Последният ден от живота на Пиер Паоло Пазолини – 2

Последният ден от живота на Пиер Паоло Пазолини – 2 ноември 1975 година На пръв взор най-обикновен ден – Пазолини инсталира последния си филм, дава изявленията, преглежда пресата, обмисля книгата си, вечеря с другари, обядва с майка си и най-хубавата си другарка, а късно вечерта отива при момчетата на гарата, откъдето не се връща в никакъв случай.

Възвишеното и скандалното, смешното и жестокото са преплетени в делника му по този начин, както са вплетени и в изкуството му. Уилям Дефо, който наподобява много на Пазолини, е по едно и също време плашещ и покъртителен в безмълвното си страдалчество на екрана – човек, чийто живот е непрекъсната, обезверена битка против света и демоните вътре в самия него. Някои от фрагментите във кино лентата са изключително въздействащи в този смисъл – по какъв начин в разтворените вестници пред себе си Пазолини вижда единствено мултиплицираните облици на свирепост и принуждение, с които са цялостни новините, или по какъв начин, обикаляйки към гарата, във всяко инцидентно момче вижда отпечатан облика на своя сексуален блян, сходен на ангелите на Караваджо.

Сцената със гибелта на Пазолини е ненужно подробна и потискаща и оставя (поне у мен) тягостно усещане. Известно е, че режисьорът е погубен с изключителна свирепост и при условия, неизяснени и до през днешния ден. Във кино лентата си Ейбъл Ферара отделя доста време на тези фрагменти и на последващия призрачен сън в фамилията и измежду околните му. На фона на документалния сюжет – съвсем всички реплики във кино лентата са взети от дневниците и интервютата на Пазолини, подобно вглеждане в края на създателя е излишно. Просто демоните му са го отнесли там, където той в никакъв случай не се е страхувал да стигне.



Ферара е специфичен посетител тази година на София Филм Фест. Освен че ще получи премията на Столична община за повсеместен принос в киното, огромният режисьор ще води и два майсторски класа в границите на фестивала. Подробности вижте.