Раденко Велинов, който преобразява стара пречиствателна станция в център за изкуства
Повече от 10 години Раденко Велинов живее в Америка и Шотландия. По специалност е дърводелец. Работил за най-хубавите майстори и дизайнери на мебели в Европа и Съединените американски щати. През 2020 година се завръща вкъщи.
Снимка: bTV
„ Роден съм и съм израснал в село Смилян и това селце е моето място и моето кътче в Родопа планина. Исках и тук нещата да се трансформират, и тук да се подобрят колкото ни е по силите. Ако всеки замине за чужбина, какво остава тук – единствено нашите възрастни родители – баби и дядовци “, споделя Раденко.
Снимка: bTV
В смолянското село е добре развъртян кулинарният туризъм. Смилян се слави с отличния усет на фасула и печените картофи. Освен обичайна родопска кухня, тук съвсем всяко семейство в предишното е отгледало по един майстор. Раденко се завръща в България, с цел да помогне на селото да запази традициите и да възпламени любознанието на младежите към тънкостите на занаятите от предишното. Така една изоставена пречиствателна станция е на път да се преобрази в арт център.
Снимка: bTV
„ Вдъхновението за тази концепция отново пристигна от Шотландия и опцията да следя дърводелци и най-различни креативен хора в разнообразни области и занаяти, и изкуства. Те са толкоз проведени и задружни. Със предпочитание да споделят и образоват и други. Искаше ми се това нещо да го видя и тук. Да дава опция тук на деца с готовност, да навляза в занаята. Да се улавят тези креативен пориви и да се предизвикват. Не чакам да се трансформира в нещо кой знае какво, само че да се промени малко мисленето и визията на хората за такива неща. Да са по-отворени “, сподели още Раденко.
Снимка: bTV
Селото притегля душата на създатели от разнообразни страни. В покрайнината живеят художници, писатели, музиканти и учители. Идеята на Раденко доближава до швейцареца Симон Роде и великобританеца Джон Паркър. Предлагат да оказват помощ непринудено.
Снимка: Евгений Милов
„ Преместих се тук, тъй като се пренаситих с Лондон. Във Англия някак си се задушавах от този непрекъснат блян на хората да вършат доста пари, с цел да живеят добре. Не бих споделил, че животът ми там беше прекрасен. Открих България и се реалокирах тук през 2014 година Тук качеството на живот е доста по-добро. Много е красиво. Много по-евтино е, хората са доста по-добри, споделям, го макар, че съм и се усещам британец “, споделя Джон.
Снимка: bTV
Той е художник. Родопите са вдъхновението му за портрети и пейзажи. Когато арт центърът бъде подготвен, той ще въодушевява децата да рисуват.
„ Това ще бъде положително място за младежите - да дойдат и да получат ентусиазъм и кураж. Мисля, че Раденко е верният човек да осъществя тази чудесна концепция. Радвам се, че съм част от това, тъй като той е доста същински. Тази концепция ще помогне за положителното бъдеще на селото. Виждам много хора, които вършат благотворителни неща. Казват, че всичко е за локалните, само че в действителност дано бъдем почтени - от време на време си проличава, че в действителност всичко, което правиш - е за себе си. При Роди не е по този начин. Той в действителност го прави за хората. Чудесно е, че тази постройка ще получи късмет за втори живот “, споделя още английският художник.
Снимка: bTV
Джон оказва помощ с ремонта на покрива, а Симон с преобразяването на етажите. Пространството към този момент се е трансформирало в дом за изкуството на швейцареца. Той създава дървени лампи.
„ Всяка една лампа е правена тук. Понякога поставям силуети, пейзажи - да вземем за пример имам една с Пампорово. Можеш да стартираш с доста малко пари, а по-късно да започнеш да продаваш в Европа “, споделя Симон.
Снимка: Евгений Милов
Въпреки че е добре посрещнат и признат в България, първото усещане на Симон от нашата страна не е изключително положително.
Снимка: bTV
„ Първото ми усещане за България, когато пристигнах тук - не беше изключително положително, имаше толкоз доста изоставени здания. Празни… В Швейцария не са толкоз доста, като тук. Винаги се намира някой, който да съживи някоя постройка. Не ме разбирайте неправилно, не ми се желае България да става като Швейцария, това би било извънредно, даже. Но може би да е нещо приблизително сред двете – повече организация като в Швейцария и повече чувства и преживявания, които намирам тук в България “, счита Симон.
Снимка: Евгений Милов
Освен дърводелство и изобразяване, в арт центъра ще има и други занаяти, свързани с текстил, метал и грънчарство. Най-малкият асистент на Раденко е неговият наследник, който към този момент учи занаята на татко си.
“За страдание старите майстори си отиват, няма на кого да оставят принадлежности, познания, умелост и това е доста тежко и тъжно за тях. Има хора, които към момента са с възторг и откриват неща, които сме знаели, само че сме се откъснали от тях. Искам да видя последователност и освен при моето дете и другите деца, всички да имат почти идентичен късмет и благоприятни условия. Поне да видят и да опитат, а към този момент дали ще тръгнат по този път или не… въпросът е, че тук нямат тази опция. Децата нямат условия, няма къде да видят, кой да им покаже “, споделя запалянкото.
Според Раденко има бъдеще в българското село.
„ Виждам го и то точно ще тръгне и ще пристигна от децата, в случай че успеем да ги задържим.
Смилян е едно изключение. Задържат се младежи, има деца и би трябвало да им се обезпечават някакви условия, с цел да остават и да се задържат “, споделя той.
Снимка: bTV
В момента планът се развива единствено благодарението на доброволци и персонални средства. Раденко има вяра, че след година, арт центърът ще отвори порти.
„ Аз не съм идеалист. Нямам фантазии. Имам по-скоро цели, проекти известни. Целта е да позавършим плана, с цел да може да стартира да действа и да се изгода. Толкова доста хора към мен към този момент са приели моята концепция и са ми повярвали, тъй че най-малкото поради тях се коства да се работи малко по малко “, счита Раденко.
Още по тематиката ще намерите в Ladyzone.bg
Снимка: bTV
„ Роден съм и съм израснал в село Смилян и това селце е моето място и моето кътче в Родопа планина. Исках и тук нещата да се трансформират, и тук да се подобрят колкото ни е по силите. Ако всеки замине за чужбина, какво остава тук – единствено нашите възрастни родители – баби и дядовци “, споделя Раденко.
Снимка: bTV
В смолянското село е добре развъртян кулинарният туризъм. Смилян се слави с отличния усет на фасула и печените картофи. Освен обичайна родопска кухня, тук съвсем всяко семейство в предишното е отгледало по един майстор. Раденко се завръща в България, с цел да помогне на селото да запази традициите и да възпламени любознанието на младежите към тънкостите на занаятите от предишното. Така една изоставена пречиствателна станция е на път да се преобрази в арт център.
Снимка: bTV
„ Вдъхновението за тази концепция отново пристигна от Шотландия и опцията да следя дърводелци и най-различни креативен хора в разнообразни области и занаяти, и изкуства. Те са толкоз проведени и задружни. Със предпочитание да споделят и образоват и други. Искаше ми се това нещо да го видя и тук. Да дава опция тук на деца с готовност, да навляза в занаята. Да се улавят тези креативен пориви и да се предизвикват. Не чакам да се трансформира в нещо кой знае какво, само че да се промени малко мисленето и визията на хората за такива неща. Да са по-отворени “, сподели още Раденко.
Снимка: bTV
Селото притегля душата на създатели от разнообразни страни. В покрайнината живеят художници, писатели, музиканти и учители. Идеята на Раденко доближава до швейцареца Симон Роде и великобританеца Джон Паркър. Предлагат да оказват помощ непринудено.
Снимка: Евгений Милов
„ Преместих се тук, тъй като се пренаситих с Лондон. Във Англия някак си се задушавах от този непрекъснат блян на хората да вършат доста пари, с цел да живеят добре. Не бих споделил, че животът ми там беше прекрасен. Открих България и се реалокирах тук през 2014 година Тук качеството на живот е доста по-добро. Много е красиво. Много по-евтино е, хората са доста по-добри, споделям, го макар, че съм и се усещам британец “, споделя Джон.
Снимка: bTV
Той е художник. Родопите са вдъхновението му за портрети и пейзажи. Когато арт центърът бъде подготвен, той ще въодушевява децата да рисуват.
„ Това ще бъде положително място за младежите - да дойдат и да получат ентусиазъм и кураж. Мисля, че Раденко е верният човек да осъществя тази чудесна концепция. Радвам се, че съм част от това, тъй като той е доста същински. Тази концепция ще помогне за положителното бъдеще на селото. Виждам много хора, които вършат благотворителни неща. Казват, че всичко е за локалните, само че в действителност дано бъдем почтени - от време на време си проличава, че в действителност всичко, което правиш - е за себе си. При Роди не е по този начин. Той в действителност го прави за хората. Чудесно е, че тази постройка ще получи късмет за втори живот “, споделя още английският художник.
Снимка: bTV
Джон оказва помощ с ремонта на покрива, а Симон с преобразяването на етажите. Пространството към този момент се е трансформирало в дом за изкуството на швейцареца. Той създава дървени лампи.
„ Всяка една лампа е правена тук. Понякога поставям силуети, пейзажи - да вземем за пример имам една с Пампорово. Можеш да стартираш с доста малко пари, а по-късно да започнеш да продаваш в Европа “, споделя Симон.
Снимка: Евгений Милов
Въпреки че е добре посрещнат и признат в България, първото усещане на Симон от нашата страна не е изключително положително.
Снимка: bTV
„ Първото ми усещане за България, когато пристигнах тук - не беше изключително положително, имаше толкоз доста изоставени здания. Празни… В Швейцария не са толкоз доста, като тук. Винаги се намира някой, който да съживи някоя постройка. Не ме разбирайте неправилно, не ми се желае България да става като Швейцария, това би било извънредно, даже. Но може би да е нещо приблизително сред двете – повече организация като в Швейцария и повече чувства и преживявания, които намирам тук в България “, счита Симон.
Снимка: Евгений Милов
Освен дърводелство и изобразяване, в арт центъра ще има и други занаяти, свързани с текстил, метал и грънчарство. Най-малкият асистент на Раденко е неговият наследник, който към този момент учи занаята на татко си.
“За страдание старите майстори си отиват, няма на кого да оставят принадлежности, познания, умелост и това е доста тежко и тъжно за тях. Има хора, които към момента са с възторг и откриват неща, които сме знаели, само че сме се откъснали от тях. Искам да видя последователност и освен при моето дете и другите деца, всички да имат почти идентичен късмет и благоприятни условия. Поне да видят и да опитат, а към този момент дали ще тръгнат по този път или не… въпросът е, че тук нямат тази опция. Децата нямат условия, няма къде да видят, кой да им покаже “, споделя запалянкото.
Според Раденко има бъдеще в българското село.
„ Виждам го и то точно ще тръгне и ще пристигна от децата, в случай че успеем да ги задържим.
Смилян е едно изключение. Задържат се младежи, има деца и би трябвало да им се обезпечават някакви условия, с цел да остават и да се задържат “, споделя той.
Снимка: bTV
В момента планът се развива единствено благодарението на доброволци и персонални средства. Раденко има вяра, че след година, арт центърът ще отвори порти.
„ Аз не съм идеалист. Нямам фантазии. Имам по-скоро цели, проекти известни. Целта е да позавършим плана, с цел да може да стартира да действа и да се изгода. Толкова доста хора към мен към този момент са приели моята концепция и са ми повярвали, тъй че най-малкото поради тях се коства да се работи малко по малко “, счита Раденко.
Още по тематиката ще намерите в Ladyzone.bg
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ