Гейзерите на Енцелад неочаквано започнали да „пресъхват“
Последното прехвръкване на сондата „ Касини “ край Южния полюс на Енцелад – Сатурновия сателит с топлия подледен океан, ненадейно посочило, че неговите гейзери са отслабнали спрямо 2005 година.
Това са декларирали представители на НАСА на конференцията на Американския геоложки съюз в Сан Франциско.
„ Напълно е допустимо пукнатините, през които водата от гейзерите се движи към повърхността, последователно да стават все по-тесни с натрупването на материал по техните стени. Но въпреки това, остава неразбираемо по какъв начин тези гейзери въобще работят “, споделя Андрю Ингерсъл (Andrew Ingersoll) от Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена (САЩ), представен от Space.com.
Както споделя Ингерсъл, първите следи от гейзери на Енцелад са били открити от „ Касини “ още през 2005 година, когато сондата таман пристигнала в системата на Сатурн. Откритите от нея „ тигрови линии “ на южния полюс на спътника изхвърляли в Космоса огромно количество вода и пясък, образувани, както изяснили планетолозите, напълно неотдавна в топлия и солен океан под ледовете на тази Сатурнова луна.
В началото на тази година „ Касини “ се сближи на съвсем рекордно близко разстояние с Енцелад и прелетя единствено на 40 километра от неговата повърхнина край южния полюс на луната, което му разрешило да се „ гмурне “ във водата, изхвърляна от гейзерите, и да изучи детайлно нейните свойства.
Тези наблюдения, дружно с други относително свежи фотоси, разкрили нещо ненадейно – оказало се, че от 2005 година мощността на гейзерите на Енцелад е спаднала с 30-50%.
Една от аргументите за това, по думите на Ингерсъл, може да бъде, с изключение на „ зарастване “ на тигровите линии, и това, че налягането на водата в подледния океан на Енцелад циклично нараства и спада. Подобни амплитуди би трябвало да са задоволително дълги и мудни, с цел да се държат по сходен метод гейзерите на Енцелад, което е още по-слабо евентуално, в сравнение с струпване на наноси в пукнатините на неговия мразовит щит.
От друга страна, наблюденията, които през 2013 година е провела друга група учени, работещи с „ Касини “, са открили, че силата на изхвърляне на гейзерите на Енцелад зависи от ситуацията на планетата на орбита. Колкото по-далече се намира луната от Сатурн, толкоз по-силно върху нея работят приливните сили, пораждани от гравитационното взаимоотношение с „ властелина на пръстените “, и толкоз повече се разтварят тигровите линии.
Възможно е, както признава Ингерсъл, този механизъм по някакъв метод да е задействан в настоящото „ пресушаване “ на гейзерите. И въпреки всичко, каквато и да е повода за този спад, акцентира ученият, неговото битие никога не значи, че гейзерите на Енцелад ще изчезнат в скоро време.
Докато не разберем аргументите на този спад и самия механизъм на работата на „ тигровите линии “, ще бъде извънредно комплицирано да кажем нещо несъмнено, заключава планетологът.
