Оскар Лафонтен: „Германия се държи като американски васал във войната в Украйна“
Повечето немските политици и публицисти смятат, че войната в Украйна стартира на 24 февруари 2022 година Ако се придържа към тази позиция, която подценява цялата история на съветската военна интервенция, Германия не може да даде никакъв принос за реализиране на мир.
„ Във война истината е първата жертва. “ Тези думи се приписват на поета Есхил. От което следва, че с цел да се постигне мир, човек би трябвало да се върне към истината. Което пък означава, че всяка война има своя история. А предисторията на войната в Украйна стартира със самочувствието на Съединените щати, че са избрана нация с визия да бъде и да остане единствената международна мощ.
Затова Америка прави всичко допустимо, с цел да предотврати появяването на друга международна мощ. Това касае не единствено Китай и Русия, само че и Европейския съюз; а в бъдеще може би и Индия или други страни. Ако приемете такава позиция и в това време знаете, че Съединени американски щати разполагат с най-голямата военна техника в света, може да стигнете до заключението, че най-хубавото нещо е да бъдете под крилото на тази единствена международна мощ.
„ Германия не е суверенна страна “
Тази позиция е вярна единствено в случай че отбраняващата се сила следва мирна външна политика, а не обкръжава военно съперници, като непрестанно ги предизвика и по този метод поема риск от война. Ако защитаващата се мощ има военни уреди на територията на своите съдружници, чрез които води войната си, с нападателната си геополитика тя излага на риск освен себе си, само че и своите съюзници.
Летище „ Рамщайн “ например, бе незаменимо за войната на САЩ в Близкия изток, Африка и Украйна. Така че, когато американците са във война, Германия постоянно е на страната на войната, без значение дали това ѝ харесва или не. Шарл дьо Гол виждаше тази връзка и не искаше никакви уреди на НАТО, т.е. на САЩ, на френска земя. Той смяташе, че една страна би трябвало да може самостоятелно да взема решенията за война или мир.
Германия не е суверенна страна. Това още веднъж стана ясно, когато военният министър на Съединени американски щати Лойд Остин призова в „ Рамщайн “ васалните страни да дадат своя принос за войната в Украйна. И когато САЩ решават дали страна като Германия може да пусне в употреба линия за доставка на сила като Северен поток 2.
Война с дълга история
Историята на украинската война включва и възгледите на американските стратези, съгласно които Украйна е преобладаващата държава зза осъществяване господството на САЩ на евразийския континент. Поради тази причина, съгласно Бжежински – бивш консултант по националната сигурност на президента Картър, в книгата му от 1997 година, озаглавена „ Единствената международна мощ “ (The Only World Power), Украйна би трябвало да бъде превърната във васална страна на Съединените щати.
Независимо че проницателни политици като Джордж Кенан предупреждават срещу превръщането на Украйна в американски боен пост на съветската граница, президентите Клинтън, Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха с разширението на НАТО на изток и въоръжаването на Украйна, макар че в продължение на 20 години Русия предупреждава, че няма да търпи американски войски и ракети на границата с Украйна.
С путча през 2014 година САЩ показаха, че не желаят да вземат под внимание ползите на сигурността на Русия. В Киев се създаде американско марионетно държавно управление, което положи всички старания да интегрира въоръжените сили на Украйна във обединенията на НАТО. Провеждат се съвместни учения и се игнорират настойчивите възражения на съветското държавно управление.
В този подтекст, измамно е изказванието, че всяка страна има право свободно да избира своя съдружник. Никоя страна не би трябвало да изстрелва ракети на границата на ядрена сила без предизвестие, наивно оправдавайки се с информираното съгласие на обединението.
Представете си, в случай че Канада, Мексико или Куба позволен китайски или съветски войски на своя територия, като в същото време позволят създаването на ракетни бази, от които без предупреждение може да се достигне Вашингтон.
От Кубинската ракетна рецесия през 1962 година знаем, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да приемат това и ще рискуват нуклеарна война при най-малкото съмнение. Така стигаме до заключението, че една нападателна суперсила не може да управлява „ защитителен съюз “. Въпреки натрупания опит от последните десетилетия, колко още време ще отнеме на Германия да разбере, че би трябвало да вземе личната си сигурност в свои ръце и да стане самостоятелна от Съединените щати?
Имаше политици, които виждаха заплахата и направиха опит за самостоятелна немска външна политика. Вили Бранд знаеше например, че би трябвало да има мир с Русия и нейните източноевропейски съседи след Втората международна война. Такива политици призоваваха за разоръжаване и сдържане и бяха уверени, че сигурност може да се реализира не един против различен, а единствено дружно. Хелмут Кол договори с Горбачов обединението на Германия и вярваше, че мирът и съдействието с Русия са причина за мира в Европа.
Ханс-Дитрих Геншер също не споделяше визията на американските политици, тъй като се опасяваше от лимитирана нуклеарна война в Европа и по тази причина направи всичко възможно, с цел да забрани ракетите с дребен обхват и стратегическите нуклеарни оръжия на германска и европейска територия. „ Геншеризмът “ се трансформира в мръсна дума във Вашингтон. В отличната си книга „ Национални ползи “ (Nationalе Interessеn), някогашният федерален министър на образованието (1972-1974) и кмет на Хамбург (1981-1988) – политикът от ГСДП с маджарски корени Клаус декор Дохани, наскоро разкри сметките на някои американски стратези, че в Европа може да бъде водена лимитирана нуклеарна война.
Как да се спре напредък ът
В момента няма индикации за провеждане на външна политика, която да поставя ползите на Германия преди всичко. „ Светофарните “ лидери Шолц, Барбок, Хабек и Линднер са правилни васали на Америка. Шолц се застъпва за ново въоръжаване и се гордее, че може да доставя оръжия на Украйна. Той се държи по този начин, като че ли в никакъв случай не е чувал за Оstpolitik и политиката на разведряване на Вили Бранд. Разбирането на „ Свободните демократи “ за външната политика е доминирано от оръжейния лобист Стрек-Цимерман, който ежедневно призовава за нови оръжия за Украйна.
„ Зелените “ пък се превърнаха от спокойно придвижване в най-крайна военна партия в немския Бундестаг. Изявлението на Аналена Бербок, че „ би трябвало да унищожим Русия “, може да се назова фашистко. Като някогашен чиновник на американския финансов колос BlackRock, президентът на християндемократите Фредерик Мерц е предан атлантик, настояващ доставки на повече оръжия [за Украйна] и даже затварянето на „ Северен поток-1 “.
Европа би трябвало да се отдели от Съединените щати и да играе ролята на медиатор сред съперничещите си международни сили. Заедно, Германия и Франция имат капацитета да разработят самостоятелна европейска външна политика и политика за сигурност.
Крайно време е да се започне. Защото когато войната ескалира, не постоянно може да се разчита на разума на избрани военни, за да се предотврати нуклеарен международен спор. Като да вземем за пример съветският военноморски офицер Архипов, който предотврати изстрелването на нуклеарни торпеда по време на Кубинската рецесия, или съветският полковник Петров, който през 1983 г. предотвратява евентуална нуклеарна война, откакто приема, че предизвестието за ракетно нахлуване от страна на Съединени американски щати е подправено и не извършва предписанията за ответна реакция.
Време е да спрем да оставяме мирната самодейност единствено на турския президент Ердоган. Това е в полза на оцеляването на европейците. Дори в случай че Съединени американски щати, по лично самопризнание, не желаят преустановяване на огъня и неотдавнашен завършек на войната в Украйна.
Основателят на музикалната група Pink Floyd Роджър Уотърс е прав, когато отбелязва, че към момента може да се реализира мир въз основа на Минските съглашения. От друга страна, когато САЩ твърдят, че целят подкопаване на Русия, с цел да не можела да стартира още веднъж сходна война, това е цинично. Колко още украинци и руснаци трябва да умрат, преди САЩ да се приближат по-близо до своята геополитическа цел: значително намаляване на Русия?
Сега Европа има най-високите цени на силата. Европейските индустриални компании са в развой на пренасяне в Съединени американски щати и основаване на нови клонове. Огромните поръчки на американската военна промишленост и големите печалби от вредната за околната среда американска фракинг промишленост пределно ясно демонстрират кой печели от тази война и от санкциите.
При тази обстановка даже неопитните във външните работи политици би трябвало да схванат, че Европа няма друг начин за самоутвърждаване. Първата стъпка е да се упорства за преустановяване на огъня, да се договори кротичък проект и да се пусне в експлоатация „ Северен поток 2 “.
Продължаването на сегашната политика, въпреки това, води до обедняване на огромни пластове от популацията, унищожава цели браншове на немската промишленост и излага Германия на заплаха от въвличане в нуклеарна война.
Превод: доктор Радко Ханджиев
„ Във война истината е първата жертва. “ Тези думи се приписват на поета Есхил. От което следва, че с цел да се постигне мир, човек би трябвало да се върне към истината. Което пък означава, че всяка война има своя история. А предисторията на войната в Украйна стартира със самочувствието на Съединените щати, че са избрана нация с визия да бъде и да остане единствената международна мощ.
Затова Америка прави всичко допустимо, с цел да предотврати появяването на друга международна мощ. Това касае не единствено Китай и Русия, само че и Европейския съюз; а в бъдеще може би и Индия или други страни. Ако приемете такава позиция и в това време знаете, че Съединени американски щати разполагат с най-голямата военна техника в света, може да стигнете до заключението, че най-хубавото нещо е да бъдете под крилото на тази единствена международна мощ.
„ Германия не е суверенна страна “
Тази позиция е вярна единствено в случай че отбраняващата се сила следва мирна външна политика, а не обкръжава военно съперници, като непрестанно ги предизвика и по този метод поема риск от война. Ако защитаващата се мощ има военни уреди на територията на своите съдружници, чрез които води войната си, с нападателната си геополитика тя излага на риск освен себе си, само че и своите съюзници.
Летище „ Рамщайн “ например, бе незаменимо за войната на САЩ в Близкия изток, Африка и Украйна. Така че, когато американците са във война, Германия постоянно е на страната на войната, без значение дали това ѝ харесва или не. Шарл дьо Гол виждаше тази връзка и не искаше никакви уреди на НАТО, т.е. на САЩ, на френска земя. Той смяташе, че една страна би трябвало да може самостоятелно да взема решенията за война или мир.
Германия не е суверенна страна. Това още веднъж стана ясно, когато военният министър на Съединени американски щати Лойд Остин призова в „ Рамщайн “ васалните страни да дадат своя принос за войната в Украйна. И когато САЩ решават дали страна като Германия може да пусне в употреба линия за доставка на сила като Северен поток 2.
Война с дълга история
Историята на украинската война включва и възгледите на американските стратези, съгласно които Украйна е преобладаващата държава зза осъществяване господството на САЩ на евразийския континент. Поради тази причина, съгласно Бжежински – бивш консултант по националната сигурност на президента Картър, в книгата му от 1997 година, озаглавена „ Единствената международна мощ “ (The Only World Power), Украйна би трябвало да бъде превърната във васална страна на Съединените щати.
Независимо че проницателни политици като Джордж Кенан предупреждават срещу превръщането на Украйна в американски боен пост на съветската граница, президентите Клинтън, Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха с разширението на НАТО на изток и въоръжаването на Украйна, макар че в продължение на 20 години Русия предупреждава, че няма да търпи американски войски и ракети на границата с Украйна.
С путча през 2014 година САЩ показаха, че не желаят да вземат под внимание ползите на сигурността на Русия. В Киев се създаде американско марионетно държавно управление, което положи всички старания да интегрира въоръжените сили на Украйна във обединенията на НАТО. Провеждат се съвместни учения и се игнорират настойчивите възражения на съветското държавно управление.
В този подтекст, измамно е изказванието, че всяка страна има право свободно да избира своя съдружник. Никоя страна не би трябвало да изстрелва ракети на границата на ядрена сила без предизвестие, наивно оправдавайки се с информираното съгласие на обединението.
Представете си, в случай че Канада, Мексико или Куба позволен китайски или съветски войски на своя територия, като в същото време позволят създаването на ракетни бази, от които без предупреждение може да се достигне Вашингтон.
От Кубинската ракетна рецесия през 1962 година знаем, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да приемат това и ще рискуват нуклеарна война при най-малкото съмнение. Така стигаме до заключението, че една нападателна суперсила не може да управлява „ защитителен съюз “. Въпреки натрупания опит от последните десетилетия, колко още време ще отнеме на Германия да разбере, че би трябвало да вземе личната си сигурност в свои ръце и да стане самостоятелна от Съединените щати?
Имаше политици, които виждаха заплахата и направиха опит за самостоятелна немска външна политика. Вили Бранд знаеше например, че би трябвало да има мир с Русия и нейните източноевропейски съседи след Втората международна война. Такива политици призоваваха за разоръжаване и сдържане и бяха уверени, че сигурност може да се реализира не един против различен, а единствено дружно. Хелмут Кол договори с Горбачов обединението на Германия и вярваше, че мирът и съдействието с Русия са причина за мира в Европа.
Ханс-Дитрих Геншер също не споделяше визията на американските политици, тъй като се опасяваше от лимитирана нуклеарна война в Европа и по тази причина направи всичко възможно, с цел да забрани ракетите с дребен обхват и стратегическите нуклеарни оръжия на германска и европейска територия. „ Геншеризмът “ се трансформира в мръсна дума във Вашингтон. В отличната си книга „ Национални ползи “ (Nationalе Interessеn), някогашният федерален министър на образованието (1972-1974) и кмет на Хамбург (1981-1988) – политикът от ГСДП с маджарски корени Клаус декор Дохани, наскоро разкри сметките на някои американски стратези, че в Европа може да бъде водена лимитирана нуклеарна война.
Как да се спре напредък ът
В момента няма индикации за провеждане на външна политика, която да поставя ползите на Германия преди всичко. „ Светофарните “ лидери Шолц, Барбок, Хабек и Линднер са правилни васали на Америка. Шолц се застъпва за ново въоръжаване и се гордее, че може да доставя оръжия на Украйна. Той се държи по този начин, като че ли в никакъв случай не е чувал за Оstpolitik и политиката на разведряване на Вили Бранд. Разбирането на „ Свободните демократи “ за външната политика е доминирано от оръжейния лобист Стрек-Цимерман, който ежедневно призовава за нови оръжия за Украйна.
„ Зелените “ пък се превърнаха от спокойно придвижване в най-крайна военна партия в немския Бундестаг. Изявлението на Аналена Бербок, че „ би трябвало да унищожим Русия “, може да се назова фашистко. Като някогашен чиновник на американския финансов колос BlackRock, президентът на християндемократите Фредерик Мерц е предан атлантик, настояващ доставки на повече оръжия [за Украйна] и даже затварянето на „ Северен поток-1 “.
Европа би трябвало да се отдели от Съединените щати и да играе ролята на медиатор сред съперничещите си международни сили. Заедно, Германия и Франция имат капацитета да разработят самостоятелна европейска външна политика и политика за сигурност.
Крайно време е да се започне. Защото когато войната ескалира, не постоянно може да се разчита на разума на избрани военни, за да се предотврати нуклеарен международен спор. Като да вземем за пример съветският военноморски офицер Архипов, който предотврати изстрелването на нуклеарни торпеда по време на Кубинската рецесия, или съветският полковник Петров, който през 1983 г. предотвратява евентуална нуклеарна война, откакто приема, че предизвестието за ракетно нахлуване от страна на Съединени американски щати е подправено и не извършва предписанията за ответна реакция.
Време е да спрем да оставяме мирната самодейност единствено на турския президент Ердоган. Това е в полза на оцеляването на европейците. Дори в случай че Съединени американски щати, по лично самопризнание, не желаят преустановяване на огъня и неотдавнашен завършек на войната в Украйна.
Основателят на музикалната група Pink Floyd Роджър Уотърс е прав, когато отбелязва, че към момента може да се реализира мир въз основа на Минските съглашения. От друга страна, когато САЩ твърдят, че целят подкопаване на Русия, с цел да не можела да стартира още веднъж сходна война, това е цинично. Колко още украинци и руснаци трябва да умрат, преди САЩ да се приближат по-близо до своята геополитическа цел: значително намаляване на Русия?
Сега Европа има най-високите цени на силата. Европейските индустриални компании са в развой на пренасяне в Съединени американски щати и основаване на нови клонове. Огромните поръчки на американската военна промишленост и големите печалби от вредната за околната среда американска фракинг промишленост пределно ясно демонстрират кой печели от тази война и от санкциите.
При тази обстановка даже неопитните във външните работи политици би трябвало да схванат, че Европа няма друг начин за самоутвърждаване. Първата стъпка е да се упорства за преустановяване на огъня, да се договори кротичък проект и да се пусне в експлоатация „ Северен поток 2 “.
Продължаването на сегашната политика, въпреки това, води до обедняване на огромни пластове от популацията, унищожава цели браншове на немската промишленост и излага Германия на заплаха от въвличане в нуклеарна война.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ