизъм) е натурален артикул на човешкия разсъдък “ – споделя Николас Епли, професор в Университета на Чикаго. Според него хората са единствените, чиито разсъдък им разрешава да разпознават нещо човешко у всеки обект.
Серия опити разрешила на специалистите да предположат, че хората със мощна обществена просветеност може да са по-податливи на антропоморфизъм. Според учените-еволюционисти наклонността да се дават имена и да се влага човешка мисъл в нещо е една от нашите еволюционни функционалности, свързани с опцията за разграничение на приятелите от враговете. Други учени считат, че даването на човешки характерности на животните, растенията или предметите е метод по който човек поддържа връзка и който може да е обвързван с търсенето на хубост в заобикалящия го свят и ориентировка в хаоса.
Ето за какво не би трябвало да се притеснявате, когато разберете, че стоите в кухнята и се пробвате да убедите електрическата кана да заври по-бързо. Исторически видяно, антропоморфизмът се преглежда като знак за незрялост или нелепост, само че в реалност това е едно от нещата, които вършат хората неповторими – заключава Николас Епли.
Макар и да не е потвърдена ясна връзка между антропоморфизма и социалната просветеност, съгласно доктор Епли връзката е мощна, тъй като колкото по-често хората се ангажират с различен разсъдък, толкоз по-успешно интерпретират желанията му, а това ни прави обществено интелигентни.
Д-р Епли е правил опити с хора и часовника „ Клоки “, който буди, скачайки върху индивида или обикаляйки из стаята и с цел да го спрете, би трябвало първо да го хванете.
Будилник Клоки
На едната част от групата той споделил, че часовникът е предвидим, а на другата – непредвидим. След като ги оставил уединено с него, ги запитал дали часовникът е рационален.
Участниците от „ предвидимата “ група по-често казвали, че той е интелигентен. Направеният им магнитноядрен резонанс разкрил, че се задействат същите зони на мозъка, с които мислят за други хора.
