Американка разказва страшна приказка за три поколения руски жени
„ Порцелановата кукла “, Кристен Лъш
превод Майре Буюклиева, изд. „ Бениториал “
„ Някога, в едно далечно царство, в едно далечно господарство, живеело малко момиче, което съвсем приличало на порцелановата си кукла. “
Това е приказка за възрастни, и то от страшните, в които положителният левент е хвърлен в тюрма, а принцесата не може да го избави. Никой няма да бъде спасен, тъй като тъмницата е голяма, с размерите на цяла страна. Там човешката персона е без значение и властта се разпорежда със орисите на хиляди, на милиони, запраща ги в Сибир, води ги без виновност в три през нощта в далечни краища, където ще намерят своя край. Дори в фамилията не е извънредно към индивида да се отнесат като предмет, който може да бъде платен, притежаван, изложен на показ… продаден, пропуснат, счупен.
„ Порцелановата кукла “ е героиня от домашните приказки, записани в една тетрадка, излъчена от майка на щерка. Кукла е и героинята – на външен тип, а също и тъй като е толкоз нежна, че провокира предпочитание да я притиснеш толкоз мощно, че да усетиш по какъв начин се строшава. И тъкмо това се случва.
Историята на три генерации в едно семейство се завихря в серпантина, в която политиката и персоналните взаимоотношения са неотделими, а съвпаденията се оказват деликатно планувани от сили, за които не можем да сме сигурни дали са доброжелателни или възнамеряват следващото злочинство.
Атмосферата е напрегната, трескава на моменти. Историческото изследване се трансформира в престъпно следствие, а отговорите, които изплуват от непредвидени места, рядко са красиви и постоянно болят. Всяко разобличаване дава нови улики за същността на индивида и това, на какво е кадърен, с цел да утоли своята пристрастеност. И в най-крайни условия още веднъж и още веднъж се вижда, че има зли хора, има и благородни. Една майка е подготвена да прави злокобни ритуали с тялото на детето си, а друга – да отреже от себе си, с цел да избави фамилията си от гладна гибел по време на обсадата на Ленинград. В последна сметка актуалната героиня, Роузмари Уайт, открива, че е наследница на този жанр, че е наследила и най-красивото, и най-грозното от предците си и би трябвало да реши – дали да се върне към уредения си, рационален живот в Англия, при симпатичния си избраник, или да се хвърли в стихията Русия.
Кристен Лъш няма съветски корени. Нейният интерес към съветската просвета се зародил на десетгодишна възраст, когато прочита „ Анна Каренина “ и се зарича, че в миналото ще напише епична любовна история с деяние в Русия (по-късно приключва славистика в Кеймбридж). Този обсег на желанията с цялостна мощ се е разгърнал на страниците на романа. В сюжета, който обгръща над столетие, ще забележим пламенни революционери и невъзмутими колекционери на човешки съдби; благородни дами, които издъхват в пандиза, художници, поети и нови съветски мафиоти. В тази амалгама от пороци и гении е нужно да имаш извънредно корав морал, врязан в самата вътрешност на личността ти, с цел да не загубиш посоката и да не забравиш кой си.
превод Майре Буюклиева, изд. „ Бениториал “
„ Някога, в едно далечно царство, в едно далечно господарство, живеело малко момиче, което съвсем приличало на порцелановата си кукла. “
Това е приказка за възрастни, и то от страшните, в които положителният левент е хвърлен в тюрма, а принцесата не може да го избави. Никой няма да бъде спасен, тъй като тъмницата е голяма, с размерите на цяла страна. Там човешката персона е без значение и властта се разпорежда със орисите на хиляди, на милиони, запраща ги в Сибир, води ги без виновност в три през нощта в далечни краища, където ще намерят своя край. Дори в фамилията не е извънредно към индивида да се отнесат като предмет, който може да бъде платен, притежаван, изложен на показ… продаден, пропуснат, счупен.
„ Порцелановата кукла “ е героиня от домашните приказки, записани в една тетрадка, излъчена от майка на щерка. Кукла е и героинята – на външен тип, а също и тъй като е толкоз нежна, че провокира предпочитание да я притиснеш толкоз мощно, че да усетиш по какъв начин се строшава. И тъкмо това се случва.
Историята на три генерации в едно семейство се завихря в серпантина, в която политиката и персоналните взаимоотношения са неотделими, а съвпаденията се оказват деликатно планувани от сили, за които не можем да сме сигурни дали са доброжелателни или възнамеряват следващото злочинство.
Атмосферата е напрегната, трескава на моменти. Историческото изследване се трансформира в престъпно следствие, а отговорите, които изплуват от непредвидени места, рядко са красиви и постоянно болят. Всяко разобличаване дава нови улики за същността на индивида и това, на какво е кадърен, с цел да утоли своята пристрастеност. И в най-крайни условия още веднъж и още веднъж се вижда, че има зли хора, има и благородни. Една майка е подготвена да прави злокобни ритуали с тялото на детето си, а друга – да отреже от себе си, с цел да избави фамилията си от гладна гибел по време на обсадата на Ленинград. В последна сметка актуалната героиня, Роузмари Уайт, открива, че е наследница на този жанр, че е наследила и най-красивото, и най-грозното от предците си и би трябвало да реши – дали да се върне към уредения си, рационален живот в Англия, при симпатичния си избраник, или да се хвърли в стихията Русия.
Кристен Лъш няма съветски корени. Нейният интерес към съветската просвета се зародил на десетгодишна възраст, когато прочита „ Анна Каренина “ и се зарича, че в миналото ще напише епична любовна история с деяние в Русия (по-късно приключва славистика в Кеймбридж). Този обсег на желанията с цялостна мощ се е разгърнал на страниците на романа. В сюжета, който обгръща над столетие, ще забележим пламенни революционери и невъзмутими колекционери на човешки съдби; благородни дами, които издъхват в пандиза, художници, поети и нови съветски мафиоти. В тази амалгама от пороци и гении е нужно да имаш извънредно корав морал, врязан в самата вътрешност на личността ти, с цел да не загубиш посоката и да не забравиш кой си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ