Постъпките на футболистите често поставят началото на модни тенденции. Къде

Постъпките на футболистите постоянно слагат началото на фешън трендове. Къде поради известността на играчите, къде поради шантавите им хрумки за облекло или прическа, само че въздействието на спортистите в тази тенденция въобще не трябва да бъде подценявано. Особено на Острова, където и таблоидите бързат да разпространят всяка измислица във външния тип на някого. Дори на терена в професионалната им среда футболистите могат да бъдат задоволително изобретателни.

Помним по какъв начин през 90-те години на предишния век нападателят на Ливърпул Роби Фаулър стартира да поставя лепенка на носа си, която след това много от сътрудниците му използваха. Или диадемата на Дейвид Бекъм, която той носеше гордо към 2000 година. А прическата на Феномена Роналдо от Мондиала в Република Корея и Япония през 2002? Няма да загатваме татуировките, които са цяло изкуство, изключително в случай че решите да изследвате какво има нарисувано на тялото на Златан Ибрахимович да вземем за пример. Доста от описаните " дизайнерски " решения в действителност се дължат на желанието на играчите да наподобяват по-добре, да привлекат внимание или, казано по-простичко, да се създадат на забавни.

Напоследък се появи обаче една нова наклонност, която на пръв взор наподобява като следващия метод да попаднеш в очите на хората, само че в действителност има и по-нормално, даже здравно пояснение. Забелязали ли сте, че много от футболистите играят с дупки в чорапите си? Някои режат по една огромна дупка в двата чорапа на прасеца, други вършат по няколко по-ситни дупчици – най-често в кръга форма. Кайл Уокър от Манчестър Сити е най-явният образец за този метод, който може би нервира класическите почитатели, които не са привикнали с сходен разпасан жанр. Изглежда необичайно и евентуално за много от хората – и немного красиво.

Защо обаче толкоз доста футболисти го вършат? Оказва се, че е поради стеснение. Преди всеки мач играчите получават нов комплект чорапи, които би трябвало да носят по време на игра. Около 90% от тази част на оборудването е от полиестер. Синтетичната материя не е изключително гъвкава, тъй като чорапите към момента не са се отпуснали и това провокира дискомфорт. В допълнение и запарва. Така че дупките просто разрешават на футболистите да се усещат по-добре на игрището. Твърди се, че по този метод се облекчава напрежението, усъвършенства се кръвообращението, разрешава се на прасците да " дишат " по-спокойно (доста годен мотив за състезатели с отлично развита мускулатура в тази част на тялото като Джак Грийлиш от Манчестър Сити) даже може да предотвратяват крампи и схващания. С две думи – колкото и обикновен за 21 век ход да наподобява, пробиването на дупки или разкъсването на чорапите може и да оказва помощ на футболистите да играят по-добре. Или най-малко – по-спокойно.

" Въпрос на функционалност " – съгласно някогашния британски национал и сегашен ефирен коментатор Джърмейн Джинъс. От здравна позиция обаче няма доказателство за резултата от това необичайно деяние. Да не приказваме, че футболистите разполагат с всевъзможни улеснения за възобновяване преди и след срещите, с цел да се концентрират чак толкоз интензивно в калците си. Няма по какъв начин да изключим изцяло от уравнението суетната страна на нещата. Ясно е, че и този ход, даже подложен в практична от позиция на здравето опаковка, малко или доста още веднъж цели да притегли вниманието на хората. Да забележим какво ни чака в бъдеще. Дано не решат, че и късите панталони им предизвикват дискомфорт.

Автор: Стефан Георгиев





Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,