(Portrait of Maria van Oosterwijck, 1671, by Wallerant Vaillant) Мария

Ефимерната природа на живота в натюрмортите на Мария ван ОСТЕРВИК

(Portrait of Maria van Oosterwijck, 1671, by Wallerant Vaillant)

Мария ван Остервик (1630-1693) е холандски художник от Златният век, специализирала се в натюрморти и детайлни флорални картини. От дребна демонстрира ослепителен гений в рисуването на реалистични творения и с поддръжката на родителите си става ученичка на Ян Давиц.

Впоследствие отваря лично ателие в Амстердам, тъкмо против ателието на своя сътрудник Вилем ван Ауст. Интересите им в изобразителното изкуство са поразително сходни. Впечатлен от младата художничка, той й предлага брак, само че тя отхвърля, защото предаността й към живописта е от първостепенно значение за нея. Остава сама до края на живота си, само че отглежда племенника си, който остава сираче.

Но Мария е освен надарен художник. Тя е и доста веща бизнес дама. Използва услугите на брокер в Амстердам, с цел да продава картините си в Германия. Сред нейните фенове са Луи XIV във Франция, император на Свещената Римска Леополд I, Август II и Уилям III на Англия. Продава три от картините си на краля на Полша. Но без значение от обстоятелството, че шедьоврите й са търсени от холандски и непознати колекционери, й е отказано участие в гилдията на художниците, защото на дами не е разрешено да се причисляват.

Произведенията на Мария ван Остервик включват предмети, символизиращи ефимерната природа на живота. Такива обекти са черепи, песъчлив часовник, книги, глобуси, отчасти изядена храна, чували с пари, инсекти, увехнали листа и цветя, които придават на картините й един тънък горчиво-сладък привкус. Мария е мощно религиозна и постоянно показва в изображенията си алегорично своите убеждения и вярвания. Слънчогледът е знак на обръщането към Бог. Гроздето също е набожен знак, символизиращ евхаристийното вино. Пеперудите са символни изображения на възкресението на Христос. Дори цветовете употребява алегорично – бялото за обозначаване на невинността, жълтото е божествеността, а аленото символизира мъченичеството.

Много малко дами си разрешават да бъдат професионални художници през 17-ти век. В книгата на Кристофър Лойд от 2004 по отношение на историята на изкуството през Холандският златен век, Мария ван Остервик е единствената жена, чиято работа е включена.

По-ранните създатели са склонни да изобразяват дамите художници и техните произведения в корелация с типичните женски добродетели и да интерпретират картините им съгласно това. Мария, която посвещава живота си на живописта, която в никакъв случай не става брачна половинка и майка, се оказва сложна тематика за тях и те по този начин и не съумяват да я показват като изцяло завършена персона. По-личните аспекти от картините й също значително остават неразучени. Което е в безспорен контрастност с друга художничка от тази ера, която твори към половин век по-късно – Рахел Райс, омъжена майка на 10 деца, която постоянно е описвана от биографите в доста по-благоприятна светлина.

Мария е ентусиазъм и за други създатели. Някои от сътрудниците й рисуват нейни портрети, а поети пишат поеми, възхвалявайки хубостта, гения и характера й. Мария образова една от прислужниците си – Гертген Винтге – първоначално единствено да смесва боите й, а след това и да рисува. След гибелта на Мария, Винтге съумява да се устоя независимо посредством творбите си и да живее без значение.

През 1689 Мария основава последния си прочут натюрморт, която става част от сбирката на Нейно Величество Кралицата на двореца в Кенсингтън в Лондон. Тази картина – „ Still Life with Flowers, Insects and a Shell “, става следващата от нейните картини в Кралската сбирка, по време на царуването на кралица Ана.

Мария умира в дома си на 63 години. И въпреки да отдава целия си живот на изкуството, известният биограф на художниците от Холандския златен век Арнолд Хоубракен, отхвърля да я признае за професионален художник, макар огромните суми, платени за нейните картини и съществуването им в сбирките на най-популярните ценители на изобразителното изкуство и в сбирките на множеството европейски кралски особи.

(Still Life with Flowers in a Decorative Vase, 1670-1675, Mauritshuis)