130 години от рождението на Цар Борис III: Неразказваните спомени на сина Симеон II
" Последният ми спомен за Цар Борис беше от Петдесетница, 1943 година, когато го придружихме на богослужението в " Св. Александър Невски " и по-късно към този момент, естествено, доста тягостните и тежки моменти с неговото заравяне. Още по-страшно за мен като дете, беше моментът, в който откакто бяха пренесени останките му от Рилския манастир във Врана през 1946 година. Тогава адютантът му подреди да се отвори ковчегът ", разказва Симеон Сакскобургготски. Какво дефинира като светотатство по отношение на татко си, само че и какви анекдоти и неразказани истории сподели на тържествения обред по случай 130-годишнината от рождението на Цар Борис III?
Симеон Сакскобургготски бе почетен посетител на тържествената гала по случай 130 години от рождението на Цар Борис III, с която Военна академия " Г. С. Раковски " означи годишнината от рождението на своя може би най-знатен ученик. Събитието се състоя в " Царските зали " на Академията, където се е помещавал и кабинетът на висшия главнокомандващ на Българската войска, в който е приемал висши свои посетители.
Цар Борис III - Обединител се възкачва на престола едвам 24 годишен и след абдикацията на татко си цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 година Последният български цар - Цар Борис III е отпред на българската страна в извънредно смутни времена на напрегната външнополитическа конюнктура, вътрешнополитически битки, протести и атентати.
" Фокус " ви показва неразказаните мемоари на сина Симеон Сакскобургготски за бащата - държавникът Цар Борис III - Обединител
" Първо ще кажа, че с доста дребни изключения съм го виждал в цивилно облекло, като екскурзиант или алпинист. Винаги си беше в униформа. Връщайки се от София във " Врана ", в моментите, когато идваше да види децата, сестра ми и мен, и както споделих, постоянно в униформа. Помня го, естествено, и на някакви по-официални моменти. Дори един път като дете, не знам за какво, флотската униформа доста ме впечатли, тъй като не съм го виждал всеки ден. Друг миг, несъмнено, беше формалната част, когато присъствахме и гледахме от двореца от време на време и Богоявленския церемониал и несъмнено, Гергьовския, всички събития с нашата армия. Царят също имаше бит да ни води по всякакви екскурзии и излети, най-много в планините, показвайки си своята огромна обич да кажем към природата, към хубостта на България, която постоянно дебело наблягаше. Но също още тогава, напълно в ранните ми години, той говореше за историята. Историята, която е за мен е бих споделил освен обичана просвета, само че нещо, с което се преценявам и смятам за належащо.
Това е, което построява самочувствието на самото наше общество, само че също и нещо, с което може да е поука, с цел да не повтаряме едни и същи неточности. И за жалост, постоянно се вижда, че няма задоволително хора, които точно да се придържат към историята.
Дали това се харесва, дали човек е съпричастен с това минало е напълно друго и персонално, само че не може и не трябва да се пробва да се заличава и да се заличава нещо, което в действителност ни свързва всички. В този ред на мисли, също бих споделил, че рушенето на монументи е нещо, което не е добър симптом, първо. И второ, в случай че всеки режим или да го назовем политическа система тръгне да разрушава предходната, нямаше да я има нито Триумфалната арка, нито пирамиди, нито друго. Това мисля, че е нещо, с което би трябвало да се съобразяваме ние, тъй като се гордеем всички с няма да кажа единствено славното минало на нашата армия, само че изобщо с историята. Цар Борис го потвърди и това ми е останало, несъмнено, в съвестта – България е над всичко, на първо място.
Последният ми спомен за цар Борис беше Петдесетница, 1943 година, когато го придружихме на богослужението в " Св. Александър Невски " и по-късно към този момент, естествено, доста тягостните и тежки моменти с неговото заравяне. Още по-страшно за мен като дете беше моментът, в който откакто бяха пренесени останките му от Рилския манастир във Врана през 1946 година, тогава адютантът му подреди да се отвори ковчегът. И няма да го не помни, тъй като като си дете е ужасно... Беше тъкмо, както го видяхме в катедралата " Св. Александър Невски ", толкоз добре балсамиран и това за мен беше едно същинско светотатство. Но човек постоянно приема нещата, по този начин както идват.... Второто беше с унищожаването на неговите остатъци, за които и до ден сегашен, никой не ми е дал съответно свидетелствуване.
Но да не завърша с мрачни мемоари, ще ви опиша един анекдот за татко ми. Той ми го е разказвал доста ясно. И си припомням един ден, в действителност вечерта се прибира към този момент по мрачно - от Враца, някъде от този край. По пътя един боец го стопира, прави му сигнал да спре. Баща ми, несъмнено, го качва в колата и пътувайки насам, го пита: " Къде служиш? ". И той му отговоря: " Само мога да си дам името, неразрешено ми е да давам детайлности ". Царят му споделя: " Добре правиш моето момче, тъй като и аз съм боен ". Войникът първо го гледа, по този начин малко изключително и вика: " Майор? ", Царят споделя: " Не, по-старши ". " Полковник? ", продължава боецът. " Не, още по... Царят?!?! ", споделя боецът и скочил от колата в придвижване, тъй като толкоз се изплашил, тъй като в тези времена не е имало фотоси и всичко друго. Така че, това ми разказваше татко ми и в този момент се сещам, тъй като аз избрах да приказвам в наличие на толкоз избрана група, която се е събрала тук през днешния ден.
Но и се досетих за различен един миг, който ме визира директно. Идвайки една утрин с полковника, който отговаряше за моята подготовка, той (Царят) идва и аз високо " Здравейте " с моя креслив глас, стресна се конят и аз паднах. Голям позор. Прибирам се у дома, майка ми гледа дали нещо не съм се наранил, а Цар Борис ми се скарва, тъй като не съм се задържал на седлото ", разказва синът Симеон Сакскобургготски.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Симеон Сакскобургготски бе почетен посетител на тържествената гала по случай 130 години от рождението на Цар Борис III, с която Военна академия " Г. С. Раковски " означи годишнината от рождението на своя може би най-знатен ученик. Събитието се състоя в " Царските зали " на Академията, където се е помещавал и кабинетът на висшия главнокомандващ на Българската войска, в който е приемал висши свои посетители.
Цар Борис III - Обединител се възкачва на престола едвам 24 годишен и след абдикацията на татко си цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 година Последният български цар - Цар Борис III е отпред на българската страна в извънредно смутни времена на напрегната външнополитическа конюнктура, вътрешнополитически битки, протести и атентати.
" Фокус " ви показва неразказаните мемоари на сина Симеон Сакскобургготски за бащата - държавникът Цар Борис III - Обединител
" Първо ще кажа, че с доста дребни изключения съм го виждал в цивилно облекло, като екскурзиант или алпинист. Винаги си беше в униформа. Връщайки се от София във " Врана ", в моментите, когато идваше да види децата, сестра ми и мен, и както споделих, постоянно в униформа. Помня го, естествено, и на някакви по-официални моменти. Дори един път като дете, не знам за какво, флотската униформа доста ме впечатли, тъй като не съм го виждал всеки ден. Друг миг, несъмнено, беше формалната част, когато присъствахме и гледахме от двореца от време на време и Богоявленския церемониал и несъмнено, Гергьовския, всички събития с нашата армия. Царят също имаше бит да ни води по всякакви екскурзии и излети, най-много в планините, показвайки си своята огромна обич да кажем към природата, към хубостта на България, която постоянно дебело наблягаше. Но също още тогава, напълно в ранните ми години, той говореше за историята. Историята, която е за мен е бих споделил освен обичана просвета, само че нещо, с което се преценявам и смятам за належащо.
Това е, което построява самочувствието на самото наше общество, само че също и нещо, с което може да е поука, с цел да не повтаряме едни и същи неточности. И за жалост, постоянно се вижда, че няма задоволително хора, които точно да се придържат към историята.
Дали това се харесва, дали човек е съпричастен с това минало е напълно друго и персонално, само че не може и не трябва да се пробва да се заличава и да се заличава нещо, което в действителност ни свързва всички. В този ред на мисли, също бих споделил, че рушенето на монументи е нещо, което не е добър симптом, първо. И второ, в случай че всеки режим или да го назовем политическа система тръгне да разрушава предходната, нямаше да я има нито Триумфалната арка, нито пирамиди, нито друго. Това мисля, че е нещо, с което би трябвало да се съобразяваме ние, тъй като се гордеем всички с няма да кажа единствено славното минало на нашата армия, само че изобщо с историята. Цар Борис го потвърди и това ми е останало, несъмнено, в съвестта – България е над всичко, на първо място.
Последният ми спомен за цар Борис беше Петдесетница, 1943 година, когато го придружихме на богослужението в " Св. Александър Невски " и по-късно към този момент, естествено, доста тягостните и тежки моменти с неговото заравяне. Още по-страшно за мен като дете беше моментът, в който откакто бяха пренесени останките му от Рилския манастир във Врана през 1946 година, тогава адютантът му подреди да се отвори ковчегът. И няма да го не помни, тъй като като си дете е ужасно... Беше тъкмо, както го видяхме в катедралата " Св. Александър Невски ", толкоз добре балсамиран и това за мен беше едно същинско светотатство. Но човек постоянно приема нещата, по този начин както идват.... Второто беше с унищожаването на неговите остатъци, за които и до ден сегашен, никой не ми е дал съответно свидетелствуване.
Но да не завърша с мрачни мемоари, ще ви опиша един анекдот за татко ми. Той ми го е разказвал доста ясно. И си припомням един ден, в действителност вечерта се прибира към този момент по мрачно - от Враца, някъде от този край. По пътя един боец го стопира, прави му сигнал да спре. Баща ми, несъмнено, го качва в колата и пътувайки насам, го пита: " Къде служиш? ". И той му отговоря: " Само мога да си дам името, неразрешено ми е да давам детайлности ". Царят му споделя: " Добре правиш моето момче, тъй като и аз съм боен ". Войникът първо го гледа, по този начин малко изключително и вика: " Майор? ", Царят споделя: " Не, по-старши ". " Полковник? ", продължава боецът. " Не, още по... Царят?!?! ", споделя боецът и скочил от колата в придвижване, тъй като толкоз се изплашил, тъй като в тези времена не е имало фотоси и всичко друго. Така че, това ми разказваше татко ми и в този момент се сещам, тъй като аз избрах да приказвам в наличие на толкоз избрана група, която се е събрала тук през днешния ден.
Но и се досетих за различен един миг, който ме визира директно. Идвайки една утрин с полковника, който отговаряше за моята подготовка, той (Царят) идва и аз високо " Здравейте " с моя креслив глас, стресна се конят и аз паднах. Голям позор. Прибирам се у дома, майка ми гледа дали нещо не съм се наранил, а Цар Борис ми се скарва, тъй като не съм се задържал на седлото ", разказва синът Симеон Сакскобургготски.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ