Д-р Емилия Вачева: В голяма част от масовите филми влечугите са представени в много абсурдна светлина
Повечето хора гледат доста незадълбочено на влечугите и изобщо не познават действително какви животни съставляват те. Битуват предубеждения, множеството от които не са правилни. Съвсем малко им би трябвало на хората, с цел да схванат какъв брой забавни могат да бъдат влечугите. Това сподели в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " с водещ Благой Д. Иванов херпетологът от Института по биоразнообразие към Българска академия на науките доктор Емилия Вачева.
" Ако търсим заплаха, постоянно може да намерим. Всъщност множеството влечуги са безусловно безобидни за хората, да не приказваме, че даже тези, които са отровни и евентуално рискови, също при среща с човек бягат доста преди хората изобщо да схванат за тях ".
Според нея човек постоянно може да се разноски в огромните паркове и да се наслаждения на обилие от животни, като дъждовниците, като разнообразни типове змии и гущери. " Българските типове влечуги са предпазени и развъждане в изкуствена среда не се толерира доста, да не кажа, че е неразрешено. Разбира се, че животът му в терариум ще е много по-лек, тъй като не го грозят хищници и закани, само че пък въпреки това по този начин му отнемеш опцията да остави своите гени в популацията ", изясни тя.
По думите й огромна част от влечугите в всеобщото кино изкуство се показват прекомерно неуместно, в което няма нищо неприятно, когато това служи за задачите на самата история. " Влечугите дават опция за едно огромно развихряне да се показват колкото се може по-ужасяващи и страшни, само че това не прави никога добра услуга действително на влечугите ", сподели тя.
Във кино лентата " Анаконда " (Anaconda) е мощно хиперболизиран методът, по който влечугото може да работи по отношение на хората. " Реално такива филми се базират на неуместни качества, каквито тези животни не имат. Няма по какъв начин едно животно, като анакондата, да преследва човек. Повечето змии са хищници, които дебнат от засада: те стоят на едно място неподвижно и мога да стоят по този начин с часове, с дни даже, и чакат нещо да приближи обсега на техния захват. Така че анаконда, която преследва каквото и да било, е невъзможна ". В " Змии в самолета " (Snakes on a Plane) животните също са показани нереалистично: " Змиите в непозната среда търсят да избягат, в случай че не могат да си намерят най-подходящото място, в което да бъдат в сигурност ", изясни херпетологът.
Според нея влечугите като алигатори и крокодили доста мъчно биха оживели в неподходяща среда, каквато е канализацията, още повече да надвишат оптималния вероятен размер за този тип влечуги, както това е показано във кино лентата от 1980 година " Алигатор " (Alligator). Същото важи и за мощно хиперболизирания нападателен крокодил, който атакува даже мечки в " Спокойното езеро “ (Lake Placid). Д-р Емилия Вачева изрично отхвърли и опцията влечуго да се повлияе от радиационни предавания на генно равнище и да се трансформира в страшилище, каквато е фабулата в " Годзила " (Godzilla) на Роланд Емерих. " Годзила е невъзможна да се случи, този сюжет е нереалистичен ", акцентира тя.
" Ако търсим заплаха, постоянно може да намерим. Всъщност множеството влечуги са безусловно безобидни за хората, да не приказваме, че даже тези, които са отровни и евентуално рискови, също при среща с човек бягат доста преди хората изобщо да схванат за тях ".
Според нея човек постоянно може да се разноски в огромните паркове и да се наслаждения на обилие от животни, като дъждовниците, като разнообразни типове змии и гущери. " Българските типове влечуги са предпазени и развъждане в изкуствена среда не се толерира доста, да не кажа, че е неразрешено. Разбира се, че животът му в терариум ще е много по-лек, тъй като не го грозят хищници и закани, само че пък въпреки това по този начин му отнемеш опцията да остави своите гени в популацията ", изясни тя.
По думите й огромна част от влечугите в всеобщото кино изкуство се показват прекомерно неуместно, в което няма нищо неприятно, когато това служи за задачите на самата история. " Влечугите дават опция за едно огромно развихряне да се показват колкото се може по-ужасяващи и страшни, само че това не прави никога добра услуга действително на влечугите ", сподели тя.
Във кино лентата " Анаконда " (Anaconda) е мощно хиперболизиран методът, по който влечугото може да работи по отношение на хората. " Реално такива филми се базират на неуместни качества, каквито тези животни не имат. Няма по какъв начин едно животно, като анакондата, да преследва човек. Повечето змии са хищници, които дебнат от засада: те стоят на едно място неподвижно и мога да стоят по този начин с часове, с дни даже, и чакат нещо да приближи обсега на техния захват. Така че анаконда, която преследва каквото и да било, е невъзможна ". В " Змии в самолета " (Snakes on a Plane) животните също са показани нереалистично: " Змиите в непозната среда търсят да избягат, в случай че не могат да си намерят най-подходящото място, в което да бъдат в сигурност ", изясни херпетологът.
Според нея влечугите като алигатори и крокодили доста мъчно биха оживели в неподходяща среда, каквато е канализацията, още повече да надвишат оптималния вероятен размер за този тип влечуги, както това е показано във кино лентата от 1980 година " Алигатор " (Alligator). Същото важи и за мощно хиперболизирания нападателен крокодил, който атакува даже мечки в " Спокойното езеро “ (Lake Placid). Д-р Емилия Вачева изрично отхвърли и опцията влечуго да се повлияе от радиационни предавания на генно равнище и да се трансформира в страшилище, каквато е фабулата в " Годзила " (Godzilla) на Роланд Емерих. " Годзила е невъзможна да се случи, този сюжет е нереалистичен ", акцентира тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ