Предупредихме три пъти, че Йоловски е мишок с часовников механизъ...
Последният (засега) щрих на министъра като възможна къртица на избрани кръгове в редиците на кабинета и „ Продължаваме промяната “ е неговото минаване в конспиративност и отвод да разяснява обществено свадите, които самичък забърка. Например кой и за какво го заплашва и е изискал защита за фамилията си и за себе си? Защо не е предизвестил за заканите премиера, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, а споделя пред Тошко Йорданов от Има Такъв Народ и Десислава Атанасова от ГЕРБ? За какво милиони е бил притискан и на кои компании е трябвало да ги разпредели?
Още доста въпроси има към Йоловски, само че той се е потопил като съветска подводница край крайбрежията на Украйна и не смее да си покаже носа.
Вчера обаче научаваме, че той е удостоверил пред прокурор от СГП, че в действителност е бил заплашван.
Преди това научихме от Йорданов и Атанасова, че на председателски съвет при ръководителя на Народно събрание Росен Желязков министъра на МЕУ е разкрил за напън върху него от съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков и някогашния министър на електронното ръководство Божидар Божанов. Заплашвани били даже децата му.
Оставяме за миг милиционерския сюжет, с цел да зададем главния въпрос: Кой е Александър Йоловски?
Отговорите сме се пробвали да дадем във Фрог нюз още преди няколко месеца.
На 29.05.2023 година е първата обява със заглавие: „ Съмнителни фрагменти и „ къртици “ – портокал с часовников механизъм в „ Продължаваме промяната “. В нея написа:
„ Александър Йоловски е препоръчан за министър на електронното ръководство. Добре. Вярно, че е приключил политология, само че в Политическа партия считат, че е натрупал 10-годишен опит в планирането, осъществяването, координацията и контрола на действия, свързани с административната промяна и електронното ръководство, както и в региона на стратегическо обмисляне за потребностите на държавната администрация и електронното ръководство. Къде го е натрупал? В администрацията на Бойкоборисовото ръководство, което обществото ни отхвърля като модел и упорства за смяна.
Работил бил по основаването на електронно държавно управление. На това, което по този начин и не се случи повече от 12 години, само че погълна стотици милиони?
Йоловски натрупал опит и в прословутата компания „ Информационно обслужване “. Нали тъкмо тя бе упреквана от не една политическа мощ, че нейни чиновници са забъркани в манипулиране на данните от изборите? Там негов началник е бил не различен, а Ивайло Филипов, дълготраен шеф и кадър, непосредствен до управлението на ГЕРБ. Самият Филипов е подкрепян през днешния ден от хора в Политическа партия, които в записа от съвета настояват, че би трябвало да се освободят от администрацията висши и до равнище междинни фрагменти, които от години са свързани с партийни ползи. Как се съчетават тези неща? Филипов е в управата на „ Информационно обслужване “ от 2012 година до момента.
Йоловски е политолог с занимание осведомителни технологии и прочие от този жанр и по някакъв метод озовал се като зам.-министър на електронното ръководство, когато титуляр бе Божидар Божанов – потвърден специалист.
Ако в Политическа партия имаше сериозен екип от анализатори, наблягам сериозен, те щяха да убедят управлението на партията, че времето на политическа власт, крепяща се на незнанието на жителите е отминало. Днес се търсят отговори и решения в границите на парадигмата, даваща на страната ни благоприятни условия за прекрачване в едно ново време. Трябва да се наредим до сътрудниците си в Европейски Съюз със самочувствие и потвърден капацитет. А с фрагменти като Филипов и Йоловски това няма по какъв начин да стане “.
На 02.06.2023 година следва втора обява: „ Ще доживеем ли някой ден дейно електронно ръководство? “
Ето част от публикацията:
В листата с министри в упования постоянен кабинет – в случай че не се спъне в някаква непредвидена процедура на президента Радев, - името на Александър Йоловски, който да оглави ведомството, отговарящо за електронното ръководство. Това, че Йоловски е по обучение политолог не е най-големият проблем. Съмнения и въпросителни обаче будят топлите му връзки с „ Информационно обслужване “ (ИО) – цитаделата на предходни ръководства – на ГЕРБ и след него – за реализиране на мечтаните изборни резултати. Още повече, че ИО от години се управлява от дълготраен кадър, непосредствен до върха на властта, успяващ гъвкаво да се приспособи към мощните на деня.
Дълбоката прочувствена, професионална, а и господ знае каква още друга взаимозависимост от Информационно обслужване на господин Йоловски в действителност е проблем. Всеки път когато той напуща изпълнителната власт бива „ приютен “ в ИО на разнообразни длъжности, където респективно е „ защитаван “ за по-добри моменти като този.
Поемайки Министерството на електронното ръководство нараства рискът едно от „ най-сериозните “ достижения на господин Йоловски „ доразвиване “ на по този начин нареченото Постановление на Министерски съвет 727, с което се овластява ИО да прави систематичната интеграция и търговия в интерес на избрани държавни ведомства да стане процедура. С думи елементарни, това което се чака от господин Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна организация и да трансферира колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където явно ще се върне откакто завърши с министерската си кариера.
За интервала, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното ръководство - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният размер оповестени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лв., като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното ръководство – 1 647 707,00 лв..
Информационно обслужване " бе главната компания, която пишеше " държавния код " през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са упованията на хора, осведомени със обстановката в бранша. В нейното поле да вземем за пример най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички цифрови услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да чакаме две оставки - на аналоговия министър на електронното ръководство Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, началник на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна активност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но другояче докладите са на правилото „ всичко е наред “, разясняват специалисти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно излишно и ненужно, съгласно мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче излиза наяве, че по време на вота то е работило на 50%.... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви наказания за вложените 7 милиона? “
За подозренията към Йоловски пишат и други медии. Въпреки това той е назначен за министър.
На 04.07.2023 година във Фрог нюз е оповестен поредна публикация, в която воин е Йоловски: „ Тъмни подозрения: Сянката на някогашен министър, ударен по ”Магнитски ” и масонски ползи над ”Информационно обслужване ”?
Ето част от информацията в нея: „ Въпреки упоритите подозрения към Александър Йоловски той бе назначен за министър на електронното ръководство в кабинета „ Данков-Габриел “. Не му попречи даже фактът, че е приключил политология. Нито упоритите клюки, че е човек на Владислав Горанов, някогашния финансов министър, озовал се в листата на глобени по американския закон „ Магнитски “ и упоменат от предприемача Васил Божков, че посредством него е предал за Борисов 67 млн лв. като такса „ успокоение “.
И като стана дума за „ Информационно обслужване “ – там към този момент десетина години се разпорежда Ивайло Филипов - дълготраен шеф и кадър, непосредствен до управлението на ГЕРБ. И забележете: назначен от Владислав Горанов, настояват източници от компанията. А дали не са „ братя “ в една и съща масонска ложа? Какви други ползи ги свързват? Има ли към момента въздействие върху управлението на „ Информационно обслужване “ Горанов? В какво се показва то? “
Десетки хиляди гости са прочели тези текстове. Те обаче не са създали усещане, нито са провокирали някакво подозрение у сформиращите кабинета „ Денков “ – Йоловски стана министър. „ Портокалът с часовников механизъм “ бе зареден и избухна на 27.10.2023 година – 48 часа преди изборите. Организаторите на този атентат в жанр Хамас, си свършиха работата. Йоловски наподобява като съизвършител във въпросното терористично мероприятие.
Какво е присъединяване на Москва в тази обстановка? Знам, че ще наскачат нормалните „ възмутени “, само че доказателства и причини има премного.
Москва работи интензивно за подкопаване на доверието в демокрациите по света. Това твърди отчет на разузнаването на Съединени американски щати, представен от рускоезичното бюро на Гласът на Америка(VOA).
Според медията Съединени американски щати са разгласили оценки на американското разузнаване, които демонстрират, че Русия употребява шпиони, обществени медии и съветски държавни медии, с цел да подкопае публичното доверие в демократичните избори по света.
На 19.09.2022 година още веднъж във Фрог нюз е оповестена информация от дипломатически източници в Москва, че скришен отчет на Кремъл „ чертае усилването на кибервойната против НАТО и Евросъюза “. За съществуването на подобен отчет гласят информации на разследващите служби на Англия, Съединени американски щати, Франция и други страни. В един от разделите е отделено особено място на България. Тя попада в дилемите, предоставени на разнуването на Генералния щаб на Руската войска (ГРУ) и съответно на 1-о ръководство, настоящо в Европа; 5-о оперативно управление; 7-о - службата за информация и анализ; 8-о - диверсионната работа и 12-о ръководство - концентрирано напълно за водене на осведомителна война.
В интервенцията вземат участие и подразделения на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). В частност това са: Оперативни отдели; Отдел за разбор и информация; Отдел за икономическо разузнаване.
Специално е очебийно: „ Преизборната акция в разнообразни страни е значим терен, на който ще се разпрострат съветските хибридни офанзиви. В това число и изборите в България. “
Дали някой се съмнява, че чиновниците на съветските секрети служби не са създали всичко допустимо да изпълнят повелята на Кремъл и Путин?
Може да се приказва по елементи, само че това е предмет на различен разбор. Достатъчно ясно е обаче, че изборния развой е във фокуса на Москва. Нейните служби с съображение разчитат да вземем за пример на обединенията, издигнали кандидатурата на Григорова. Това са: Коалиция " Българска социалистическа партия за България ", " ЛЕВИЦАТА! ", Политическа партия " Изправи се, България " и Политическа партия " Движение 21 " ; " Неутрална България ", Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Партия на българските комунисти, " Нова мощ " и " Русофили за възобновление на отечеството " ; Политическа партия " Българската левица ", Политическа партия " Обединена социалдемокрация ", " Движение за обществен хуманизъм " и " Атака ".
До момента са известни две секции в столицата, където се оказва, че за претендента на „ ПП-ДБ “ Васил Терзиев няма пуснат нито един глас. Общо мистериозно изчезват към 320 гласа, които се оказват при различен претендент. Това е известно, а какъв брой още сходни мистерии няма да узнаем? Как е станало това?
Къде е министър Александър Йоловски в тази скица, единствено можем да гадаем. Фактът, че се крие от горещите въпроси, засягащи директно националната сигурност на страната, създава нови, още по-сериозни подозрения за неговата роля в провокираната обстановка.
Съвсем скоро ще бъде осветена и ролята в грандиозния скандал на шефа на ДАНС Пламен Тончев, на неговия заместител Деньо Денев, на ЦИК и избран политико-мафиотски кръг. За някои от тях ще лъснат зависимостите им от политически субекти в България, а посредством тях и от Москва.
Огнян Стефанов
Още доста въпроси има към Йоловски, само че той се е потопил като съветска подводница край крайбрежията на Украйна и не смее да си покаже носа.
Вчера обаче научаваме, че той е удостоверил пред прокурор от СГП, че в действителност е бил заплашван.
Преди това научихме от Йорданов и Атанасова, че на председателски съвет при ръководителя на Народно събрание Росен Желязков министъра на МЕУ е разкрил за напън върху него от съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков и някогашния министър на електронното ръководство Божидар Божанов. Заплашвани били даже децата му.
Оставяме за миг милиционерския сюжет, с цел да зададем главния въпрос: Кой е Александър Йоловски?
Отговорите сме се пробвали да дадем във Фрог нюз още преди няколко месеца.
На 29.05.2023 година е първата обява със заглавие: „ Съмнителни фрагменти и „ къртици “ – портокал с часовников механизъм в „ Продължаваме промяната “. В нея написа:
„ Александър Йоловски е препоръчан за министър на електронното ръководство. Добре. Вярно, че е приключил политология, само че в Политическа партия считат, че е натрупал 10-годишен опит в планирането, осъществяването, координацията и контрола на действия, свързани с административната промяна и електронното ръководство, както и в региона на стратегическо обмисляне за потребностите на държавната администрация и електронното ръководство. Къде го е натрупал? В администрацията на Бойкоборисовото ръководство, което обществото ни отхвърля като модел и упорства за смяна.
Работил бил по основаването на електронно държавно управление. На това, което по този начин и не се случи повече от 12 години, само че погълна стотици милиони?
Йоловски натрупал опит и в прословутата компания „ Информационно обслужване “. Нали тъкмо тя бе упреквана от не една политическа мощ, че нейни чиновници са забъркани в манипулиране на данните от изборите? Там негов началник е бил не различен, а Ивайло Филипов, дълготраен шеф и кадър, непосредствен до управлението на ГЕРБ. Самият Филипов е подкрепян през днешния ден от хора в Политическа партия, които в записа от съвета настояват, че би трябвало да се освободят от администрацията висши и до равнище междинни фрагменти, които от години са свързани с партийни ползи. Как се съчетават тези неща? Филипов е в управата на „ Информационно обслужване “ от 2012 година до момента.
Йоловски е политолог с занимание осведомителни технологии и прочие от този жанр и по някакъв метод озовал се като зам.-министър на електронното ръководство, когато титуляр бе Божидар Божанов – потвърден специалист.
Ако в Политическа партия имаше сериозен екип от анализатори, наблягам сериозен, те щяха да убедят управлението на партията, че времето на политическа власт, крепяща се на незнанието на жителите е отминало. Днес се търсят отговори и решения в границите на парадигмата, даваща на страната ни благоприятни условия за прекрачване в едно ново време. Трябва да се наредим до сътрудниците си в Европейски Съюз със самочувствие и потвърден капацитет. А с фрагменти като Филипов и Йоловски това няма по какъв начин да стане “.
На 02.06.2023 година следва втора обява: „ Ще доживеем ли някой ден дейно електронно ръководство? “
Ето част от публикацията:
В листата с министри в упования постоянен кабинет – в случай че не се спъне в някаква непредвидена процедура на президента Радев, - името на Александър Йоловски, който да оглави ведомството, отговарящо за електронното ръководство. Това, че Йоловски е по обучение политолог не е най-големият проблем. Съмнения и въпросителни обаче будят топлите му връзки с „ Информационно обслужване “ (ИО) – цитаделата на предходни ръководства – на ГЕРБ и след него – за реализиране на мечтаните изборни резултати. Още повече, че ИО от години се управлява от дълготраен кадър, непосредствен до върха на властта, успяващ гъвкаво да се приспособи към мощните на деня.
Дълбоката прочувствена, професионална, а и господ знае каква още друга взаимозависимост от Информационно обслужване на господин Йоловски в действителност е проблем. Всеки път когато той напуща изпълнителната власт бива „ приютен “ в ИО на разнообразни длъжности, където респективно е „ защитаван “ за по-добри моменти като този.
Поемайки Министерството на електронното ръководство нараства рискът едно от „ най-сериозните “ достижения на господин Йоловски „ доразвиване “ на по този начин нареченото Постановление на Министерски съвет 727, с което се овластява ИО да прави систематичната интеграция и търговия в интерес на избрани държавни ведомства да стане процедура. С думи елементарни, това което се чака от господин Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна организация и да трансферира колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където явно ще се върне откакто завърши с министерската си кариера.
За интервала, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното ръководство - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният размер оповестени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лв., като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното ръководство – 1 647 707,00 лв..
Информационно обслужване " бе главната компания, която пишеше " държавния код " през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са упованията на хора, осведомени със обстановката в бранша. В нейното поле да вземем за пример най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички цифрови услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да чакаме две оставки - на аналоговия министър на електронното ръководство Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, началник на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна активност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но другояче докладите са на правилото „ всичко е наред “, разясняват специалисти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно излишно и ненужно, съгласно мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче излиза наяве, че по време на вота то е работило на 50%.... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви наказания за вложените 7 милиона? “
За подозренията към Йоловски пишат и други медии. Въпреки това той е назначен за министър.
На 04.07.2023 година във Фрог нюз е оповестен поредна публикация, в която воин е Йоловски: „ Тъмни подозрения: Сянката на някогашен министър, ударен по ”Магнитски ” и масонски ползи над ”Информационно обслужване ”?
Ето част от информацията в нея: „ Въпреки упоритите подозрения към Александър Йоловски той бе назначен за министър на електронното ръководство в кабинета „ Данков-Габриел “. Не му попречи даже фактът, че е приключил политология. Нито упоритите клюки, че е човек на Владислав Горанов, някогашния финансов министър, озовал се в листата на глобени по американския закон „ Магнитски “ и упоменат от предприемача Васил Божков, че посредством него е предал за Борисов 67 млн лв. като такса „ успокоение “.
И като стана дума за „ Информационно обслужване “ – там към този момент десетина години се разпорежда Ивайло Филипов - дълготраен шеф и кадър, непосредствен до управлението на ГЕРБ. И забележете: назначен от Владислав Горанов, настояват източници от компанията. А дали не са „ братя “ в една и съща масонска ложа? Какви други ползи ги свързват? Има ли към момента въздействие върху управлението на „ Информационно обслужване “ Горанов? В какво се показва то? “
Десетки хиляди гости са прочели тези текстове. Те обаче не са създали усещане, нито са провокирали някакво подозрение у сформиращите кабинета „ Денков “ – Йоловски стана министър. „ Портокалът с часовников механизъм “ бе зареден и избухна на 27.10.2023 година – 48 часа преди изборите. Организаторите на този атентат в жанр Хамас, си свършиха работата. Йоловски наподобява като съизвършител във въпросното терористично мероприятие.
Какво е присъединяване на Москва в тази обстановка? Знам, че ще наскачат нормалните „ възмутени “, само че доказателства и причини има премного.
Москва работи интензивно за подкопаване на доверието в демокрациите по света. Това твърди отчет на разузнаването на Съединени американски щати, представен от рускоезичното бюро на Гласът на Америка(VOA).
Според медията Съединени американски щати са разгласили оценки на американското разузнаване, които демонстрират, че Русия употребява шпиони, обществени медии и съветски държавни медии, с цел да подкопае публичното доверие в демократичните избори по света.
На 19.09.2022 година още веднъж във Фрог нюз е оповестена информация от дипломатически източници в Москва, че скришен отчет на Кремъл „ чертае усилването на кибервойната против НАТО и Евросъюза “. За съществуването на подобен отчет гласят информации на разследващите служби на Англия, Съединени американски щати, Франция и други страни. В един от разделите е отделено особено място на България. Тя попада в дилемите, предоставени на разнуването на Генералния щаб на Руската войска (ГРУ) и съответно на 1-о ръководство, настоящо в Европа; 5-о оперативно управление; 7-о - службата за информация и анализ; 8-о - диверсионната работа и 12-о ръководство - концентрирано напълно за водене на осведомителна война.
В интервенцията вземат участие и подразделения на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). В частност това са: Оперативни отдели; Отдел за разбор и информация; Отдел за икономическо разузнаване.
Специално е очебийно: „ Преизборната акция в разнообразни страни е значим терен, на който ще се разпрострат съветските хибридни офанзиви. В това число и изборите в България. “
Дали някой се съмнява, че чиновниците на съветските секрети служби не са създали всичко допустимо да изпълнят повелята на Кремъл и Путин?
Може да се приказва по елементи, само че това е предмет на различен разбор. Достатъчно ясно е обаче, че изборния развой е във фокуса на Москва. Нейните служби с съображение разчитат да вземем за пример на обединенията, издигнали кандидатурата на Григорова. Това са: Коалиция " Българска социалистическа партия за България ", " ЛЕВИЦАТА! ", Политическа партия " Изправи се, България " и Политическа партия " Движение 21 " ; " Неутрална България ", Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Партия на българските комунисти, " Нова мощ " и " Русофили за възобновление на отечеството " ; Политическа партия " Българската левица ", Политическа партия " Обединена социалдемокрация ", " Движение за обществен хуманизъм " и " Атака ".
До момента са известни две секции в столицата, където се оказва, че за претендента на „ ПП-ДБ “ Васил Терзиев няма пуснат нито един глас. Общо мистериозно изчезват към 320 гласа, които се оказват при различен претендент. Това е известно, а какъв брой още сходни мистерии няма да узнаем? Как е станало това?
Къде е министър Александър Йоловски в тази скица, единствено можем да гадаем. Фактът, че се крие от горещите въпроси, засягащи директно националната сигурност на страната, създава нови, още по-сериозни подозрения за неговата роля в провокираната обстановка.
Съвсем скоро ще бъде осветена и ролята в грандиозния скандал на шефа на ДАНС Пламен Тончев, на неговия заместител Деньо Денев, на ЦИК и избран политико-мафиотски кръг. За някои от тях ще лъснат зависимостите им от политически субекти в България, а посредством тях и от Москва.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ