Ердоган търси мястото на Турция в света на Тръмп
Посещението на Реджеп Тайип Ердоган във Вашингтон и срещата му с Доналд Тръмп слагат нов акцент върху способността на турския президент да лавира сред великите сили. Връзката сред двамата водачи постоянно е била особена - на моменти напрегната, само че постоянно учредена на прагматични покупко-продажби. Сега, при завръщането на Тръмп в Белия дом, Анкара вижда опция да възвърне позиции, които бяха отслабени при ръководството на Джо Байдън.
Тръмп сложи едно съответно изискване: Турция да спре покупките на съветски нефт .
В подмяна американският президент загатна, че може да вдигне глобите и да разреши на Анкара да се върне в програмата за изтребителите F-35 - план, който беше блокиран след закупуването на съветските С-400. За Ердоган сходна замяна наподобява изкушаваща: Турция има упоритости да модернизира военновъздушните си сили, а F-35 би бил алегоричен знак за доближаване със Съединени американски щати.
Но въпросът надалеч не е единствено в оръжейните покупко-продажби. И Унгария на Виктор Орбан, и Словакия на Роберт Фицо също бяха предизвестени от Тръмп да понижат зависимостта си от съветския нефт.
Това подсказва, че Белият дом вижда в енергетиката главен лост за напън върху другари и сътрудници, които към момента поддържат тесни връзки с Москва.
За Анкара това е изключително сензитивно, тъй като Турция не е просто консуматор, а и директна страна за съветския газ към Европа.
Тръмп има вяра, че Турция може да спре покупките на съветски нефт
В подмяна Съединени американски щати може да продадат на Анкара изтребители F-35
Отношенията сред Турция и Русия са комплицирана мозайка от съдействие и конкуренция. Двете страни са сътрудници в енергетиката - газопроводите " Турски поток " и " Син поток ", строителството на АЕЦ " Аккую " са стратегически планове. Ердоган добре помни рецесията от 2015 година, когато след свалянето на съветски изтребител Москва замрази туристическия поток и наложи тежки стопански наказания. Турската стопанска система усети удара незабавно, а инфлацията, която и през днешния ден остава мъчителна тематика за гласоподавателите, внезапно се форсира.
Тъкмо стопанската система е една от най-големите уязвимости на Анкара. С наближаващи избори и с хронично отслабена лира, Ердоган знае, че всяко утежняване на връзките с Москва може да докара до нови стопански земетресения. Но в същото време е наясно, че прекомерно огромно доближаване до Русия може да го изолира от Запада.
Turkish Airlines поръчва 225 нови самолета от Boeing, договаря за мотори
Авиокомпанията цели до 2035 г, флотът й да се състои единствено от съвременни самолети
Турция има и друга основна роля - " ключар на Черно море " посредством Конвенцията от Монтрьо .
Именно Анкара взема решение кои кораби минават през Босфора и Дарданелите. След началото на войната в Украйна тя ловко употребява този инструмент - затвори проливите за военни кораби, само че посредничеше за " зърнената договорка ". Ако Турция се сближи прекомерно със Съединени американски щати и се дистанцира от Москва, Кремъл може да отговори с повече напън в Черно море, което би подкопало ролята на Анкара като балансьор в района.
Не бива да се подценява и военният детайл. Турция показва преданост към НАТО, като неотдавна изпрати аероплан AWACS в Литва, с цел да оказва помощ в засичането на съветски дронове по източния фланг на алианса.
Това е явен сигнал, че Анкара е подготвена да заеме по-видима роля в груповата сигурност - още една крачка, която може да се схване в Москва като отдалечаване от досегашния баланс.
Турция разположи аероплан за ранно предизвестие в Литва
Мярката е поради опасността от съветски дронове
В същото време Турция се стреми да бъде медиатор в договарянията сред Русия и Украйна, само че този развой към този момент буксува. Ако Анкара се приближи прекалено много до Вашингтон и схване неговата линия без ангажименти, рискува да загуби този статут и с него една от най-ценните си дипломатически карти.
Друг значим фактор във външнополитическата сметка на Ердоган е гръцкото лоби в американския Конгрес .
То обичайно е едно от най-влиятелните и редовно блокира или лимитира военните покупко-продажби на Турция със Съединени американски щати. Именно по тази причина в последно време турският президент осезаемо понижи враждебната изразителност към Атина, заобикаляйки спорове в Егейско море.
Това е част от тактиката му да покаже пред Вашингтон, че Турция може да бъде " по-конструктивен съдружник " и да отслаби въздействието на гръцките и кипърските лобистки кръгове върху американската политика.
Вътрешнополитически Ердоган показва подготвеност да остави някои тематики на назад във времето. Подкрепата за Палестина да вземем за пример може да бъде по-тиха, в случай че това отвори порти към по-добри връзки с Вашингтон.
А вътрешни въпроси като арестите на опозиционери - в това число кмета на Истанбул - наподобяват надалеч от целите на Тръмп, което дава независимост на Ердоган да работи вкъщи без особени рецензии извън.
Смъртта на Фетхулах Гюлен - архивраг на турския президент реши един бодлив въпрос. Десетилетия Анкара настояваше за неговата екстрадиция от Съединени американски щати, само че без триумф. Тази мъчителна тематика към този момент е отвън дневния ред и отстранява една от огромните спънки пред доближаването сред двете страни.
От друга страна не бива да се не помни, че Русия също е подвластна от Турция и не може безнаказано да " демонстрира мускули " пред толкоз значим сътрудник .
Анкара е основен директен кулоар за съветския газ към Европа, АЕЦ " Аккую " е план с десетилетни последствия, а контролът върху Черноморските направления за зърно е жизненоважен. Освен това Турция е единственият член на НАТО, който поддържа деен разговор с Москва - нещо скъпо за Кремъл в изискванията на интернационална изолираност.
В последна сметка Турция още веднъж потвърждава, че е балансьор сред великите сили - страна, която ловко лавира сред Вашингтон и Москва, сред НАТО и районните си упоритости. Ердоган търси благоразположението на Тръмп, подготвен да направи отстъпки по тематики като съветския нефт или Палестина, само че в същото време знае, че Русия също е подвластна от Анкара. Така турският президент трансформира личната си накърнимост в инструмент за въздействие.
Големият въпрос е докога този баланс ще бъде резистентен - и дали опитът да завоюва по едно и също време благосклонностите на Тръмп и прагматичните изгоди от Москва няма да сложи Анкара в обстановка, в която ще би трябвало да избере страна
Историята демонстрира, че турският президент постоянно съумява да лавира. Но през днешния ден залогът е по-голям от всеки път. Тръмп не предлага тактически покупко-продажби, а стратегическо пренареждане: Турция може да завоюва съвременни оръжия, ново доверие в НАТО и безмълвното утвърждение за вътрешната си политика - само че цената е ясна. Ердоган би трябвало да реши дали да остане медиатор и многовекторен състезател или да избере страна в новата геополитическа архитектура.
Турция подписа 20-годишен контракт със Съединени американски щати за доставка на полутечен природен газ
Турция ще получава към 4 милиарда куб. м. газ годишно от 2026 г.
Тръмп сложи едно съответно изискване: Турция да спре покупките на съветски нефт .
В подмяна американският президент загатна, че може да вдигне глобите и да разреши на Анкара да се върне в програмата за изтребителите F-35 - план, който беше блокиран след закупуването на съветските С-400. За Ердоган сходна замяна наподобява изкушаваща: Турция има упоритости да модернизира военновъздушните си сили, а F-35 би бил алегоричен знак за доближаване със Съединени американски щати.
Но въпросът надалеч не е единствено в оръжейните покупко-продажби. И Унгария на Виктор Орбан, и Словакия на Роберт Фицо също бяха предизвестени от Тръмп да понижат зависимостта си от съветския нефт.
Това подсказва, че Белият дом вижда в енергетиката главен лост за напън върху другари и сътрудници, които към момента поддържат тесни връзки с Москва.
За Анкара това е изключително сензитивно, тъй като Турция не е просто консуматор, а и директна страна за съветския газ към Европа.
Тръмп има вяра, че Турция може да спре покупките на съветски нефт
В подмяна Съединени американски щати може да продадат на Анкара изтребители F-35
Отношенията сред Турция и Русия са комплицирана мозайка от съдействие и конкуренция. Двете страни са сътрудници в енергетиката - газопроводите " Турски поток " и " Син поток ", строителството на АЕЦ " Аккую " са стратегически планове. Ердоган добре помни рецесията от 2015 година, когато след свалянето на съветски изтребител Москва замрази туристическия поток и наложи тежки стопански наказания. Турската стопанска система усети удара незабавно, а инфлацията, която и през днешния ден остава мъчителна тематика за гласоподавателите, внезапно се форсира.
Тъкмо стопанската система е една от най-големите уязвимости на Анкара. С наближаващи избори и с хронично отслабена лира, Ердоган знае, че всяко утежняване на връзките с Москва може да докара до нови стопански земетресения. Но в същото време е наясно, че прекомерно огромно доближаване до Русия може да го изолира от Запада.
Turkish Airlines поръчва 225 нови самолета от Boeing, договаря за мотори
Авиокомпанията цели до 2035 г, флотът й да се състои единствено от съвременни самолети
Турция има и друга основна роля - " ключар на Черно море " посредством Конвенцията от Монтрьо .
Именно Анкара взема решение кои кораби минават през Босфора и Дарданелите. След началото на войната в Украйна тя ловко употребява този инструмент - затвори проливите за военни кораби, само че посредничеше за " зърнената договорка ". Ако Турция се сближи прекомерно със Съединени американски щати и се дистанцира от Москва, Кремъл може да отговори с повече напън в Черно море, което би подкопало ролята на Анкара като балансьор в района.
Не бива да се подценява и военният детайл. Турция показва преданост към НАТО, като неотдавна изпрати аероплан AWACS в Литва, с цел да оказва помощ в засичането на съветски дронове по източния фланг на алианса.
Това е явен сигнал, че Анкара е подготвена да заеме по-видима роля в груповата сигурност - още една крачка, която може да се схване в Москва като отдалечаване от досегашния баланс.
Турция разположи аероплан за ранно предизвестие в Литва
Мярката е поради опасността от съветски дронове
В същото време Турция се стреми да бъде медиатор в договарянията сред Русия и Украйна, само че този развой към този момент буксува. Ако Анкара се приближи прекалено много до Вашингтон и схване неговата линия без ангажименти, рискува да загуби този статут и с него една от най-ценните си дипломатически карти.
Друг значим фактор във външнополитическата сметка на Ердоган е гръцкото лоби в американския Конгрес .
То обичайно е едно от най-влиятелните и редовно блокира или лимитира военните покупко-продажби на Турция със Съединени американски щати. Именно по тази причина в последно време турският президент осезаемо понижи враждебната изразителност към Атина, заобикаляйки спорове в Егейско море.
Това е част от тактиката му да покаже пред Вашингтон, че Турция може да бъде " по-конструктивен съдружник " и да отслаби въздействието на гръцките и кипърските лобистки кръгове върху американската политика.
Вътрешнополитически Ердоган показва подготвеност да остави някои тематики на назад във времето. Подкрепата за Палестина да вземем за пример може да бъде по-тиха, в случай че това отвори порти към по-добри връзки с Вашингтон.
А вътрешни въпроси като арестите на опозиционери - в това число кмета на Истанбул - наподобяват надалеч от целите на Тръмп, което дава независимост на Ердоган да работи вкъщи без особени рецензии извън.
Смъртта на Фетхулах Гюлен - архивраг на турския президент реши един бодлив въпрос. Десетилетия Анкара настояваше за неговата екстрадиция от Съединени американски щати, само че без триумф. Тази мъчителна тематика към този момент е отвън дневния ред и отстранява една от огромните спънки пред доближаването сред двете страни.
От друга страна не бива да се не помни, че Русия също е подвластна от Турция и не може безнаказано да " демонстрира мускули " пред толкоз значим сътрудник .
Анкара е основен директен кулоар за съветския газ към Европа, АЕЦ " Аккую " е план с десетилетни последствия, а контролът върху Черноморските направления за зърно е жизненоважен. Освен това Турция е единственият член на НАТО, който поддържа деен разговор с Москва - нещо скъпо за Кремъл в изискванията на интернационална изолираност.
В последна сметка Турция още веднъж потвърждава, че е балансьор сред великите сили - страна, която ловко лавира сред Вашингтон и Москва, сред НАТО и районните си упоритости. Ердоган търси благоразположението на Тръмп, подготвен да направи отстъпки по тематики като съветския нефт или Палестина, само че в същото време знае, че Русия също е подвластна от Анкара. Така турският президент трансформира личната си накърнимост в инструмент за въздействие.
Големият въпрос е докога този баланс ще бъде резистентен - и дали опитът да завоюва по едно и също време благосклонностите на Тръмп и прагматичните изгоди от Москва няма да сложи Анкара в обстановка, в която ще би трябвало да избере страна
Историята демонстрира, че турският президент постоянно съумява да лавира. Но през днешния ден залогът е по-голям от всеки път. Тръмп не предлага тактически покупко-продажби, а стратегическо пренареждане: Турция може да завоюва съвременни оръжия, ново доверие в НАТО и безмълвното утвърждение за вътрешната си политика - само че цената е ясна. Ердоган би трябвало да реши дали да остане медиатор и многовекторен състезател или да избере страна в новата геополитическа архитектура.
Турция подписа 20-годишен контракт със Съединени американски щати за доставка на полутечен природен газ
Турция ще получава към 4 милиарда куб. м. газ годишно от 2026 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ