Повече от половината българи биха участвали в клинично проучване, сочи

...
Повече от половината българи биха участвали в клинично проучване, сочи
Коментари Харесай

Повече от половината българи са склонни да участват в клинични проучвания

Повече от половината българи биха взели участие в клинично изследване, сочи социологическо  проучване, направено от ARC Rynek и Opinia през декември 2021 година по поръчка на интернационалната платформа за клинични изследвания Pratia.

 

63% от сънародниците ни декларират, че са срещали израза „ клинични изследвания “,  а 7 от 10 респонденти (69%), които са чували за клинични изследвания, правят оценка знанията си като най-малко на приблизително равнище, до момента в който 31% ги разказват като ниски или доста ниски. Над половината (55%) от тези, които са чували за клинични изследвания имат положителна настройка,  39% – неутрална и единствено 6% - отрицателна. Отношението към клиничните изследвания в множеството случаи се образува на база информация от обичайните медии, медицински експерти и непрофесионални отзиви.  7 от 10 българи (71%) от тези, които в миналото са попадали на термина „ клинични проучвани “, имат вяра, че те дават вяра за надзор на положения, които сега са нелечими. 7% от българите декларират, че са взели участие в клинични изследвания.

 

Повече от половината респонденти (52%) биха взели участие в клинично изследване, в случай че могат и би трябвало да го създадат. Процентът на към този момент участвалите в клинични изследвания, които е по-вероятно да го създадат още веднъж, е даже по-висок – цели 68%.  

Най-често посоченият претекст за присъединяване в клинични изследвания (63%) е шансът за изцеление на заболяване, за което другите способи на лекуване са били несполучливи. Следващи по значимост са достъпът до новаторски способи на лекуване (39%) и улесненият свободен достъп до здравни грижи (30%). Една пета пък се доверяват на позитивното мнение на други хора за изследваното лекарство.  

„ Стремежът на Pratia е да даде улеснен свободен достъп до новаторски лечения на всеки български пациент, без значение в коя точка на страната се намира. Виждаме, че равнището на осведоменост за клиничните изследвания към момента не е задоволително високо, а от край време в обществото битуват градски митове и легенди по тематиката. Нашата цел е да ги развенчаем, като дружно с медиите и лекарите предоставяме надеждни обстоятелства за клиничните изследвания. Само по този начин ще осигурим на пациентите взимане на рационални решения за възстановяване на здравословното им положение, основани на достоверни източници на информация. “, споделя доктор Мартин Костурски, изпълнителен шеф на Pratia Bulgaria.

Преди да вземат решение, искащите да вземат участие в клиничните изследвания биха се съветвали първо с персоналния си доктор (56%) и/или със експерт (55%). По-малък дял биха потърсили информация в уеб страници на здравна тема (23%) или на клиничните изследвания (22%). Едва 17% от респондентите биха разискали решението си със своя сътрудник, а единствено 10% - с родителите си. 

Основните бариери при присъединяване в клинични изследвания са терзания по отношение на нежелания резултат от дадена терапия (56%) и от непозната терапия (38%). За 14% спънка е нуждата да се посещават проучвателен центрове.

“Безопасността на пациентите постоянно е преди всичко, когато става дума за клинични изследвания. Има доста прецизни процедури, които следваме всеки ден и преди да бъде стартирано едно клинично пручване, то би трябвало да бъде утвърдено от регулатори, които наблюдават за сигурността на пациентите, успеваемостта на лекуването и всички етични аспекти. Здравето на пациентите се изследва регулярно. Лекарите предлагат присъединяване в клинични изследвания единствено в случай че това е най-хубавата опция за пациента. “, споделя доктор Мирослав Стоянов, шеф на поделение „ Кардиология “ към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова “.  

За сънародниците ни главният източник на знание за новаторски лечебни способи и клиничните изследвания са персоналните лекари и медицинските експертите, следвани от уебсайтовете на здравна тема и на клинични изследвания. След тях е подреждат блоговете, онлайн форумите, обществените медии, приятелите, фармацевтите и книгите. 

" Данните от извършеното проучване демонстрират едно отлично равнище на базова информираност измежду българите за същността на клиничните изследвания. Това значи, че благодарение на медиите и медицинските експерти, които са първият избор на хората, когато се отнася до потребността от информация, от ден на ден пациенти ще познават опциите на клиничните изследвания и ще имат приближен източник на информация в помощ на взимане на осведомено решение за най-подходящата здравна грижа за тях. ", добавя Михаела Кокенска, управител Клинични интервенции в Pratia Bulgaria.     

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР