Може ли конфликтът между Израел и Хамас да се превърне в по-широка регионална война?
Потенциална интервенция на подкрепяната от Техеран ливанска шиитска милиция Хизбула и несигурността по отношение на ролята, която играе самият Иран, са рискови фактори, които биха могли да тласнат невиждания спор сред Израел и Хамас в по-широка районна война, споделят анализатори. Засега няма индикации за идна атака на Хизбула против Израел, макар възходящото напрежение по границата. Иран, най-малко публично, настоя, че не е забъркан в нападението на палестинската въоръжена група против Израел. А някои прилежащи арабски страни, които се стремят да подобрят връзките си с Израел, виждат късмет да играят ролята на медиатор.
Но обстановката е извънредно нестабилна. Хиляди към този момент са убити и от двете страни, след како Хамас стартира в събота опустошителните си офанзиви против израелски цивилни цели, което провокира солидни израелски ответни удари по гъсто натъпканата Ивица Газа. Но даже когато Израел обмисля сухопътна атака в Газа, той може да се изправи пред призрачен втори фронт на северната си граница против Хизбула, с която влезе във война през 2006 година В сряда двете страни си размениха огън за четвърти ден. По-рано тази седмица Хизбула заяви, че трима нейни членове са били убити при израелски удари в Южен Ливан. „ Дълбоко сме обезпокоени от това, че Хизбула е взела неверно решение и е избрала да отвори втори фронт на този спор “, сподели пред публицисти във Вашингтон почитан чиновник на защитата на Съединени американски щати, поискал анонимност.
" Сдържана реакция "
Засега няма признаци Хизбула, която съгласно анализаторите е по-страховита бойна мощ от палестинския си съдружник Хамас, да стартира лична атака. „ Пожарът не е в полза на Ливан, който минава през тежка политическа и икономическа рецесия “, сподели Хосни Абиди, шеф на основания в Женева Център за изследвания и проучвания на арабския свят и Средиземноморието (CERMAM). „ Да, има риск от разпространяване, само че даже Хизбула има сдържана и внимателна реакция “, сподели той. За Агнес Левалоа, вицепрезидент на Института за средиземноморски близкоизточни проучвания и проучвания (IREMMO), интензивността на Хизбула в Южен Ливан е предизвестие. „ Но не мисля, че е в техен интерес това да ескалира “, сподели тя. Ключови районни сили като Египет и Саудитска Арабия наподобяват по-нетърпеливи спрямо предишното за усмиряване на напрежението и повишение на интернационалния им авторитет с ролята им на медиатори. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, фактическият държател на кралството, който търсеше нормализиране на връзките с Израел, сподели на палестинския президент Махмуд Абас в телефонни диалози, че работи за попречване на " разширение на спора ". Стивън Кук, старши помощник в Съвета за интернационалните връзки, сподели, че е " малко евентуално " да има някакъв тип " междудържавен спор " сред арабска войска и Израел. Но той добави, че има " действителна заплаха " от ескалация сред Хизбула и Израел, което би бил " призрачен сюжет ". „ Това е нещо, за което мисля, че всички би трябвало да бъдат нащрек “, добави той.
Поемане на риска
Най-големият риск може да пристигна от клерикалното управление на Иран, което постоянно е отказвало да признае Израел и го е считало за главен районен зложелател на Ислямската република. Иран от дълго време поддържа Хамас финансово и военно, само че висшият водач аятолах Али Хаменей във вторник отхвърли " слуховете ", че Техеран е забъркан в нападението на Хамас, като в същото време прикани " целия ислямски свят " да поддържа палестинците. Реакцията беше извънредно бърза и безапелационна от Хаменей, който постоянно чака дни, преди да разяснява сходни въпроси. Френският президент Еманюел Макрон във вторник сподели, че счита за " евентуално " Хамас да е получил външна " помощ " в нападението си против Израел, като акцентира, че няма " публична диря " за каквото и да е " директно присъединяване " от Иран.
От своя страна Израел в никакъв случай не е изключвал военни дейности за разстройване на нуклеарната стратегия на Иран и се счита, че стои зад няколко интервенции в Иран през последните години, в това число зад убийството през ноември 2020 година на нуклеарния академик Мохсен Фахризаде. „ Сътрудничеството на Иран с Хамас не е нещо ново, само че не виждам Техеран да поема риска от районен пожар “, сподели Левалоа. За Дени Бошар, консултант по Близкия изток във Френския институт за интернационалните връзки (IFRI), основният въпрос е кой е главният зложелател на Израел в този спор: „ Само Хамас ли е или Иран? “ " Съществува на първо място риск от пожар, в случай че Израел счита - вярно или неправилно - че тази интервенция е била подбудена от Иран ", сподели той.
Коментар на организация Франс прес, преводът е на БГНЕС
Но обстановката е извънредно нестабилна. Хиляди към този момент са убити и от двете страни, след како Хамас стартира в събота опустошителните си офанзиви против израелски цивилни цели, което провокира солидни израелски ответни удари по гъсто натъпканата Ивица Газа. Но даже когато Израел обмисля сухопътна атака в Газа, той може да се изправи пред призрачен втори фронт на северната си граница против Хизбула, с която влезе във война през 2006 година В сряда двете страни си размениха огън за четвърти ден. По-рано тази седмица Хизбула заяви, че трима нейни членове са били убити при израелски удари в Южен Ливан. „ Дълбоко сме обезпокоени от това, че Хизбула е взела неверно решение и е избрала да отвори втори фронт на този спор “, сподели пред публицисти във Вашингтон почитан чиновник на защитата на Съединени американски щати, поискал анонимност.
" Сдържана реакция "
Засега няма признаци Хизбула, която съгласно анализаторите е по-страховита бойна мощ от палестинския си съдружник Хамас, да стартира лична атака. „ Пожарът не е в полза на Ливан, който минава през тежка политическа и икономическа рецесия “, сподели Хосни Абиди, шеф на основания в Женева Център за изследвания и проучвания на арабския свят и Средиземноморието (CERMAM). „ Да, има риск от разпространяване, само че даже Хизбула има сдържана и внимателна реакция “, сподели той. За Агнес Левалоа, вицепрезидент на Института за средиземноморски близкоизточни проучвания и проучвания (IREMMO), интензивността на Хизбула в Южен Ливан е предизвестие. „ Но не мисля, че е в техен интерес това да ескалира “, сподели тя. Ключови районни сили като Египет и Саудитска Арабия наподобяват по-нетърпеливи спрямо предишното за усмиряване на напрежението и повишение на интернационалния им авторитет с ролята им на медиатори. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, фактическият държател на кралството, който търсеше нормализиране на връзките с Израел, сподели на палестинския президент Махмуд Абас в телефонни диалози, че работи за попречване на " разширение на спора ". Стивън Кук, старши помощник в Съвета за интернационалните връзки, сподели, че е " малко евентуално " да има някакъв тип " междудържавен спор " сред арабска войска и Израел. Но той добави, че има " действителна заплаха " от ескалация сред Хизбула и Израел, което би бил " призрачен сюжет ". „ Това е нещо, за което мисля, че всички би трябвало да бъдат нащрек “, добави той.
Поемане на риска
Най-големият риск може да пристигна от клерикалното управление на Иран, което постоянно е отказвало да признае Израел и го е считало за главен районен зложелател на Ислямската република. Иран от дълго време поддържа Хамас финансово и военно, само че висшият водач аятолах Али Хаменей във вторник отхвърли " слуховете ", че Техеран е забъркан в нападението на Хамас, като в същото време прикани " целия ислямски свят " да поддържа палестинците. Реакцията беше извънредно бърза и безапелационна от Хаменей, който постоянно чака дни, преди да разяснява сходни въпроси. Френският президент Еманюел Макрон във вторник сподели, че счита за " евентуално " Хамас да е получил външна " помощ " в нападението си против Израел, като акцентира, че няма " публична диря " за каквото и да е " директно присъединяване " от Иран.
От своя страна Израел в никакъв случай не е изключвал военни дейности за разстройване на нуклеарната стратегия на Иран и се счита, че стои зад няколко интервенции в Иран през последните години, в това число зад убийството през ноември 2020 година на нуклеарния академик Мохсен Фахризаде. „ Сътрудничеството на Иран с Хамас не е нещо ново, само че не виждам Техеран да поема риска от районен пожар “, сподели Левалоа. За Дени Бошар, консултант по Близкия изток във Френския институт за интернационалните връзки (IFRI), основният въпрос е кой е главният зложелател на Израел в този спор: „ Само Хамас ли е или Иран? “ " Съществува на първо място риск от пожар, в случай че Израел счита - вярно или неправилно - че тази интервенция е била подбудена от Иран ", сподели той.
Коментар на организация Франс прес, преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ