Последните няколко години се чувствам неловко да поздравявам хората с

Последните няколко години се усещам неудобно да приветствам хората с “Христос воскресе! ” от Великден до Възнесение. Откакто ми се случи на няколко пъти в отговор да получа неразбираемо изсумтяване или майтапче в жанр “Верно ли? ”, го върша единствено с познати и другари, за които съм сигурна, че споделят убеждението ми, че това в действителност се е случило. (За протокола, имам познати мюсюлмани и от еврейско родословие, които в никакъв случай не бих поздравила по този начин – разумно.)

Разбира се, никой не е задължен да мисли като мен и да има вяра в същото, в което имам вяра аз. Уважавам кардиналните и поредни атеисти, даже и невъзпитаните; уповавам се, че тези хора отстояват със същата поредност вижданията си и у дома – отказали са се от нелепото за тях боядисване на варени яйца, от козунаците, от коледната елха през зимата, от коледните дарове, от фамилните трапези и събирания за празнуването на нещо, в което не имат вяра.Думата ми е за нас, останалите, които боядисваме яйца, редим се на Разпети петък “да се проврем под масата за здраве ”, пърхаме в предпразнични безредици измежду готварски предписания, украси, кой знае от кое място доприпкали “великденски ” зайци... След като сме приели православния християнски празник за част от всекидневието си, дали не забравяме какво честваме в действителност? Съвременното българско общество претърпя небрежно опиянението от демократичните промени, които смъкнаха комунистическите забрани пред християнството. И доста скоро се оказа, че ходенето на черква в нощта против Възкресение Христово и провирането край милиционерския кордон на “Св. Александър Невски ” за мнозина е било по-скоро малко премеждие, фешън непокорен акт против тоталитаризма, в сравнение с същинска духовна потребност. Защото чукането с боядисани яйца в двора на храма, до момента в който вътре тече празничната литургия, на която не си си направил труда да надникнеш, не те прави доста по-различен от оня, който дава отговор с “Верно ли ” на “Христос воскресе ”.

Хрумва ли ни в празничната блъсканица, че честваме нещо непостижимо за човешкия ни разсъдък – Възкресението на Един Някой, пристигнал да изкупи вечно всичките ни провинения? Знаем ли, че когато “се провираме за здраве ” под Плащаницата, в действителност се покланяме на Гроба Господен? Нека най-малко за минутка измежду водовъртежа от печени агнета, писани яйца, ангелчета, козунаци, зайци и честитки да помислим за Онзи, който честваме на този ден.

И в случай че не имаме вяра, най-малко да си го признаем. Макар и да е неудобно.

А в случай че имаме вяра – Христос воскресе!