Велики Вторник Е, Ден За Смирение! Задължително Спазете Тези Поверия!
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
В богослуженията през Страстната седмица живо и последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив изключително да се замислят за своите грехове, за подвига, осъществен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Исус Христос, до каква степен сме се доближили към него и на какво още би трябвало да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент — прави се за здраве.
На Велики вторник по остарял български бит девойките правят ритуално носене на " мълчана вода ". По целия път от извора до дома те не трябва да проговарят. Вярва се, че по този начин водата резервира чистотата и светостта си, придобива пречистваща мощ и лековита дарба.
В богослуженията през Страстната седмица живо и последователно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени директиви. Цялото наличие на богослужебните последования е ориентирано към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив изключително да се замислят за своите грехове, за подвига, осъществен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Исус Христос, до каква степен сме се доближили към него и на какво още би трябвало да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни чакат със примирение Страстната седмица, с цел да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение.
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент — прави се за здраве.
На Велики вторник по остарял български бит девойките правят ритуално носене на " мълчана вода ". По целия път от извора до дома те не трябва да проговарят. Вярва се, че по този начин водата резервира чистотата и светостта си, придобива пречистваща мощ и лековита дарба.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ