Аржентина на прага на девети фалит
Последните 70 години от историята на Аржентина са изпъстрени с периодически стопански рецесии. И ръководството на Маурисио Макри, поел властта през декември 2015-а, не прави изключение. Неговият предходник - Кристина Фернандес де Киршнер - опразни държавната хазна и подписа постановления за нарастване на разноските с спомагателни 27 милиарда щ. $ в последните дни на своето ръководство. Инфлацията се движеше близо до 25%, задграничните валутни запаси бяха рисково ниски, а великодушните дотации за комунални услуги и превоз източваха бюджета.
Новият президент изглеждаше добре квалифициран за провокациите. Милионерът - правоприемник на италиански преселник, натрупал благосъстояние посредством великодушни държавни договори - правеше усещане на хладна подготвеност, бизнес умения и здравомислещ натурализъм - все качества, пристигнали като облекчение за вложителите след безредния популизъм на госпожа Фернандес. Единственото "табу " за Макри беше да не търси помощ от Международния валутен фонд.
Горчивият опит на управниците в Буенос Айрес с Фонда стартира да се натрупа преди шест десетилетия. Най-тежък е икономическият колапс на страната през 2001-а, който завършва с най-големия държавен банкрут в историята, с бягство на капитали от банките, мощни цивилен митинги и избавителен полет с хеликоптер на тогавашния властник - Фернандо де ла Руа, от покрива на президентския замък. Днес, съвсем потомство по-късно, горчилката остава. Допитване до публичното мнение от центъра "Уилсън " демонстрира, че 56% от аржентинците не обичат МВФ - най-лошият резултат спрямо всички останали организации, включени в анкетата.
Това принуди господин Макри да подходи внимателно и последователно към разчистването на икономическия безпорядък, завещан от предшественичката му, с вярата да избегне нов цикъл от ограничения за строги икономии, натрапен от интернационалния заемодател, и политическа рецесия. Макри, който няма мажоритарна поддръжка в Народното събрание, не прави съществени редукции на обществените разноски и се надява, че мощният напредък и обновеният достъп до интернационалните кредитни пазари ще измъкнат стопанството на страната от дупката.
"Приятелите " Кристин Лагард и Маурисио Макри
В течение на няколко години проектът наподобява работеше. Но големите дефицити изискваха непрекъснат поток от задгранични капитали за финансирането им. Високите лихвени проценти качиха котировките на песото, което постановяваше привличането на повече долари. И когато през предходната година пазарите изгубиха доверието си към Буенос Айрес и аржентинската валута стартира да се дави, господин Макри въпреки всичко трябваше да се обърне към МВФ.
Според специалисти, сред които и някогашният основен икономист на Фонда, а сега професор по стопанска система в Харвард - Кенет Рогоф, Аржентина е направила голям брой неточности, само че най-голямата е бавната икономическа промяна и политиката на постепенни стъпки. Все отново Макри съумява да си обезпечи относително бързо поддръжката на МВФ, значително с помощта на топлите му персонални връзки с американския президент Доналд Тръмп - водачът на страната с най-големи права при гласоподаване в борда на институцията. Тръмп признава за другарството си със фамилията на аржентинския си сътрудник още по време на визитата си в Аржентина през 2018-а, визирайки бизнес-контактите с бащата на Макри - Франко.
Първоначалният пакет от избавителни заеми за Аржентина, разгласен през юни 2018-а, е в размер на 50 милиарда щ. $ - много по-голям от упованията. А тогавашният ръководещ шеф на МВФ - Кристин Лагард, разяснява, че "парите ще укрепят доверието на пазарите ". Само два месеца по-късно обаче пазарните играчи губят доверие в песото и Буенос Айрес още веднъж опира до Фонда. Според икономисти главният минус на първата договорка е, че интернационалният заемодател упорства песото да плава свободно, което води до свежа вълна от продажби, до момента в който пазарите тестват стабилността на валутата.
След последвалите седмици на договаряния госпожа Лагард афишира през септември 2018-а, че МВФ ще прибави нови 7 милиарда $ към избавителния пакет за Аржентина - до рекордните общо 57 милиарда щ. $, с алтернатива парите да се харчат по-бързо. Този път държавното управление на Макри получава лимитирани пълномощия за интервенции в отбрана на песото. Заложените рестрикции обаче идват допълнително на тогавашния началник на централната банка - Луис Капуто, и той подава оставка.
Алберто Фернандес (в ляво) против Маурисио Макри (в дясно)
Грешките на двете страни - рестриктивните мерки на Фонда и незадоволително твърдият метод на Буенос Айрес за озаптяване на разноските, качват годишната инфлация на страната до 54.3% през юли, а песото губи 26% от пазарната си оценка единствено през август, доближавайки страната до банкрут. Главната причина за внезапния срив на локалната валута е връщащата се известност на перонистката партия в лицето на Алберто Фернандес, който даде обещание да анулира доста от удобните за вложителите политики на Макри. На извършените на 12 август първоначални президентски избори в страната настоящият президент получи едвам 32% от гласовете на гласоподавателите против 48% за съперника му - резултат, вещаещ победа за Фернандес на постоянните избори през октомври.
В средата на предходната седмица Буенос Айрес разгласи, че ще забави с шест месеца заплащания за 7 милиарда щ. $ по краткосрочните си ДЦК в локална валута, че ще упорства за "доброволна смяна на профила " на отговорностите с по-дълъг период до падежа, притежавани главно от чужденци, и че възнамерява да отсрочи погасяването на към този момент предоставените от МВФ заеми на сума 44 милиарда $. Това намирисва на девети по ред банкрут на страната, който ще е трети за новото хилядолетие.
Реорганизацията "задейства " рейтинговата организация "Стандард енд Пуърс " да оцени на 29 август аржентинските отговорности от 101 милиарда $ като "селективен банкрут ". А ден по-късно "Фитч рейтингс " намали рейтинга на Аржентина до "ограничен банкрут " поради пропуснатите заплащания. В началото на седмицата, в опит да успокои пазарите, аржентинската централна банка вкара валутен надзор.
Оттук нататък бизнесът и вложителите сигурно ще желаят да видят Макри и Фернандес (вероятният предстоящ президент) да работят дружно, с цел да успокоят пазарите, да стабилизират стопанската система и да сведат до най-малко несигурността към прехода до назначението на новия аржентински водач през декември. Засега обаче липсва даже намек, че двамата противници за президентския пост са подготвени да си подадат ръка.
Новият президент изглеждаше добре квалифициран за провокациите. Милионерът - правоприемник на италиански преселник, натрупал благосъстояние посредством великодушни държавни договори - правеше усещане на хладна подготвеност, бизнес умения и здравомислещ натурализъм - все качества, пристигнали като облекчение за вложителите след безредния популизъм на госпожа Фернандес. Единственото "табу " за Макри беше да не търси помощ от Международния валутен фонд.
Горчивият опит на управниците в Буенос Айрес с Фонда стартира да се натрупа преди шест десетилетия. Най-тежък е икономическият колапс на страната през 2001-а, който завършва с най-големия държавен банкрут в историята, с бягство на капитали от банките, мощни цивилен митинги и избавителен полет с хеликоптер на тогавашния властник - Фернандо де ла Руа, от покрива на президентския замък. Днес, съвсем потомство по-късно, горчилката остава. Допитване до публичното мнение от центъра "Уилсън " демонстрира, че 56% от аржентинците не обичат МВФ - най-лошият резултат спрямо всички останали организации, включени в анкетата.
Това принуди господин Макри да подходи внимателно и последователно към разчистването на икономическия безпорядък, завещан от предшественичката му, с вярата да избегне нов цикъл от ограничения за строги икономии, натрапен от интернационалния заемодател, и политическа рецесия. Макри, който няма мажоритарна поддръжка в Народното събрание, не прави съществени редукции на обществените разноски и се надява, че мощният напредък и обновеният достъп до интернационалните кредитни пазари ще измъкнат стопанството на страната от дупката.
"Приятелите " Кристин Лагард и Маурисио Макри
В течение на няколко години проектът наподобява работеше. Но големите дефицити изискваха непрекъснат поток от задгранични капитали за финансирането им. Високите лихвени проценти качиха котировките на песото, което постановяваше привличането на повече долари. И когато през предходната година пазарите изгубиха доверието си към Буенос Айрес и аржентинската валута стартира да се дави, господин Макри въпреки всичко трябваше да се обърне към МВФ.
Според специалисти, сред които и някогашният основен икономист на Фонда, а сега професор по стопанска система в Харвард - Кенет Рогоф, Аржентина е направила голям брой неточности, само че най-голямата е бавната икономическа промяна и политиката на постепенни стъпки. Все отново Макри съумява да си обезпечи относително бързо поддръжката на МВФ, значително с помощта на топлите му персонални връзки с американския президент Доналд Тръмп - водачът на страната с най-големи права при гласоподаване в борда на институцията. Тръмп признава за другарството си със фамилията на аржентинския си сътрудник още по време на визитата си в Аржентина през 2018-а, визирайки бизнес-контактите с бащата на Макри - Франко.
Първоначалният пакет от избавителни заеми за Аржентина, разгласен през юни 2018-а, е в размер на 50 милиарда щ. $ - много по-голям от упованията. А тогавашният ръководещ шеф на МВФ - Кристин Лагард, разяснява, че "парите ще укрепят доверието на пазарите ". Само два месеца по-късно обаче пазарните играчи губят доверие в песото и Буенос Айрес още веднъж опира до Фонда. Според икономисти главният минус на първата договорка е, че интернационалният заемодател упорства песото да плава свободно, което води до свежа вълна от продажби, до момента в който пазарите тестват стабилността на валутата.
След последвалите седмици на договаряния госпожа Лагард афишира през септември 2018-а, че МВФ ще прибави нови 7 милиарда $ към избавителния пакет за Аржентина - до рекордните общо 57 милиарда щ. $, с алтернатива парите да се харчат по-бързо. Този път държавното управление на Макри получава лимитирани пълномощия за интервенции в отбрана на песото. Заложените рестрикции обаче идват допълнително на тогавашния началник на централната банка - Луис Капуто, и той подава оставка.
Алберто Фернандес (в ляво) против Маурисио Макри (в дясно)
Грешките на двете страни - рестриктивните мерки на Фонда и незадоволително твърдият метод на Буенос Айрес за озаптяване на разноските, качват годишната инфлация на страната до 54.3% през юли, а песото губи 26% от пазарната си оценка единствено през август, доближавайки страната до банкрут. Главната причина за внезапния срив на локалната валута е връщащата се известност на перонистката партия в лицето на Алберто Фернандес, който даде обещание да анулира доста от удобните за вложителите политики на Макри. На извършените на 12 август първоначални президентски избори в страната настоящият президент получи едвам 32% от гласовете на гласоподавателите против 48% за съперника му - резултат, вещаещ победа за Фернандес на постоянните избори през октомври.
В средата на предходната седмица Буенос Айрес разгласи, че ще забави с шест месеца заплащания за 7 милиарда щ. $ по краткосрочните си ДЦК в локална валута, че ще упорства за "доброволна смяна на профила " на отговорностите с по-дълъг период до падежа, притежавани главно от чужденци, и че възнамерява да отсрочи погасяването на към този момент предоставените от МВФ заеми на сума 44 милиарда $. Това намирисва на девети по ред банкрут на страната, който ще е трети за новото хилядолетие.
Реорганизацията "задейства " рейтинговата организация "Стандард енд Пуърс " да оцени на 29 август аржентинските отговорности от 101 милиарда $ като "селективен банкрут ". А ден по-късно "Фитч рейтингс " намали рейтинга на Аржентина до "ограничен банкрут " поради пропуснатите заплащания. В началото на седмицата, в опит да успокои пазарите, аржентинската централна банка вкара валутен надзор.
Оттук нататък бизнесът и вложителите сигурно ще желаят да видят Макри и Фернандес (вероятният предстоящ президент) да работят дружно, с цел да успокоят пазарите, да стабилизират стопанската система и да сведат до най-малко несигурността към прехода до назначението на новия аржентински водач през декември. Засега обаче липсва даже намек, че двамата противници за президентския пост са подготвени да си подадат ръка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ