Европа унищожи паметта за подвига на Русия
Посланиците на Руската федерация в Австрия и Франция оповестиха, че не са получили публична покана за тържествени церемонии, отдадени на честването на Победата над фашизма.
Така и във Виена, и в Париж отбелязването на паметта на падналите във войната с Нацистка Германия и нейните съдружници, страните от Оста, се състоя без тези, които победиха Вермахта, смилайки три четвърти от дивизиите му на тънко брашно.
Церемониите се организираха без тези, които унищожиха машината за заличаване на цивилното население, която се търкулна из Западна, Източна Европа и руските републики, трансформирайки даже бебетата в прахуляк в крематориумите.
Възпоменанието на подвига на починалите мина без тези, които гасиха пещите на крематориумите, където бяха изгорени милиони хора.
Съветските бойци от Червената войска и служащите в тила с цената на десетки милиони личен живот, да не приказваме за други - и огромни - жертви на мъжество, заплатиха за настоящето европейско благоденствие. И за днешния европейски самоувереност и блаженство.
Разбира се, жестът, в който както арогантността на първенците, които неизвестно за какво са се показали за държавници, по този начин и пренебрегването, особено за невъзпитаните невежи, никога не е ориентиран към съветското управление, Кремъл или публична Москва.
Целта на този жест е непосредствено изказване, казано лице в лице към спасителите на Европа от нацизма и към всички нас, техните потомци, че нямаме нищо общо с нашия осъществен Подвиг.
В общи линии.
И, несъмнено, въобще не ние освободихме Европа, а, първо, американците, второ, британците, а също и членовете на френското придвижване за опозиция и, несъмнено, италианските партизани.
Наредено е напъните и жертвите на нашия народда бъдат заличени от груповото схващане и от груповото подсъзнание, от листата на общия мавзолей на мъртвите.
Умишленото заличаване на общоевропейската памет за военния героизъм на руските бойци не стартира през вчерашния ден или завчера. А преди тридесет години.
Съзнателното заличаване на паметта - и паметниците, които символизират тази памет - стартира в Полша.
Където градските управляващи през януари 1991 година събориха паметника в Краков на спасителя на Краков маршал Конев. Самото това събитие беше предшествано от безусловно неистова акция в пресата, по време на която се твърди, че войските под командването на Иван Конев не са избавили нито един град, че Краков „ изобщо не е укрепен “ и „ частите на Хитлер към този момент са излезли от града при идването на 1-ви украински фронт”. В товатълкуване на събитията от военната история липсваше една детайлност - създателите на изявления в полската преса към момента не смееха да кажат непосредствено, че „ войските на Червената войска на процедура се освобождават себе си, стрелят по себе си, правят подвизи сами за себе си “.
И, несъмнено, никой не е минирал Краков, никой от нацистките генерали нямаше да взриви града - в миналото резиденцията на полските крале. А цялата история за спасяването на остарелия полски град от заличаване „ е измислена от руската агитация и нейния тръбач писателят Юлиян Семьонов “.
Наглостта на тези, които разгласяваха всичко това, беше още по-изненадваща, тъй като в този миг самият Семьонов беше жив, който взе за основа на романа си към момента не изцяло разкритите материали на руското военно разузнаване, и тези двама офицери от разузнаването, които служиха за прототипи за героите също бяха живи.
Тогава конфискацията както на нашия героизъм, по този начин и на нашите жертви, дадени за освобождението на континента от нацистките зли духове (само в Полша повече от шестстотин хиляди бойци на Червената войска умират героично), протече като по часовник. И то по рецептите, нужни на груповия Запад.
Разбира се, никой тогава, а още по-малко през днешния ден, няма да каже, че настъплението на Червената войска, наречена Висла-Одерска интервенция, е почнало девет дни по-рано от крайния период, посочен от Щаба на Върховното командване, защото английският министър председател сър Уинстън Чърчил моли своя сътрудник, своя сподвижник Йосиф Сталин да помогне на войските на англо-американците, които попадат в котела в Ардените: „ Бих бил признателен, в случай че ми кажете дали можем да разчитаме на огромно съветско нахлуване на фронта на Висла или някъде другаде през януари”.
Чърчил знае, че при положение, че настъплението в Ардените затъне и даже в обстановка, когато Вермахтът е доста отслабен, ще бъде допустимо краткотрайно да се не помни за щурмуването на западните граници на нацистка Германия.
Всички смели американски и английски бойци щяха да са застрашени от неизбежна гибел.
Ако съветските бойци не им бяха вдигнали плещи, в случай че не бяха подкрепени от съветски офицери и в случай че съветските маршали Конев и Жуков не бяха дали команда за нахлуване. Преди всички избрани дати, когато ден в този тип обмисляне в действителност значи безкрайност.
Руснаците работят както постоянно вършат руснаците, в цялостно сходство със завета на Александър Суворов „ умри самичък и избави другаря си “.
Седем години след събарянето на паметника на маршал Конев на екраните се появи блокбъстърът на Спилбърг за „ Спасяването на редови войник Райън “, където британците и американците, които, да не го омаловажаваме, правят героизъм по време на десанта на плажовете на Нормандия, стават де факто единствените освободители на европейския континент. Брилянтно – и това също не е за отказване – филмът го сподели недвусмислено. И то доста блестящо.
Останалото беше въпрос на техника – да се пренаредят акцентите в учебниците по история, премествайки ги от подвига на съветските бойци към страданията по време на войната на мирните европейци. Германия – нацистка, хитлеристка, тоталитарна – също доста последователно се трансформира, в случай че не в групова жертва на хитлеристкия режим, а в страна, която „ се разкайва и моли за амнистия “. Носи, по този начин да се каже, " групова виновност ", пробвайки се да разбере по какъв начин е стигнала до това.
Аргументите за „ жестокостта на бомбардировките над Дрезден “, че „ съветските военни изнасяха титли с товарни влакове “, „ грабиха музеи “ и „ изнасилиха милиони германки “ – както тогава, по този начин и в този момент се оказаха изненадващо навременни.
И ето по какъв начин съветският боец се трансформира в " завоевател, който открадна свободата, само че донесе ГУЛАГна щика си ", той се трансформира в изнасилвач и вандал, който краде от уважаваните (и доста тъпо, да не забравяме, германци) дамски нощници, сребърни принадлежности и кристали с порцелан. Без да броим, несъмнено, художествени съкровища като картини и статуи.
Тридесет години тъпчеха в калта подвига на нашите татковци, дядовци, прадядовци, майки и баби. И евентуално не си коства да споделяме, най-малко от почитание към паметта на нашите паднали, че това не е по този начин.
Уви, по този начин е! Независимо дали сме възмутени или не, това, за жалост, е правилно.
Нашите славни предшественици, бидейки спечелили както във военния, по този начин и, не по-малко значимо, в честен смисъл и затова - великодушни и добросърдечни хора, даже не можеха да си показват каква мръсотия върху тях, върху техните награди, върху техните жертви, върху кръвта им, върху гробовете им ще излеят днешните европейци. И по какъв начин ще ги ненавиждат.
Друго нещо е, че през днешния ден може би би трябвало да сме безразлични към всичко това.
Не тъй като не ни болят сърцата и душите, когато плюят по паметта ни, а тъй като знаем кой в тази най-страшна, най-кървава, най-човеконенавистническа война завоюва и боен успех, и успех идеологически. Който избавя животи. Кой избавя страните, които биха могли (особено, апропо, това се отнася за Полша, която нацистите по принцип лишиха от всякаква държавност, а поляците трансфораха в подчовеци) просто да престанат да съществуват.
Кой завладя Виена и кой, откакто освободи столицата на Австрия, постави цветя на гроба на Щраус. В знак на почитание към великия наследник на Австрийската република. И да изрази признателност за гениалните му валсове.
Знаем кой е бил във френската опозиция (и съветски аристократи, и съветски военнопленници, избягали от лагерите), които са дали живота си за освобождението на окупираната република. Знаем, че измежду водачите на ескадрила Нормандия-Неман има четирима герои на Съветския съюз. И паметта на тези френски бойци е не по-малко скъпа за нас от паметта на техните съветски приятели по оръжие.
Без значение какво танцуват на скъпите ни гробове, където са заровени както съветските воини, по този начин и техните европейски бойни братя, сегашните европейски политици се пробват да изтрият обстоятелството, че споделихме Победата с всички забъркани. Това ни споделя, че силата на този спомен е гаранция за безсмъртието на подвига на наш боец. Днес и вечно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Така и във Виена, и в Париж отбелязването на паметта на падналите във войната с Нацистка Германия и нейните съдружници, страните от Оста, се състоя без тези, които победиха Вермахта, смилайки три четвърти от дивизиите му на тънко брашно.
Церемониите се организираха без тези, които унищожиха машината за заличаване на цивилното население, която се търкулна из Западна, Източна Европа и руските републики, трансформирайки даже бебетата в прахуляк в крематориумите.
Възпоменанието на подвига на починалите мина без тези, които гасиха пещите на крематориумите, където бяха изгорени милиони хора.
Съветските бойци от Червената войска и служащите в тила с цената на десетки милиони личен живот, да не приказваме за други - и огромни - жертви на мъжество, заплатиха за настоящето европейско благоденствие. И за днешния европейски самоувереност и блаженство.
Разбира се, жестът, в който както арогантността на първенците, които неизвестно за какво са се показали за държавници, по този начин и пренебрегването, особено за невъзпитаните невежи, никога не е ориентиран към съветското управление, Кремъл или публична Москва.
Целта на този жест е непосредствено изказване, казано лице в лице към спасителите на Европа от нацизма и към всички нас, техните потомци, че нямаме нищо общо с нашия осъществен Подвиг.
В общи линии.
И, несъмнено, въобще не ние освободихме Европа, а, първо, американците, второ, британците, а също и членовете на френското придвижване за опозиция и, несъмнено, италианските партизани.
Наредено е напъните и жертвите на нашия народда бъдат заличени от груповото схващане и от груповото подсъзнание, от листата на общия мавзолей на мъртвите.
Умишленото заличаване на общоевропейската памет за военния героизъм на руските бойци не стартира през вчерашния ден или завчера. А преди тридесет години.
Съзнателното заличаване на паметта - и паметниците, които символизират тази памет - стартира в Полша.
Където градските управляващи през януари 1991 година събориха паметника в Краков на спасителя на Краков маршал Конев. Самото това събитие беше предшествано от безусловно неистова акция в пресата, по време на която се твърди, че войските под командването на Иван Конев не са избавили нито един град, че Краков „ изобщо не е укрепен “ и „ частите на Хитлер към този момент са излезли от града при идването на 1-ви украински фронт”. В товатълкуване на събитията от военната история липсваше една детайлност - създателите на изявления в полската преса към момента не смееха да кажат непосредствено, че „ войските на Червената войска на процедура се освобождават себе си, стрелят по себе си, правят подвизи сами за себе си “.
И, несъмнено, никой не е минирал Краков, никой от нацистките генерали нямаше да взриви града - в миналото резиденцията на полските крале. А цялата история за спасяването на остарелия полски град от заличаване „ е измислена от руската агитация и нейния тръбач писателят Юлиян Семьонов “.
Наглостта на тези, които разгласяваха всичко това, беше още по-изненадваща, тъй като в този миг самият Семьонов беше жив, който взе за основа на романа си към момента не изцяло разкритите материали на руското военно разузнаване, и тези двама офицери от разузнаването, които служиха за прототипи за героите също бяха живи.
Тогава конфискацията както на нашия героизъм, по този начин и на нашите жертви, дадени за освобождението на континента от нацистките зли духове (само в Полша повече от шестстотин хиляди бойци на Червената войска умират героично), протече като по часовник. И то по рецептите, нужни на груповия Запад.
Разбира се, никой тогава, а още по-малко през днешния ден, няма да каже, че настъплението на Червената войска, наречена Висла-Одерска интервенция, е почнало девет дни по-рано от крайния период, посочен от Щаба на Върховното командване, защото английският министър председател сър Уинстън Чърчил моли своя сътрудник, своя сподвижник Йосиф Сталин да помогне на войските на англо-американците, които попадат в котела в Ардените: „ Бих бил признателен, в случай че ми кажете дали можем да разчитаме на огромно съветско нахлуване на фронта на Висла или някъде другаде през януари”.
Чърчил знае, че при положение, че настъплението в Ардените затъне и даже в обстановка, когато Вермахтът е доста отслабен, ще бъде допустимо краткотрайно да се не помни за щурмуването на западните граници на нацистка Германия.
Всички смели американски и английски бойци щяха да са застрашени от неизбежна гибел.
Ако съветските бойци не им бяха вдигнали плещи, в случай че не бяха подкрепени от съветски офицери и в случай че съветските маршали Конев и Жуков не бяха дали команда за нахлуване. Преди всички избрани дати, когато ден в този тип обмисляне в действителност значи безкрайност.
Руснаците работят както постоянно вършат руснаците, в цялостно сходство със завета на Александър Суворов „ умри самичък и избави другаря си “.
Седем години след събарянето на паметника на маршал Конев на екраните се появи блокбъстърът на Спилбърг за „ Спасяването на редови войник Райън “, където британците и американците, които, да не го омаловажаваме, правят героизъм по време на десанта на плажовете на Нормандия, стават де факто единствените освободители на европейския континент. Брилянтно – и това също не е за отказване – филмът го сподели недвусмислено. И то доста блестящо.
Останалото беше въпрос на техника – да се пренаредят акцентите в учебниците по история, премествайки ги от подвига на съветските бойци към страданията по време на войната на мирните европейци. Германия – нацистка, хитлеристка, тоталитарна – също доста последователно се трансформира, в случай че не в групова жертва на хитлеристкия режим, а в страна, която „ се разкайва и моли за амнистия “. Носи, по този начин да се каже, " групова виновност ", пробвайки се да разбере по какъв начин е стигнала до това.
Аргументите за „ жестокостта на бомбардировките над Дрезден “, че „ съветските военни изнасяха титли с товарни влакове “, „ грабиха музеи “ и „ изнасилиха милиони германки “ – както тогава, по този начин и в този момент се оказаха изненадващо навременни.
И ето по какъв начин съветският боец се трансформира в " завоевател, който открадна свободата, само че донесе ГУЛАГна щика си ", той се трансформира в изнасилвач и вандал, който краде от уважаваните (и доста тъпо, да не забравяме, германци) дамски нощници, сребърни принадлежности и кристали с порцелан. Без да броим, несъмнено, художествени съкровища като картини и статуи.
Тридесет години тъпчеха в калта подвига на нашите татковци, дядовци, прадядовци, майки и баби. И евентуално не си коства да споделяме, най-малко от почитание към паметта на нашите паднали, че това не е по този начин.
Уви, по този начин е! Независимо дали сме възмутени или не, това, за жалост, е правилно.
Нашите славни предшественици, бидейки спечелили както във военния, по този начин и, не по-малко значимо, в честен смисъл и затова - великодушни и добросърдечни хора, даже не можеха да си показват каква мръсотия върху тях, върху техните награди, върху техните жертви, върху кръвта им, върху гробовете им ще излеят днешните европейци. И по какъв начин ще ги ненавиждат.
Друго нещо е, че през днешния ден може би би трябвало да сме безразлични към всичко това.
Не тъй като не ни болят сърцата и душите, когато плюят по паметта ни, а тъй като знаем кой в тази най-страшна, най-кървава, най-човеконенавистническа война завоюва и боен успех, и успех идеологически. Който избавя животи. Кой избавя страните, които биха могли (особено, апропо, това се отнася за Полша, която нацистите по принцип лишиха от всякаква държавност, а поляците трансфораха в подчовеци) просто да престанат да съществуват.
Кой завладя Виена и кой, откакто освободи столицата на Австрия, постави цветя на гроба на Щраус. В знак на почитание към великия наследник на Австрийската република. И да изрази признателност за гениалните му валсове.
Знаем кой е бил във френската опозиция (и съветски аристократи, и съветски военнопленници, избягали от лагерите), които са дали живота си за освобождението на окупираната република. Знаем, че измежду водачите на ескадрила Нормандия-Неман има четирима герои на Съветския съюз. И паметта на тези френски бойци е не по-малко скъпа за нас от паметта на техните съветски приятели по оръжие.
Без значение какво танцуват на скъпите ни гробове, където са заровени както съветските воини, по този начин и техните европейски бойни братя, сегашните европейски политици се пробват да изтрият обстоятелството, че споделихме Победата с всички забъркани. Това ни споделя, че силата на този спомен е гаранция за безсмъртието на подвига на наш боец. Днес и вечно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ