(Portrait of Aime Jules Dalou, his wife and daughter, 1876,

(Portrait of Aime Jules Dalou, his wife and daughter, 1876, by Lawrence Alma Tadema)

Как да постигнете равновесие сред желанието си за обич и чувството, че не получавате задоволително обич?

Ние желаем обич и за какво не? Колкото повече обич получаваме, толкоз по-обичани и толкоз по-добре се усещаме. Да се чувстваш добре (или да чувстваш Бога) значи да бъдеш уравновесен и в съвършена естетика с Първоизточника на съществуването. Следователно едно от най-висшите и най-страстните ни стремежи е да получаваме непрекъснат поток от обич. Кое тогава основава големия дисбаланс сред мечтаното и метода, по който се усещаме? Също като при всички значими несъответствия, възобновяване на равновесието постоянно е обвързвано с енергийна смяна, която не може да бъде реализирана единствено посредством запаметяване на тактики и разбиране на нови поведенчески модели. Много е значимо да знаете какъв тип вибрационни енергийни модели придавате на желанията си. В дадения случай желанието ви е да се чувствате добре, като получавате толкоз обич, колкото можете да балансирате. Няма да го постигнете, като изисквате обич или като я търсите отвън себе си.

„ Търсещите обич единствено демонстрират неналичието на обич в самите себе си и лишените от обич в никакъв случай не намират обич, единствено обичащият намира обич и на него в никакъв случай не му се постанова да я търси. “ ~ Д. Х. ЛОРЪНС

Ако любовта е прекомерно малко, значи ли това - най-малко съгласно тълкуванието на Лорънс - че сме лишени от обич? Нека разгледаме тази концепция.

~ Факторът „ липса на обич “ в този дисбаланс

Ако не получавате мечтаната обич, би било добра концепция да помислите върху повода. Очевидно множеството от нас желаят да хвърлят виновността за неналичието на обич върху нещо отвън самите тях. Това е губене на време и сила, само че постоянно е прелестно, тъй като прехвърлянето на виновността сякаш облекчава болката, въпреки и за малко. Но силата на обвиняванията поддържа несъответствието, все едно дали обвинявате себе си, или някой различен. Равновесието почива върху догатката, че получавате това, с което сте в естетика. Вече сте го прочели задоволително доста пъти, с цел да знаете какво имам поради - че получавате това, за което мислите!

Може да оправдавате неналичието на обич с мисълта, че сте недооценени, или да решите да възприемате целия свят като лишено от обич място, само че истината е, че не се чувствате добре и сте в дисбаланс, тъй като в живота ви няма задоволително обич. Ако чакате другите да се трансформират или в света да се реализира някаква смяна и да възвърне равновесието ви, това няма да се случи, без да поемете отговорността и да измененията метода си на мислене. Ако оставите това на другите, ще прехвърлите контрола над живота си на някого или нещо отвън вас. А това вещае сигурна злополука.

Тук желая да подчертая, че в случай че възприятието за ощетеност във връзка с любовта е част от живота ви, повода е, чие вие сте хармонизирали мислите и дейностите си с неналичието на обич. Как става това? То става, когато мислите ви не подхождат на могъщото предпочитание за обич - да вземем за пример: „ Винаги се продънвам в любовните връзки. Не съм задоволително прелъстителен, с цел да ме обичат по този начин, както желая да бъда обичан. Хората са жестоки и ме употребяват. Виждам неприязън и яд на всички места. Това е безчувствен свят с нищожна обич “.

Всички тези мисли (и други като тях) основават точка на привличане, която въобще не е в баланс с желанието за изобилна обич. Вие притегляте в живота си тъкмо това, за което мислите, и се присъединявате към Клуба на лишените от обич, чиято членска маса включва по-голямата част от популацията - т.е. хора, които се усещат ощетени, тъй като любовта не се излива в празните им сърца. Всичко това може да бъде променено посредством пренастройване и унищожаване на съпротивата по отношение на реализирането на желанието ви за обич. Като начало престанете да търсите обич.

~ Повече никакво търсене

Какво има поради поетът, когато споделя: „ Търсещите обич единствено демонстрират неналичието на обич в самите себе си “? Е, щом търсите нещо, значи усещате неналичието му в живота си. Ако става дума за обич, вие в действителност казвате: „ Чувствам се необичан и, търсейки, желая да запълня тази празнина “. Но казусът при този метод е, че вместо да запълни неналичието на обич, той единствено задълбочава несъответствието ви и вие продължавате да усещате липса на обич. Защо? Защото везните натежават повече към неналичието на обич, в сравнение с към съществуването на обич. Мислите ви са фокусирани върху откриването на изчезналото, до момента в който желанието ви е любовта да заструи в живота ви.

Този тип неправилно конфигуриране продължава да притегля още от изчезналото. Мислите ви са ориентирани към неналичието на обич. Вселената ви сътрудничи, като се хармонизира вибрационно с мислите ви. Как го прави Вселената? Тя просто изравнява вибрациите си с вашите мисли посредством Закона за привличането.

Трябва да угасите прожекторите, да прекратите издирването и да го замените с силата на любящите мисли - вътрешното познание за приемането на обич. Произхождате от царството на Духа, изпълнено с любовта. Когато започнете да ребалансирате живота си, тъй че вашето предпочитание и методът ви на мислене и държание да са в любящо съдействие, ще осъзнаете, че желанието ви в действителност е проявяване на Бога.

Копнежът за обич е блян в мислите си да се уподобите още повече на Бога. При такова схващане скоро ще разберете, че да търсите отвън себе си това, което към този момент сте, е цялостна полуда. Никой различен не може да ви го даде - както споделя Д. X. Лорънс „ лишеният от обич в никакъв случай не намира обич “. Причината е, че лишените, от обич са съсредоточени върху неналичието на мечтаното, а не върху това, което към този момент са.

Освен това, лишените от обич имат вяра, че са недостойни за мечтаната обич и знаете ли какво - те не престават да притеглят доказателства за това. Когато изключите прожекторите и прекратите вечно издирването, ще можете да пренасочите вниманието си към балансирането на достоверното средство за приемане на обич, с което разполагате. Тук е иронията, систематизирана по идеален метод в извода на поета, че „ единствено обичащият намира обич и на него в никакъв случай не му се постанова да я търси “.

~ Превърнете се в обич

Моята формулировка за обич надвишава безспорно прелестната пристрастеност и вълнението, които изпитваме при влюбване. В последна сметка тези бурни усеща угасват и тогава остава същинската обич или търсеното от нас равновесие. А кой е висшият пример за това? Да обичаме, както обича Бог - да излъчваме присъщата си деликатност при всяка опция. Този тип обич ви кара да забравите личното си его и в още по-голяма степен да желаете за другите това, което желаете за себе си. Изглежда по този начин работи актът на сътворяването. Създателят не желае от вас нищо в подмяна на това, че ви е дарил живот - той го дава свободно и несметно и не изключва никого. Не е нужно да се отплащате на Бога за дадения ви живот, нито за въздуха, водата или слънцето, нужни за съществуването ви. Без всяко едно от тези обилно дарявани богатства животът ви би загаснал. Това е любовта, която ви дава Бог.

За да внесете в живота си повече обич, би трябвало да приведете мислите и дейностите си в сходство с Първоизточника, като бъдете обич по сходство на Бога. Това значи да забелязвате по кое време сте склонни да определяте себе си или другите като недостойни за обич. Означава да се откажете от потребността си постоянно да бъдете прави и вместо това да бъдете положителни със себе си и с другите и умишлено да проявявате добрина на всички места. Означавала дарявате обич на себе си и на другите, вместо да изисквате обич. Означава любящата ви добрина да бъде почувствана, тъй като усещате по какъв начин любовта струи от вас, без да желаете нищо в подмяна. Трудно ли ви се коства? Не е, в случай че не повярвате, че е мъчно.

Любовта е присъща на естественото ви положение, а егото не е част от него. Егото господства, тъй като сте се отделили от божествената си същина, от любящия Аз, появил се тук от място на съвършена Божествена безусловна обич. Толкова дълго сте носили егоистичната концепция за личната си значимост и потребността да бъдете прави, че сте се подлъгали да се идентифицирате със своето его. Казвате, че сте в дисбаланс - избрали сте да повярвате в чиста заблуда! Като сте разрешили на тази заблуда да господства, вие сте основали - посредством егоцентричния си Аз - сериозен дисбаланс в живота си.

В резултат вие желаете обич - същинското нещо, любовта, която е ваша същина, любовта, която сте - само че вместо обич усещате празнина. Защо? Защото празнотата може да бъде запълнена единствено като възстановите сърдечната си връзка с духа на любовта, който усещате в себе си, въпреки и да не знаете от кое място идва. Тази празнина е ваша, а не на някой различен, по тази причина единствено вие можете да я запълните. Трябва да помолите любовта вътре във вас да се прояви и да осъзнаете, че сте по този начин преизпълнени с обич, че единствено това можете да давате. Единствено това би трябвало да извършите - да помолите и да получите. Така ще притегляте още от това, което давате.

~ Можете да дадете единствено това, което имате в себе си

Преодоляването на този дисбаланс зависи от вашата подготвеност да възстановите връзката си с Първоизточника на съществуването и да станете оръдие на любовта. Трябва да дадете обет занапред нататък да мислите за себе си единствено с обич и да приканите любовта да ви съпътства непрекъснато. Ето едно одобрение, което ще ви помогне да не се отклонявате от тази пътека: „ Свети Дух, направлявай ме “. Това просто, могъщо изречение ви хармонизира с любовта. Презрението към себе си и себеотхвърлянето към този момент не могат да нарушат равновесието ви; способни сте да давате единствено обич. Когато презирате или отхвърляте себе си или другите, вие сте вибрационно сходство на тези сили и те ще не престават да се появяват в живота ви. При цялото си предпочитание за обич доста хора упрекват другите (или ограничения от обич, безчувствен свят) за нейната липса. Но съществуващото разминаване сред мечтаната обич и това, което фактически получавате, е огледален облик, отражение на вашите мисли. Ако давате ненавист, получавате омраза; в случай че давате обич, тя заструява в живота ви.

~ Как наподобява любовта през очите на дете

Ето по какъв начин наподобява любовта в очите на група деца сред четири и осемгодишна възраст. Докато работите върху смяната в „ равновесието на любовта “, поразмишлявайте върху тези свежи мисли за същността на любовта: 

Когато някой те обича, той изрича името ти по друг метод. Просто знаеш, че името ти е на несъмнено място в неговата уста.

Любов е, когато отидеш на ресторант и дадеш на някого по-голямата част от пържените си картофки, без да го караш да ти дава от своите.

Любов е, когато баща прави кафе на мама и отпива от него, преди да й го даде, с цел да се увери, че усетът му е прекрасен.

Любов е, когато мама дава на баща най-хубавото парче от пилето.

По време на рецитала по пиано бях на сцената и извънредно се опасявах. Огледах всички хора, които ме следиха, и видях баща да ми маха и да се усмихва. Беше единствено той. Вече не ме беше боязън.

И обичаното ми: Любовта е това, което е в стаята дружно с теб на Коледа, в случай че престанеш да отваряш подаръците и се вслушаш.

Ето това е. Вгледайте се в себе си и отвън себе си. Вслушайте се. Любовта е това, което остава, когато влюбването отмине, тъй като любовта е изобилен източник. Дарявайте я. Споделете пържените си картофки. Дайте на някого най-хубавото парче от пилето. Помахайте и се усмихнете на Вселената и скоро ще разберете какво е имал поради Виктор Юго, когато е споделил: „ Любовта е свеждането на Вселената до едно-единствено създание “.

Из: „ Живот в равновесие “, Уейн Дайър, изд. Кибеа, 2007 година
Картина: Portrait of Aime Jules Dalou, his wife and daughter, 1876, by Lawrence Alma Tadema; chinaoilpaintinggallery