Който иска много, получава малко. Притча за алчността
Поучителна история за това по какъв начин алчното зло се наказало единствено.
Един търговец пътувал за панаира във Франкфурт и по пътя, на улицата на едно село, изгубил портфейла си, в който имало 800 гулдена. Огромни пари в тези дни. Тогава един кон коствал 40 гулдена. Така че загубата на тези пари, които биха могли да купят 20 коня, била забележителна.
Местен дърводелец вървял по същия този път и намерил цялостен портфейл. Взел го вкъщи. Той не споделил на никого за това, само че го скрил в очакване, че притежателят на изгубения порфтейл може да се появи и ще би трябвало да го върне. Ако не се появи, това е различен въпрос. Но във всеки случай трябвало да изчака…
В идната неделя селският духовник оповестил в черквата, че са изгубени 800 гулдена и в случай че някой ги откри и върне, ще му се изплатят 100 гулдена премия. Честният дърводелец донесъл парите на свещеника.
Той наредил да повикат търговеца. Търговецът дошъл. Взел портфейла си. Преброил парите и дал на дърводелеца не обещаните 100 гулдена, а единствено 5, и направил това с доста обидни думи: „ Ти самичък си си взел 100 гулдена без да ме питаш, защото в портфейла ми имаше 900 гулдена! “.
По подобен нечестен метод алчният магазинер решил да измами и да спести пари.
Дърводелецът, естествено, се възмутил от обвиняването в кражба и декларирал: „ Не съм взел нито един гулден, да не приказваме за стот. Аз съм набожен. “ Свещеникът удостоверил, че дърводелецът в действителност е честен и надълбоко набожен човек, който съблюдава заповедите на Господа и по тази причина няма по какъв начин да вземе тези 100 гулдена.
Но алчният търговец държал на своето.
Те спорили дълго време и тогава свещеникът отвел дърводелеца и търговеца в съда на град Франкфурт. Случаят се обсъждал няколко дни, като станал обект на голям брой полемики измежду локалните поданици. И по този начин в деня, когато съдът трябвало да се произнесе, правосъдната палата била цялостна с хора. Всички се чудели по какъв начин ще свърши този спор.
Съдията първо се обърнал към търговеца: „ Можете ли да се закълнете, че сте изгубили тъкмо 900 гулдена? “
Търговецът, без да мигне окото, поставил ръката си върху Библията и се заклел. Клетвата върху Библията за това сурово време било доста съществено нещо.
Тогава съдията се обърнал към дърводелеца: „ Можете ли да се закълнете, че сте намерили 800 гулдена? “
Честният майстор умерено поставил ръка върху Библията и също се заклел.
След това съдията произнесъл присъдата си: „ Въпросът е явен. Портфейлът, който дърводелецът е намерил, не принадлежи на търговеца, който е загуби 900 гулдена.
Следователно портфейлът и тези 800 гулдена се трансферират на дърводелеца и той може да се разпорежда с парите по свое убеждение. Търговецът би трябвало да продължи да търси своя портфейл, в който е имало 900 гулдена! “
Търговецът трябвало да извърши правосъдната заповед и да остане без нищо. Вместо да бъде лаком, в случай че беше дал 100 гулдена като премия, както беше заречен в началото, той щеше да остане с парите. Както и с честното си име.
Съдебното решение се оказало умно и заслужено, тъй като алчното зло се самонаказало.
Това е остаряла алегория, само че си има създател – писателят и просветител Йоханес Паули.
