Необичайната красота на изоставените китайски села
Порутена къща обгърната в дебели корени, с входна врата, която едвам се вижда от стволовете на баняново дърво, и стени, издълбани от тайфуни и мусони, пропити с влага и покрити с мъх. Подът - постлан от окапали листа.
Това извънредно място не се намира някъде в малайзийските тропически гори или подножията в Индия, а безусловно на един хвърлей разстояние от центъра на един от най-гъсто обитаемоте градове в света - Хонконг.
Фотографът Стефан Ървайн, който от 2002 година живее в града, за първи път се натъква на гореописаните изоставени места още през 2012 година И няма по какъв начин да не се запита: " Защо има толкоз доста изоставени места край Хонконг, където цените на парцелите са най-високите в света? "
През идващите 12 години роденият в Лондон фотограф изследва повече тези необикновени селища, които след това документира в новата си книга Abandoned Villages of Hong Kong.
" Това ми отвори очите за един друг аспект от Хонконг. Това се надявам планът да направи и за други хора ", споделя Стефан Ървайн.
Докато снима, той узнава повече и за историята на изоставените места. Така схваща, че тези села са съществували край Хонконг от стотици години, доста преди колониалния интервал. През 50-те и 60-те години на предишния век обаче, когато Хонконг се разраства като промишлен център, доста хора мигрират към града, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за работа.
" Земеделието и риболовът в тези отдалечени региони са сложни, по тази причина доста хора се местят в града, където да работят във фабриките ", добавя фотографът.
Докато при някои от селата " изоставянето " се случва постепенно - в продължение на десетилетия, то при други наподобява, че е станало много бързо. Това вижда Стефан Ървайн, натъквайки се дори и на персонални движимости в някои от къщите.
" Имаше календари по стените, учебни свидетелства в чекмеджета - това беше много прочувствено. Мисля, че доста хора са си тръгнали с желанието да се върнат един ден ", добавя той.
Но защото това по този начин и не се случва, домовете в селата стартират да западат. Дори и да се навъртат кучета, които са ставали нападателни към фотографа до момента в който е ходил да снима.
" В чантата си с камерата започнах да нося и кучешки лакомства ", споделя той.
Любимите му места, които е фотографирал, са Лук Кенг и Лай Чи Уо, които се оказва, че към момента са дом на дребни общности. Там държавното управление, осъзнавайки, че има стойност в това завещание, е вложило забележителна сума пари, с цел да съживи някои от старите здания.
" Целта е да се насърчат младежите да ги посетят, да нощуват и да изживеят една по-различна страна на Хонконг ", добавя Стефан Ървайн.
Според него измежду хората в Хонконг нарастват сантименталността и носталгията " да спасят и да се насладят на градското си завещание ". И точно тези селца се оказват основна част.
" Мисля, че те имат огромна стойност за хората и възприятието им за еднаквост ", споделя още фотографът.
Излизането на неговата книга със събрани фотоси Abandoned Villages of Hong Kong, е съпроводена и от галерия в Хонконг, като и двете имат за цел да запазят това построено завещание. И до момента в който фотографиите на Стефан Ървайн за някои отразяват изгубените общности, то самият той повече гледа на тях като на респект към природата.
" В последна сметка природата взима властта. Това е увещание за непостоянството, което всички изживяваме. Нещата идват и си отиват, нищо не устоя постоянно ", споделя фотографът пред CNN.
Това извънредно място не се намира някъде в малайзийските тропически гори или подножията в Индия, а безусловно на един хвърлей разстояние от центъра на един от най-гъсто обитаемоте градове в света - Хонконг.
Фотографът Стефан Ървайн, който от 2002 година живее в града, за първи път се натъква на гореописаните изоставени места още през 2012 година И няма по какъв начин да не се запита: " Защо има толкоз доста изоставени места край Хонконг, където цените на парцелите са най-високите в света? "
През идващите 12 години роденият в Лондон фотограф изследва повече тези необикновени селища, които след това документира в новата си книга Abandoned Villages of Hong Kong.
" Това ми отвори очите за един друг аспект от Хонконг. Това се надявам планът да направи и за други хора ", споделя Стефан Ървайн.
Докато снима, той узнава повече и за историята на изоставените места. Така схваща, че тези села са съществували край Хонконг от стотици години, доста преди колониалния интервал. През 50-те и 60-те години на предишния век обаче, когато Хонконг се разраства като промишлен център, доста хора мигрират към града, с цел да търсят по-добри благоприятни условия за работа.
" Земеделието и риболовът в тези отдалечени региони са сложни, по тази причина доста хора се местят в града, където да работят във фабриките ", добавя фотографът.
Докато при някои от селата " изоставянето " се случва постепенно - в продължение на десетилетия, то при други наподобява, че е станало много бързо. Това вижда Стефан Ървайн, натъквайки се дори и на персонални движимости в някои от къщите.
" Имаше календари по стените, учебни свидетелства в чекмеджета - това беше много прочувствено. Мисля, че доста хора са си тръгнали с желанието да се върнат един ден ", добавя той.
Но защото това по този начин и не се случва, домовете в селата стартират да западат. Дори и да се навъртат кучета, които са ставали нападателни към фотографа до момента в който е ходил да снима.
" В чантата си с камерата започнах да нося и кучешки лакомства ", споделя той.
Любимите му места, които е фотографирал, са Лук Кенг и Лай Чи Уо, които се оказва, че към момента са дом на дребни общности. Там държавното управление, осъзнавайки, че има стойност в това завещание, е вложило забележителна сума пари, с цел да съживи някои от старите здания.
" Целта е да се насърчат младежите да ги посетят, да нощуват и да изживеят една по-различна страна на Хонконг ", добавя Стефан Ървайн.
Според него измежду хората в Хонконг нарастват сантименталността и носталгията " да спасят и да се насладят на градското си завещание ". И точно тези селца се оказват основна част.
" Мисля, че те имат огромна стойност за хората и възприятието им за еднаквост ", споделя още фотографът.
Излизането на неговата книга със събрани фотоси Abandoned Villages of Hong Kong, е съпроводена и от галерия в Хонконг, като и двете имат за цел да запазят това построено завещание. И до момента в който фотографиите на Стефан Ървайн за някои отразяват изгубените общности, то самият той повече гледа на тях като на респект към природата.
" В последна сметка природата взима властта. Това е увещание за непостоянството, което всички изживяваме. Нещата идват и си отиват, нищо не устоя постоянно ", споделя фотографът пред CNN.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ