Изненадващо проучване разкрива: Котките светят в тъмното
Посетителите на нощни клубове са осведомени с преживяването да видят облеклата да " светят " под ултравиолетова светлина - резултат, прочут като флуоресценция.
Сега австралийско изследване демонстрира, че това събитие е необятно публикувано в природата измежду бозайниците, в това число домашната котка (Felis catus).
Освен при котките, флуоресценция е открита и при 125 типа животни : прилепи, коали, зебри, къртици, полярни мечки и делфини, излиза наяве от изследването.
По същия метод, по който ни оказва помощ да виждаме другите хора, които танцуват на дансинга, тя може да помогне на животните да се виждат взаимно при едва осветяване, да вземем за пример в непрогледна нощ.
Предишни изследвания демонстрират, че флуоресценция се следи измежду птици, влечуги, корали, мекотели, скорпиони и други членестоноги, земноводни като жаби и даже риби.
Неотдавна беше обявено, че няколко бозайници " светят " с флуоресценция под ултравиолетова светлина, в това число обичаната австралийска птицечофка.
Експертите към този момент знаеха, че костите и зъбите светят, както и белите човешки коси и нокти, само че до момента никой не знаеше какъв брой публикувано е това измежду бозайниците.
Новото проучване, ръководено от доктор Кени Джей Травуйон, палеонтолог в Западноавстралийския музей в Пърт, удостоверява " необятно публикуваната флуоресценция при бозайниците ".
Почти всеки бозайник, който изследвахме, сподели някаква форма на флуоресценция - споделя той в публикация за The Conversation.
" Смятаме, че флуоресценцията е доста публикувана при бозайниците; в действителност тя евентуално е общоприетото положение на козината, в случай че тя не е мощно пигментирана ".
Флуоресценцията може да е еволюирала при животните като комфортна биологична функционалност, да вземем за пример за връзка при нощните типове, макар че това не е несъмнено.
" Може да е просто артефакт на структурните свойства на непигментираните косми ", споделя доктор Травуйон.
" Въпреки това допускаме, че флуоресценцията може да е значима за осветление на неясно оцветените елементи на животните, които се употребяват като образни сигнали ", добавя специалистът.
" Това може да усъвършенства тяхната видимост, изключително при слаба светлина - тъкмо както флуоресцентните оптични избелители, които се прибавят към бялата хартия и облеклата ", споделя доктор Травуйон.
Д-р Травуйон и сътрудниците му изследват препарирани и замразени екземпляри от музеи и паркове за диви животни, в това число Западноавстралийския музей и Тасманийския музей и художествена изложба.
Изследователите почнали с птицечовката, с цел да видят дали могат да възпроизведат флуоресценцията, за която по-рано бе обявено в друго проучване през 2020 г.
Тогава козината и на трите екземпляра на птицечовка беше отмерено кафява под забележима светлина, само че под ултравиолетова светлина те изглеждаха зелени.
Снимахме непокътнати и замразени екземпляри от птицечовка под ултравиолетова светлина и наблюдавахме флуоресцентно (макар и много слабо) светене - сподели доктор Травуйон.
След това учените употребяват техника, наречена флуоресцентна спектроскопия, при която пробите се осветяват с разнообразни източници на светлина и се записват характерните " пръстови отпечатъци " на светенето, с цел да потвърдят, че видяното в действителност е флуоресценция.
След като повтарят този развой за други бозайници, те откриват ясни доказателства за флуоресценция при коали, тасманийски дяволи, късоклюни ехидни, южни космати вомбати, бандикути и котки.
Областите на флуоресценция били бяла и светла четина, пера, мустаци, нокти, зъби и част от голата кожа.
При домашната котка тъмната четина не флуоресцираше, само че бялата четина флуоресцираше с активност, сходна на тази при птицечовката, споделят учените, взели участие в опитите.
Екипът признава, че е изследвал непокътнати животни, които са от дълго време мъртви, само че тези, които са живи или прясно умрели, може да са още по-флуоресцентни.
Бихме предложили по-нататъшните проучвания да се съсредоточат върху неконсервирани животни - заключават те в публикацията си, оповестена в списанието Royal Society Open Science.
" Те няма да бъдат наранени от евентуалното разграждане на флуоресцентните материали или от химикалите за консервиране ".
" Интерес съставляват типовете със мощно шарени кожи, които могат да бъдат значими за образна сигнализация или камуфлаж, както и типовете с високоспециализиран метод на живот ", изясняват учените.
Сега австралийско изследване демонстрира, че това събитие е необятно публикувано в природата измежду бозайниците, в това число домашната котка (Felis catus).
Освен при котките, флуоресценция е открита и при 125 типа животни : прилепи, коали, зебри, къртици, полярни мечки и делфини, излиза наяве от изследването.
По същия метод, по който ни оказва помощ да виждаме другите хора, които танцуват на дансинга, тя може да помогне на животните да се виждат взаимно при едва осветяване, да вземем за пример в непрогледна нощ.
Предишни изследвания демонстрират, че флуоресценция се следи измежду птици, влечуги, корали, мекотели, скорпиони и други членестоноги, земноводни като жаби и даже риби.
Неотдавна беше обявено, че няколко бозайници " светят " с флуоресценция под ултравиолетова светлина, в това число обичаната австралийска птицечофка.
Експертите към този момент знаеха, че костите и зъбите светят, както и белите човешки коси и нокти, само че до момента никой не знаеше какъв брой публикувано е това измежду бозайниците.
Новото проучване, ръководено от доктор Кени Джей Травуйон, палеонтолог в Западноавстралийския музей в Пърт, удостоверява " необятно публикуваната флуоресценция при бозайниците ".
Почти всеки бозайник, който изследвахме, сподели някаква форма на флуоресценция - споделя той в публикация за The Conversation.
" Смятаме, че флуоресценцията е доста публикувана при бозайниците; в действителност тя евентуално е общоприетото положение на козината, в случай че тя не е мощно пигментирана ".
Флуоресценцията може да е еволюирала при животните като комфортна биологична функционалност, да вземем за пример за връзка при нощните типове, макар че това не е несъмнено.
" Може да е просто артефакт на структурните свойства на непигментираните косми ", споделя доктор Травуйон.
" Въпреки това допускаме, че флуоресценцията може да е значима за осветление на неясно оцветените елементи на животните, които се употребяват като образни сигнали ", добавя специалистът.
" Това може да усъвършенства тяхната видимост, изключително при слаба светлина - тъкмо както флуоресцентните оптични избелители, които се прибавят към бялата хартия и облеклата ", споделя доктор Травуйон.
Д-р Травуйон и сътрудниците му изследват препарирани и замразени екземпляри от музеи и паркове за диви животни, в това число Западноавстралийския музей и Тасманийския музей и художествена изложба.
Изследователите почнали с птицечовката, с цел да видят дали могат да възпроизведат флуоресценцията, за която по-рано бе обявено в друго проучване през 2020 г.
Тогава козината и на трите екземпляра на птицечовка беше отмерено кафява под забележима светлина, само че под ултравиолетова светлина те изглеждаха зелени.
Снимахме непокътнати и замразени екземпляри от птицечовка под ултравиолетова светлина и наблюдавахме флуоресцентно (макар и много слабо) светене - сподели доктор Травуйон.
След това учените употребяват техника, наречена флуоресцентна спектроскопия, при която пробите се осветяват с разнообразни източници на светлина и се записват характерните " пръстови отпечатъци " на светенето, с цел да потвърдят, че видяното в действителност е флуоресценция.
След като повтарят този развой за други бозайници, те откриват ясни доказателства за флуоресценция при коали, тасманийски дяволи, късоклюни ехидни, южни космати вомбати, бандикути и котки.
Областите на флуоресценция били бяла и светла четина, пера, мустаци, нокти, зъби и част от голата кожа.
При домашната котка тъмната четина не флуоресцираше, само че бялата четина флуоресцираше с активност, сходна на тази при птицечовката, споделят учените, взели участие в опитите.
Екипът признава, че е изследвал непокътнати животни, които са от дълго време мъртви, само че тези, които са живи или прясно умрели, може да са още по-флуоресцентни.
Бихме предложили по-нататъшните проучвания да се съсредоточат върху неконсервирани животни - заключават те в публикацията си, оповестена в списанието Royal Society Open Science.
" Те няма да бъдат наранени от евентуалното разграждане на флуоресцентните материали или от химикалите за консервиране ".
" Интерес съставляват типовете със мощно шарени кожи, които могат да бъдат значими за образна сигнализация или камуфлаж, както и типовете с високоспециализиран метод на живот ", изясняват учените.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ