Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването поискаха съсловни и фарма организации
Постигане на надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето до 2025 година – с такова обръщение излязоха през днешния ден сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “: Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM). Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите организации предвиждат, че биха могли да влязат в идващото Народно заседание.
Здравеопазването е една от най-важната тематика, по която българските жители биха желали да чуят позициите на партиите, които ще вземат участие в идните парламентарни избори, уточни изпълнителният шеф на на ARPharM Деян Денев. Политическата визия за бъдещото ръководство на българското опазване на здравето ще бъде в центъра и наСъбитието ще бъде За спор по бъдещите политики в 4 предпочитани за здравната система области отправихме покана към партиите, които се чака да образуват състава на идващия парламент.
Българското общество чака смяна във действието на здравната система, означи на днешната конференция на сътрудниците от „ Заедно за повече здраве “, социологът от „ Тренд “, Димитър Ганев. Той напомни, че съгласно изследване на организацията от август м.г. 63% от българите считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от участвалите в изследването проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. Освен това 86% от интервюираните считат, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Страната ни бележи сериозен прогрес в развиването на опазването на здравето в последните 10 години, само че към момента изоставаме от страните в Западна Европа, разяснява ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. Tрябва да приказваме не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и би трябвало да бъде и над партийните ползи, уточни той и цитира разбор, в който се прави съпоставяне с 5-те най-големи страни в Европейски Съюз. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко спрямо жителите на тези страни. Според анализаторите, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето ще са ни нужни 38 години, с цел да догоним междинната дълготрайност на живота в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз (82 години). Страната ни изостава и във връзка с предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, с ъс сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да догони 5-те най-големи страни в Европейски Съюз във връзка с предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести.
Деян Денев добави, че у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
По-ниските равнища на обществените разноски на България за лекарствени артикули са свързани с по-лоши здравни резултати, съобщи ръководителят на БФС проф. Асена Сербезова. Доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия, добави тя
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Нужно е доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България, бе категорчина проф. Сербезова. България съществено изостава от 5-те най-големи страни от Европейски Съюз и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за успеваемост на здравната система. Основните източници на неефективност са з агуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Д-р Маджаров показа и главните политики, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент , съгласно сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
Ускореното развиване на здравната система може да докара до догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години.През идващите 5 години България би трябвало да догони Европейски Съюз във връзка с обществените вложения за здраве и те да се усилят от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева.Нарастването на вложенията в опазване на здравето би трябвало да бъде съпроводено от повишение на тяхната възвращаемост посредством дейно потребление и ускорена цифровизация, измерена посредством усъвършенствани здравни резултати за обществото и засилено икономическо развиване на страната. Нужно е опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.Нужна е държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
Здравеопазването е една от най-важната тематика, по която българските жители биха желали да чуят позициите на партиите, които ще вземат участие в идните парламентарни избори, уточни изпълнителният шеф на на ARPharM Деян Денев. Политическата визия за бъдещото ръководство на българското опазване на здравето ще бъде в центъра и наСъбитието ще бъде За спор по бъдещите политики в 4 предпочитани за здравната система области отправихме покана към партиите, които се чака да образуват състава на идващия парламент.
Българското общество чака смяна във действието на здравната система, означи на днешната конференция на сътрудниците от „ Заедно за повече здраве “, социологът от „ Тренд “, Димитър Ганев. Той напомни, че съгласно изследване на организацията от август м.г. 63% от българите считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от участвалите в изследването проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. Освен това 86% от интервюираните считат, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Страната ни бележи сериозен прогрес в развиването на опазването на здравето в последните 10 години, само че към момента изоставаме от страните в Западна Европа, разяснява ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров. Tрябва да приказваме не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и би трябвало да бъде и над партийните ползи, уточни той и цитира разбор, в който се прави съпоставяне с 5-те най-големи страни в Европейски Съюз. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко спрямо жителите на тези страни. Според анализаторите, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето ще са ни нужни 38 години, с цел да догоним междинната дълготрайност на живота в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз (82 години). Страната ни изостава и във връзка с предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, с ъс сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да догони 5-те най-големи страни в Европейски Съюз във връзка с предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести.
Деян Денев добави, че у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
По-ниските равнища на обществените разноски на България за лекарствени артикули са свързани с по-лоши здравни резултати, съобщи ръководителят на БФС проф. Асена Сербезова. Доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия, добави тя
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Нужно е доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България, бе категорчина проф. Сербезова. България съществено изостава от 5-те най-големи страни от Европейски Съюз и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за успеваемост на здравната система. Основните източници на неефективност са з агуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Д-р Маджаров показа и главните политики, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент , съгласно сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
Ускореното развиване на здравната система може да докара до догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години.През идващите 5 години България би трябвало да догони Европейски Съюз във връзка с обществените вложения за здраве и те да се усилят от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева.Нарастването на вложенията в опазване на здравето би трябвало да бъде съпроводено от повишение на тяхната възвращаемост посредством дейно потребление и ускорена цифровизация, измерена посредством усъвършенствани здравни резултати за обществото и засилено икономическо развиване на страната. Нужно е опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.Нужна е държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ